първия вариант. Не мога да живя без пари.
— Сигурен съм, че стига да поискаш, с всичко можеш да се справиш.
— Може би. — Точно това бе проблемът. Защото Съни не знаеше какво иска. При следващата ръка реши да прояви малко повече смелост и отново загуби.
Окончателно я довърши с двойка аса.
— Ето, заповядай. — Победата винаги пробуждаше у Джейкъб благородни чувства, ето защо й подаде една бисквитка. — Хапни си от моите.
— Много ти благодаря. — Веднага я захапа. — Тази вечер късметът определено беше на твоя страна.
— Определено. — И той беше изпаднал в лекомислено настроение. Тя изглеждаше много по-апетитна от бисквитите. — Можем да изиграем още една игра.
— На какво?
— Ако те бия, ще правиш любов с мен.
Съни се изненада, но твърдо реши да не се издава и запази лице го си безизразно. Преглътна остатъка от бисквитката.
— А ако спечеля?
— Тогава аз ще правя любов с теб.
Тя дояде бисквитата и го изгледа изпитателно. Интересно, как ли ще реагира, ако приема залога, помисли си Съни. Почти си заслужаваше да опита. Защото и в двата случая щеше да спечели. Както и да загуби.
— Пас — обяви безгрижно тя, излегна се на диванчето и заспа.
ШЕСТА ГЛАВА
Съни се сепна от силен взрив на музика. Заслепи я ярка светлина. Тя простена и закри очи с ръка.
— Кой избра точно това парче? — попита, когато позна силния рев на Тина Търнър в ритъма на рока.
Джейкъб, заспал пред огъня, само се зави с одеялото през глава и изръмжа. От малък спеше като убит.
Съни разтърси глава и седна на канапето. Залитайки, тръгна да изключи радиото и изведнъж я осени.
— Токът дойде! — извика и скочи върху Джейкъб. Под одеялото се разнесе измъчен стон, по тя не му обърна внимание и радостно подскочи още няколко пъти. — Има ток, Джей Ти! А това означава светлина, музика и топла храна! — Той отново простена и Съни здраво го разтърси.
— Събуди се, пън такъв! Имам право да те застрелям затова, че си заспал по време на пост!
— Не спя. Просто изпаднах в кататония от скука.
— Е, забрави за скуката, приятел. Отново сме включени към централата. — Издърпа одеялото и се засмя, когато Джейкъб я изгледа мрачно. — Трябва да се обръснеш — отбеляза тя. От радост звучно го целуна по челото. — Какво ще кажеш за един хамбургер?
— Погледна я с мътен поглед — беше широко усмихната и рошава. За свой ужас усети, че тялото му веднага реагира.
— Трябва да е най-много шест сутринта!
— И какво от това? Умирам от глад.
— Ще пропусна закуската. — Той отново се скри под одеялото.
— Ъхъ. Обаче се налага да ми помогнеш. — Съни безмилостно издърпа одеялото и изрева: — Редник, стани!
Този път Джейкъб отвори едното си око.
— Как ме нарече?
— Пошегувах се, Хорнблоуър. — Поклати озадачено глава. — Колко време си прекарал в онази лаборатория?
— Не много. — Или прекалено дълго време, помисли си, след като се възбуждам от една кльощава хулиганка. — Не мога да стана, докато не слезеш от гърдите ми. Освен това мисля, че си ми счупила няколко ребра.
— Глупости. Пет килограма под нормата съм.
— Така ли? А на мен ми се стори, че тежиш най-малко един тон.
Тя бе прекалено щастлива, за да се ядосва. Хвана го здраво за ръката и след продължително дърпане и увещания, успя да го изправи на крака.
— Предлагам ти да изпържиш картофките.
— Мислиш ли, че ще се справя?
— Убедена съм. — За да покаже колко голямо доверие имаше в неговите домакински способности, Съни го замъкна в кухнята. — Във фризера има всичко необходимо. Господи, колко е студено. — Потърка единия си крак, обут с къс вълнен чорап, в другия. — Ето, дръж — подхвърли му през рамо пакет замразени картофи. — Само ги слагаш в тавата за сладки с малко мазнина и ги пъхаш във фурната.
Добре. — Помисли си, че сигурно ще налучка как се задейства фурната, ала не беше съвсем наясно как изглежда онова нещо, което тя нарече „тава за сладки“.
— Съдовете са ей там — Съни посочи с глава към бюфета и съсредоточено продължи да реже продуктите за сандвича.
— Месото е замразено — изтъкна той.
— Аха. Ще си направим месни хапки със сос.
— А те дали са…
— Адски са вкусни — увери го тя. Започна да си подсвирква в тон с музиката, докато ровеше из тенджерите. Готвенето не беше сред любимите й занимания, но сега беше гладна и нямаше избор. Искаше да направи нещо вкусно. — Ето, вземи — подаде му плоско парче метал с ръбове, почерняло от топлината.
— Това ще да е тавата за сладки, заключи Джейкъб и се зае с картофите.
— Мисля, че си заслужих сутрешното кафе.
— Вярно е. Сега ще стане готово. — Като продължи да си подсвирква, Съни сложи месото в купа с вода и го остави да се размразява. За секунди сложи водата да се топли и приготви чашите. — Топлина, гореща вода, истинска храна. — Направи няколко танцови стъпки и весело захрупа чипс от пликче. — Никога не ценим достатъчно дребните неща, преди да сме лишени от тях — каза с пълна уста. — Как ли са живели хората, преди да открият електричеството? Представяш ли си как се топли вода на открит огън или колко време са чакали за едно кафе?
Той с интерес наблюдаваше как се зачервява колелото на печката под чайника.
— Наистина е удивително — съгласи се и се замисли дали да не сдъвче няколко зърна кафе, за да се разсъни.
— Картофите няма да се изпекат сами. Сложи ги във фурната.
— Да, вярно. — Предпочиташе да не го гледа толкова внимателно, докато разглежда ключовете на печката. Най-безопасно му се стори „печене на тесто“, освен ако тя не очакваше да приготви картофите на „варене“. С радост би дал година от живота си за хранителния център в лабораторията.
— Изглежда не прекарваш много време в кухнята? — попита Съни зад гърба му.
— Позна.
— Не съм и очаквала друго. — Изцъка възмутено с език, включи фурната и пъхна вътре тавата. — Ще станат след пет, най-много десет.
— Секунди?
— Обожавам оптимистите. Минути, разбира се. — А тъй като знаеше колко бе неприятно някой да те събуди насила и да те остави без кафе, снизходително го потупа по бузата. — Защо не си вземеш душ? Ще се почувстваш значително по-добре. Когато свършиш, закуската ще е готова.
— Мерси. — Докато изкачваше стълбите към горния етаж, Джейкъб си помисли, че за пръв път беше
