Бавно започна да си пробива път през снега. Повече нищо не си казаха, докато събраха дърва под навеса, изтупаха снега от ботушите си и после наредиха дървата в сандъка до огнището. Тя дори се отказа от мечтаната чаша горещ чай. Искаше да остане сама и да помисли.
— Качвам се горе да си взема душ. — Почувства се необяснимо нещастна, докато го наблюдаваше как хвърля дърва в огъня.
— Добре.
Съни се изплези зад гърба му и повтори подигравателно:
— „Добре“.
Джейкъб изчака да чуе стъпките й на горния етаж и се изправи. Тази жена определено му лазеше по нервите. Сигурно още беше дезориентиран от пътуването. Само затова му оказваше толкова силно въздействие. Имаше нужда от малко време, докато се съвземе и се приспособи към местните условия. Реши да се откаже от събирането на данни за епохата и да прекара останалото време до завръщането на Кал на кораба.
Замислено огледа къщата. И все пак, беше й обещал да измие чиниите. Колко интересно преживяване, да опита примитивния начин за миене на съдове, характерен за двайсети век.
На горния етаж тя бавно се събличаше и, без да се замисли, пускаше дрехите си направо на пода. Останала гола, влезе в банята и пусна душа. Изчака, докато водата започна да изпуска пара. Потрепери, когато я заля първата гореща струя, след което въздъхна от удоволствие.
Това беше много по-добър начин да се стопли, отколкото да целува Джейкъб. Или не, всъщност не беше но…
Опря чело на стената на кабината и затвори очи. Остана така известно време.
Вероятно не беше съвсем на себе си, когато го целуна. Но в този момент се бе почувствала толкова жива. Този път в нищо не можеше да го обвини. Тя бе започнала първа. Беше надзърнала в очите му и бе разбрала, че той бе нейният човек, единственият мъж за нея.
Но как бе възможно? Та Съни почти не го познаваше и изобщо му нямаше доверие. А освен това беше сигурна, че никак не го харесва. Ала… В същото време се опасяваше, че започва да се влюбва в него.
Колко неразумно, безспорно глупаво, но напълно искрено. Трябваше да помисли и да намери начин да се измъкне невредима от тази ситуация.
Сипа шампоан в ръката си и започна да мисли. Тя беше практична жена. И винаги бе била в състояние да се грижи сама за себе си. Знаеше, че всички проблеми, включително и емоционалните, имат решение. Като нищо щеше да се справи и с едно влюбване. Номерът беше да не действа прибързано.
На първо време, реши Съни, трябваше да се въоръжи с достатъчно предпазливост, здрав разум и самоконтрол. Обилно се насапуниса. Щеше да стои далече от Джейкъб, докато не го опознае и не се ориентира в чувствата си. Вече значително по-спокойна, тя се завъртя под душа, за да отмие сапунената пяна.
А след като се справи със своите чувства, щеше да се заеме с неговите. Не можеше да отрече, че беше доста странен. Безспорно интересен и привлекателен, ала се държеше малко особено.
И с него щеше да се справи. Спря водата и прокара ръка по косата си. Досега винаги успешно се бе оправяла с мъжете. Но в този конкретен случай първо трябваше да се справи със себе си.
Доволна от взетото решение, премести с крак дрехите на пода. Подсуши се, уви на главата си кърпа и тръгна към хола.
Много му допадна миенето на чинии. Оказа се точно от онзи вид механична работа, която помага на мозъка да си почине. А също и на тялото. В пластмасовата бутилка с дупка на капачката, която намери до мивката, имаше течен сапун с претенциите, че съдържа истински лимонов сок. Той изсипа малко от течността на ръката си, помириса я и установи, че бе доста приятна. Когато се върнеше на кораба, непременно щеше да я включи в рапорта си.
Заниманието с чиниите му помогна да премисли отношението си към Съни в перспектива. Това, че бе привлечен от нея, беше естествено, дори елементарно. Ала все пак би трябвало да е достатъчно интелигентен, за да контролира първичните си инстинкти. Особено когато рискуваше да си навлече невероятни проблеми.
Да, тя беше красива, съблазнителна, но и крайно неподходяща за него. Идеята да я ухажва беше направо вредна. Вече разбираше, че един по-близък физически контакт с нея щеше да предизвика само усложнения. И излишни проблеми. Затова реши да спести неприятностите и на двамата, като си събере багажа и дочака брат си на кораба. А когато Кал се върнеше, той щеше да го убеди, че бе направил голяма грешка. Двамата щяха да се приберат у дома при родителите си, където им беше мястото. И всичко щеше да свърши.
Джейкъб се качи на горния етаж точно когато Съни излизаше от банята. С две ръце придържаше пред гърдите си мека хавлия. Той се вкопчи в перилото толкова силно, че сам се изненада как не натроши дървото на парчета.
Колко неподходящ момент, помисли си всеки от тях. А може би това бе най-удачно подбраният момент и за двамата.
СЕДМА ГЛАВА
Тръгна към нея бавно, безшумно. Вече нищо не можеше да го спре. В очите му тя видя отразени като в огледало собствените си желания. Сурови, първични и зрели желания, които отказваше да признае. Дори сега, когато бе изправена срещу тях лице в лице, Съни отричаше, че съществуват. Или поне не така силни. Нито така неотвратими.
Можеше просто да вдигне ръка и да каже една-единствена дума.
С гърба си усещаше парата, излизаща от банята. А може би й беше топло от нетърпение? Пръстите й бяха здраво притиснати към нежната вдлъбнатина между гърдите. Очите й се впиха в неговите очи. А сърцето й препускаше бясно, все едно че току-що бе финиширала след изтощително надбягване на дълги разстояния.
Той не я докосна. Поне отначало. Знаеше, че ако го направи, нямаше да има връщане назад. И за двамата. Една част от разума му отчаяно копнееше да се обърне и да си тръгне, да осъществи докрай избрания план. Съни беше като опасен лабиринт, като комбинация от завои, които само щяха да го забавят и объркат.
Но, впил в очите й тъмен и напрегнат поглед, Джейкъб вече знаеше, че бе изгорил всички мостове зад гърба си.
Докосна лицето й… Обхвана го с ръце. Нежно проследи с пръсти чертите й, като че се опитваше да ги запечата в съзнанието си завинаги. Да я запомни такава, каквато беше в този момент, през всички векове, които щяха да ги разделят.
Усети я как затаява дъх и въздъхва, усети неуловимото, нежно трепване на все още сдържана страст. През цялото време преценяваше какво означава този поглед в очите й. Малко паника, малко предизвикателство. Бе невъзможно да й устои, както не би могъл да попречи на сърцето си да бие.
Преднамерено бавно разпери пръсти и очерта с длан брадичката, скулата, слепоочието и накрая зарови ръка в мократа коса и я стисна в юмрук. После повтори същото и с другата ръка.
Тя не отмести поглед от неговия. Не искаше да му позволи да продължи. Ала не успя да скрие тихата въздишка, която неволно се изтръгна от устните й, когато той отметна главата й назад. Устните й се разтвориха сами, подканващи, приемащи, когато Джейкъб се прислони към нея. Парата, която продължаваше да излиза от отворената врата на банята, ги обви като мъгла.
Устата му беше на един дъх разстояние. Спря и зачака. Това нямаше нищо общо с колебанието. В очите му също светеше предизвикателство.
Съни се наклони напред, за да го посрещне и лекото й движение покри малкото разстояние, което ги разделяше.
