— Да — прошепна тя и вдигна устни към неговите.
Нито една друга дума не би могла да го възпламени по-бързо. Никакви изпитани методи на съблазняване не биха могли да разчупят последната крепост на неговия самоконтрол. Пръстите му се стегнаха в косата й, а устата му се плъзна върху нейната.
Беше невероятно. Той усещаше, че неговият глад напълно отговаря на нейния, отчаяният му копнеж — на нейния копнеж. Устата й беше като оазис, предлагащ последна капка живителна влага на умиращия от жажда, който отново трябваше да се върне под лъчите на знойното слънце. Съни го успокояваше и възбуждаше едновременно, обещаваща и изискваща. Беше като да пиеш от устните й мед — ароматен и гъст, но винаги съществуваше опасността от ужилване. Рискът правеше наградата още по-желана и сладка.
Никога не бе подозирал, че една жена може да го накара да страда и да облекчи болката му само с леко докосване на устните си.
Ръцете й се оказаха притиснати между телата им. Трепнаха, изгарящи от нетърпение, ала не за да се освободят, а да докосват, както правеха неговите ръце. Постави ги на гърдите му, готови да доставят удоволствие. Тихият й протест бе заглушен от устните му, преди да се слее с неговия стон.
Зъбите му дразнеха и захапваха нейните устни, езикът му се стрелна в устата й, прониквайки все по- дълбоко, все по-ненаситно. Глуха и сляпа за целия свят, тя също изцяло се потопи в целувката.
За миг ръцете й останаха без опора. Преди да успее да се вкопчи в него, светът се наклони и Съни се озова в ръцете му. Краката й също се оказаха без опора. В замаяното й съзнание прелитаха несвързани мисли. Нито един мъж преди него не се бе осмелявал да се държи по този начин. А и тя не би го допуснала. Сега усети как Джейкъб я притисна здраво към коравите си като желязо мускули и само с две крачки преодоля разстоянието до спалнята. Сгуши се в пуловера му и двамата се отпуснаха на леглото.
С едно трескаво движение той я освободи от хавлията, след което хвана търсещите й ръце в своите и пръстите им се преплетоха. През прозореца се промъкваше бледа зимна светлина и се разхождаше по кожата й като любовник.
Съни вече не се опитваше да си освободи ръцете от неговите. За миг имаше чувството, че дори бе престанала и да диша.
За разлика от нея Джейкъб дишаше дълбоко и ускорено. Но скоро се досети, че това, което преминаваше през тялото му, не беше движение на въздуха, а желание. Толкова остро желание, че чак го изправяше на нокти.
Тя беше бледа като луната, с дълги крайници и с добре оформени мускули на балерина или спортистка. Излъчваше едновременно сила и женственост. Изведнъж започна да трепери под нетрепващия му поглед.
Косата й беше тъмна от влагата. Очите й отново бяха замъглени, ала този път не от гняв. И също внимателно го наблюдаваха.
Без да пуска ръцете й, той сведе устни към нея. Съни се изви като дъга, не по-малко от него нетърпелива за допира му. Чак когато целувката му проникна в нея и я зашемети като наркотик, тя се опита да освободи ръцете си. Но той не отстъпваше. Беше безмилостен, все едно знаеше, че ако я пусне, силата щеше да изтече от тялото му. Задържа я в ръцете си не за да се наложи, а за да й достави удоволствие.
Съни простена, когато меката тъкан на пуловера му докосна кожата й. Искаше тялото му да се притисне към нейното. Ала Джейкъб използва устата си и само нея, за да я доведе до ръба на лудостта.
Бързо, почти диво, движеше устните си по тялото й, по лицето, шията, раменете. Тя извика името му, докато се мяташе като обезумяла в ръцете му, но той не спря.
Целуваше я с отворена уста в кръг около гърдите, с което измъчваше не само нея, но и себе си. Захапа едното зърно и започна да го дразни и гали с грапавия си език.
И друг път бе вкусвал аромата на жена, ала нейното ухание беше нещо съвършено ново, толкова лично нейно, че Джейкъб знаеше — никога нямаше да му се насити, нито след десет, нито след десет хиляди пъти. За пръв път срещаше жена, която толкова пълно да му подхожда. Измъчваше се само, че не можеше наведнъж да я обхване цялата.
— Джейкъб… — Името му прозвуча като молитва, която премина в трескав и накъсан стон. — Нека…
Думите й бяха прекъснати от вик на изненада, тъй като внезапно се бе издигнала в безвъздушното пространство. Полетя, усещайки как мислите и чувствата й се сливат и разделят, без да може да ги контролира. Ръцете му продължаваха да държат нейните в плен. Задъхана и замаяна, Съни затвори очи и отпусна напрегнатите си мускули.
Ако това беше удоволствието, значи го изпитваше за пръв път. А ако беше страст, вече разбираше защо жените бяха готови да умрат за нея.
Объркана, отвори очи. Яростният триумф в очите му отново ускори пулса й.
— Не мога… Не съм…
— Можеш и ще го направиш. Отново. — Наблюдаваше я като гладен вълк как се издига към върха на удоволствието.
Разтърсваха я тръпки. Всяко негово движение я тласкаше все по-близо до ръба на безумието. Вече освободени, ръцете й безсилно шареха по смачканите чаршафи. Пред очите й се спусна мъгла. Когато ръцете му се присъединиха към устата и започнаха да изучават всички извивки на тялото й, тя усети, че всеки момент можеше да се издигне във въздуха и никога повече да не слезе на земята.
— Докосвай ме.
Не беше сигурна, че наистина бе произнесла тези думи, или просто нейните желания отекваха в съзнанието й. През вълните на удоволствието Съни вдигна ръце и го привлече към себе си. И намери устата му със своята.
Силата бързо се върна в тялото й, още по-яростна след преживяната слабост. Нов изблик на отчаяно желание я накара трескаво да издърпа пуловера над главата му. Когато стигна до голото му тяло, две доволни въздишки прорязаха тишината.
Толкова топло, твърдо, нейно. Започна да гали и изучава тялото му също толкова подробно и безмилостно. Подтиквана от неутолим глад, тя се преобръщаше заедно с него по леглото, с устни, притиснати към неговите. Обезумелите й пръсти разкъсаха джинсите му и разгорещената плът се срещна с разгорещена плът.
Винаги бе мислил, че знае какво удоволствие може да достави женското докосване. Но не знаеше какво бе да го докосва Съни. Всичко, което бе изпитвал преди, избледня. И се оказа така незначително. Сега бе изпълнен с нейното тяло, разум и душа. Тя бе всичко, за което бе мечтан, без дори да го подозира. Всичко, което бе желал, без да знае, че го желае. Когато устните й пробягаха по тялото му, а в гърлото й се надигнаха тихи, накъсани звуци, желанието му премина в истинско безумие.
Движеха се бързо с преплетени тела и крака, като само внимаваха да не паднат от леглото. Битката, която водеха, бе съпроводена с омайващи милувки, които оставяха синини и натъртвания. Когато усети, че бе отнесена отвъд границата на разума, той я хвана за бедрата. Ала тя вече се надигаше, за да го поеме.
Проникна в нея и усети как първите тласъци, както нейните, така и неговите, преминават през тялото му на вълни. Краката й се сключиха около него. И двамата престанаха да разсъждават, движейки се в пълен синхрон.
Имаше чувството, че лети с ракета през пространството и времето. Знаеше само, че и Съни бе с него.
Тя лежеше напреки на леглото. Едната й ръка висеше надолу, другата бе заровила в косата на Джейкъб. Той също бе останал без сили и лежеше, отпуснал глава между гърдите й. Първата му мисъл бе, че ударите на сърцето й съвпадат с ударите на неговото. Преди разумът да му попречи, премести ръката си по топлите чаршафи и намери нейната ръка. Не бе в състояние да опише усещането, когато пръстите й доверчиво се сключиха в неговите.
Тежеше й. Но това не я притесняваше. Спокойно би могла да прекара остатъка от живота си на това легло, заслушана в неговото дишане и капчука йод лъчите на слънцето.
