храна точно тук, в тази пустош.
— Нали и ние сме тук — извика Съни, когато той повлече чувала обратно през снега.
— Което е не по-малко странно.
Тя се засмя и се изплези зад гърба му. Като човек, който не обича да пропуска нито една възможност, наведе се и започна да прави снежни топки. Докато Джейкъб остави чувала под навеса, Съни си беше приготвила достатъчно боеприпаси и запрати първата топка право в челото му.
Приличаш на снежен човек. Той изтупа снега и й напомни:
— Внимавай, вече загуби една игра.
— Голяма работа. Онова беше само покер. — Взе следващата топка и замислено я претегли с ръка. — А сега става дума за истинска война. Тук се искат способности, не само късмет.
Джейкъб успя да избегне следващия удар и изруга, тъй като за малко не загуби равновесие. Но следващата топка го улучи в гърдите. Смъртоносно попадение.
— Държа да те предупредя, че в колежа бях най-добрият питчър в отбора по софтбол. И още ме бива.
Следващата топка бе насочена към рамото му, ала той вече беше подготвен. С ловко движение, на което тя искрено се възхити, успя да я хване на сантиметри от целта. Нямаше как да спомене, че от три години неизменно бе капитан на междугалактическия отбор по софтбол.
— Никак не е зле, Хорнблоуър. — Съни изстреля следващите две топки една след друга, като втората го хвана неподготвен. Тя с удоволствие установи, че бе в добра форма. Цялото му яке беше в сняг. А една особено удачно изпратена топка за малко да свали шапката от главата му.
Запасите от снежни топки пред нея започнаха да намаляват, но тя водеше с десет на два удара и ставаше все по-дръзка. Изобщо не забеляза, че Джейкъб бе съкратил наполовина разстоянието помежду им.
С ловък удар го улучи право в лицето и се запревива от смях. Ала в следващия миг изпищя отчаяно, тъй като той я хвана под мишниците и я вдигна от земята.
— Добри се целиш, но стратегията ти е слаба — отбеляза Джейкъб, когато навря лицето й във снега.
Съни се претърколи настрани, като плюеше сняг.
— Обаче те победих.
— Не съм убеден.
Усмихна се добродушно и му протегна ръка. Джейкъб се поколеба. Тя се усмихна още по-широко. В момента, в който я хвана за ръката, Съни използва цялата си тежест, за да го повлече на земята.
— А сега какво ще кажеш?
— Сега сме на равно.
Хвана я за раменете. Потънаха още по-дълбоко в пухкавата пелена. Снегът навлезе, мокър и студен, през яката на якето, което не му бе по мярка. Това, както и движенията на тялото й, което се извиваше под неговото, му се стори изключително стимулиращо. Тя се смееше високо и риташе в снега, опитвайки се да го тушира върху леденостудения тепих. Останала без дъх, най-после успя да го възседне и изведнъж откри с изненада, че прелита над рамото му.
Тупна тежко на земята и за миг остана неподвижна, като дишаше дълбоко, за да си поеме въздух.
— Не беше зле — отново го похвали и неочаквано се нахвърли върху него. Заклещи го с крака, извъртя се и го възседна. Наложи се да използва цялата си тежест, за да натика лицето му в снега.
— Признай се за победен.
Той изхриптя нещо много по-непристойно, което предизвика у нея щастлив смях, ала за малко да го изпусне.
— Хайде, Джей Ти, не се излагай. Истинските мъже умеят да губят.
Докато лицето му тръпнеше от студа, той с възмущение си помисли, че спокойно би могъл да я победи. Но на два пъти, когато се опита да я хване, ръката му попадаше на много интересни извивки. А това го бе разсеяло.
— Две на три — промърмори Джейкъб.
— Ако продължаваш да се инатиш, и двамата ще замръзнем. — Накрая реши да приеме неговото грухтене за съгласие и му помогна да се обърне по гръб. — Не се представи зле като за учен.
— Ако решим да продължим вътре, нямаш голям шанс за победа. — Ала вече знаеше, че бе загубен.
— Важното е, че аз съм отгоре.
Повдигна иронично вежди.
— Особено в приказките.
Съни се усмихна доволно.
— Жалко, че не можеш да се видиш отстрани. Дори и миглите ти са в сняг.
— И твоите. — Вдигна ръка, облечена в ръкавица, и погали лицето й.
— Лъжеш.
— Е, важното е, че се хвана. — Изтощен, отново отпусна ръката си. Не си спомняше друг път да бе губил състезание и да се бе чувствал толкова щастлив.
— Предлагам да пренесем още дърва. — Тя подаде ръка, за да му помогне да се изправи, но се подхлъзна и падна на гърдите му. — Извинявай.
— Не се притеснявай. Останали са ми няколко здрави ребра.
Ръцете му се обвиха около тялото й, лицето му се приближи до нейното. Съни осъзна, че бе допуснала грешка, не биваше да застава толкова близо до него. Ала не се отмести. А в следващия момент вече не разсъждаваше. Най-естественото нещо на света се оказа да сведе устни към неговите за целувка.
Бяха хладни и твърди, точно както очакваше. Да го целунеш бе все едно да се хвърлиш с главата надолу в леденостудено планинско езеро. Вълнуващо. И опасно. Тя долови собствената си доволна въздишка, бърза и тиха, след което забрави цялата си предпазливост и се потопи в целувката.
Беше го омагьосала. Беше отслабила съпротивителните му сили. Това, което изпитваше в момента, не приличаше на обичайната загуба на контрол от страст, тя бе нормална. Но това… Това бе нещо съвсем различно. Когато топлите й устни се впиха в неговите, той усети как волята и силите му го напускат. Върху съзнанието му падна мъгла, плътна и бяла като снега, на който лежаха. Не беше в състояние да мисли за нищо и за никого, освен за нея.
Жените преди нея вече нищо не означаваха. Те бяха само сенки. Призраци. Когато устата й нетърпеливо потърси неговата, Джейкъб разбра, че след нея нямаше да има други. Само за един безумен миг Съни бе завладяла живота му. Беше нахлула в него. И го беше превзела.
Потресен, той я хвана за раменете с намерението да я отхвърли от себе си. Ала пръстите му се впиха още по-силно в нея, а желанието му нарасна.
Обзе го нещо, което много приличаше на ярост. Тя го усети. В нея ставаше същото. Изпитваше ярост. И разтърсващ глад. А устата му — само тя бе достатъчна, за да я преведе през несигурната граница между рая и ада. С кожата си усещаше изгарящите пламъци, които я примамваха да се хвърли в огъня, без да разсъждава. А най-много от всичко се страхуваше, че никога нямаше да се задоволи с една целувка.
Полека вдигна глава. С изненада установи, че мислите й блуждаеха, а дишането й бе неравномерно. Но това бе само целувка, напомни си Съни. А дори и най-страстната целувка не може да ти промени живота. Въпреки това изпитваше нужда да се отдръпне от него колкото може по-бързо и да се убеди, че бе същата личност, както и преди.
— Наистина трябва да отидем за дърва — успя да каже най-после. Изведнъж се уплаши, че краката не я държат. Представи си как щеше да се изложи, ако се наложи да пълзи на колене до хижата. Предпазливо се изтърколи настрани. След което призова на помощ цялата си воля и стана. Започна преднамерено шумно да изтупва снега от дрехите си с надеждата, че Джейкъб ще каже нещо. Каквото и да било.
— Виж.
— Обърна се предпазливо към него. Цялата бе нащрек. Ала той само сочеше с пръст към хранилката, където няколко птички енергично кълвяха зрънца. Това й помогна да се отпусне.
— Е, поне си изпълних задължението към тях. — Внезапно усети колко бе студено и зиморничаво потръпна. — Аз се прибирам.
