Времената се менят

Значи ето какво е да обичаш, мислеше Съни. Без да подозира, цял живот бе очаквала това усещане. По-рано й се струваше, че може да прекара живота си сама, независима и свободна да прави каквото и когато си иска.

Идеята да сподели леглото с мъж, на когото държи, когото уважава и разбира, й се струваше напълно естествена. Ала идеята да сподели живота си или да иска да го сподели, само защото не може без определена личност, винаги й бе изглеждала глупава и сантиментална. И нищо повече.

А Джейкъб беше толкова красив мъж. Силен и красив. Упорит и със собствено мнение. Точно от такъв имам нужда, осъзна тя. Ако не притежаваше някое от тези качества, досега да съм се нахвърлила върху него и двамата щяхме да бъдем нещастни. А понеже той ги притежаваше, Съни пак щеше да се нахвърля върху него. И щеше да е абсолютно щастлива.

Усмихна се и се улови, че го гали по косата. Въздъхна предпазливо и се застави да спре. Жена като нея не можеше да изпитва нежност, а само страст. Или поне сега беше така. Ами ако наистина бе попаднала във властта на онази мекушава потребност да го храни, да го обожава, да се грижи за него или просто да го обича? Как ли щеше да реагира един мъж като Джейкъб Хорнблоуър на подобен изблик на чувства?

Сигурно щеше да й се изсмее. Затвори очи и си призна, че преди няколко часа и тя самата щеше да изсумти презрително.

Но сега всичко бе съвсем различно. Или поне за мен е така, напомни си Съни. Ако имаше достатъчно смелост, би трябвало честно да си признае, че бе започнала да се влюбва в него още в първия момент, когато го видя и застана в бойна поза.

Ала Джейкъб… Сама го бе определила като костеливо орехче. Искаше да го разчупи, да провери дали ще намери вътре мека сърцевина, способна на нежност. Това изискваше известни усилия. Но не там беше проблемът. А в търпението. Това вече бе друго.

Нищо неподозиращ докъде се бе отнесла в мислите си, той леко извъртя глава и я целуна между гърдите.

— Боже, какъв вкус — промърмори.

— Хм?

— Отново съм гладен. — Одраска кожата й със зъби и се усмихна, когато усети, че сърцето й пропусна един удар.

— Най-много те харесвам така. — Надигна се и лениво започна да изучава лицето й. — Гола и в леглото.

— Типично за един мъж. — Нарочно прокара пръст по бедрото му и забеляза как очите му веднага потъмняха. — Обаче да си призная, и аз те предпочитам в същото положение.

— Най-после постигнахме единомислие поне по един въпрос. — Размърда се и започна да изследва извивката на устните й с език. — Харесвам устата ти, Сънбийм. Толкова е упорита и секси.

— Същото мога да кажа и за твоята.

— Ето че пак има пълно съгласие.

— Нов рекорд. — Захвана долната му устна със зъби. — Карай нататък по списъка, Джей Ти. Какво още ти харесва в мен?

— Твоята… — Усмивката му стана още по-широка. — Непресекваща енергия.

— Пак улучи.

Той се засмя и задълбочи целувката. Беше също така сладка и силна като първия път.

— И тялото ти — осмели се да признае. — Определено много харесвам твоето тяло.

Тя въздъхна срещу устните му.

— Пълно съгласие, Джей Ти. Ала не спирай дотук.

Вниманието му се насочи към раковината на ухото й.

— Ето още едно хубаво местенце — промърмори той с пълна уста, докато и двамата не се почувстваха замаяни. — При тези обстоятелства е редно също да призная, че намирам ума ти за доста интригуващ.

— Интригуващ — повтори Съни, докато през тялото й преминаваше тръпка след тръпка на удоволствие. — Интересен подбор на думи.

— В момента ми се стори по-подходящо определение от „вбесяващ“, например. И аз… — Думите му секнаха, когато забеляза на рамото й няколко бледи синини. Постави пръсти върху тях, за да провери дали са от него. — Оставил съм белези по кожата ти — обяви след малко изненадан и донякъде ужасен. Нямаше да е толкова впечатлен, ако я беше наранил по време на бой. Но в леглото, докато се любеха… Това беше нещо различно. — Извинявай.

Тя извъртя глава, за да ги погледне. Нищо не бе усетила.

— Наистина ли?

Отново я погледна и видя как устните й се извиват в така наречената от него „типично женска усмивка“.

— Не, всъщност изобщо не съжалявам.

— Особено при тези обстоятелства — допълни Съни.

— Точно така. — Опита се да отвърне с някоя шега, ала изведнъж усети, че няма думи. Нещо в нейната усмивка, в присвитите й очи и извивката на надменната й брадичка превърна мозъка му в пюре.

Но това е просто смешно, каза си, докато се взираше смаяно в нея. Абсолютна глупост. Това, което изпитвам, не може да е любов, онова неразумно чувство, което превръща мъжете в глупаци и ги кара да извършват съдбоносни постъпки. Просто я харесвам, реши Джейкъб. Става дума само за привличане, желание и страст, подправени с известна доза интерес. Но любов? А той не искаше нищо подобно. Нито разполагаше с време.

Време. Действителността го удари като с юмрук. Най-големият проблем беше времето.

Отдръпна се, за да установи някаква дистанция и да може отново да разсъждава нормално. Все така усмихната, тя уви ръце и крака около него.

— Отиваш ли някъде?

— Сигурно ти тежа.

— Така е. — С усмивка очерта устните му с езика си. Краката й плавно се раздвижиха под неговите. С интерес наблюдаваше как очите му потъмняват и постепенно се замъгляват от страст. — Предлагам да направим малък експеримент.

Той разтърси глава, ала не успя да я проясни.

— Експеримент ли?

— Да. По физика. — Прокара пръст по гръбнака му. — А ти разбираш от физика, нали, Джей Ти?

Нямаше как, беше длъжен да разбира от физика.

— Доктор Хорнблоуър на вашите услуги — промърмори и зарови глава в шията й.

— Е, докторе, нали имаше някакъв закон за тяло, което се намира в движение, че продължава да се движи, докато… Дъхът му погали ухото й.

— Сега ще ти го продемонстрирам.

Цялото тяло я болеше. Но никога не се бе чувствала толкова добре. С подпухнали от съня очи погледна ослепителната светлина, нахлуваща през прозореца. Беше утро. Отново утро, усети се Съни.

Не можеше да повярва, че бе прекарала в леглото част от деня и цялата нощ. И то почти без сън. Въздъхна тежко и се опита да се претърколи към края на леглото, ала се блъсна в коравото като скала тяло на Джейкъб. Спомни си, че от ранни зори той непрекъснато мърдаше. И се опитваше да я избута в края на леглото. Така че сега заемаше деветдесет процента от матрака и беше превзел всички чаршафи и одеяла. Досега не бе паднала от леглото само защото бе притисната от тежкия му крак. И от ръката му, преметната безгрижно, но в никакъв случай не любовно, през шията й.

Размърда се, но пак не успя да се справи с непреодолимата съпротива на тялото му и присви очи.

— Е, няма как, приятел — промърмори си под нос. — Налага се да научиш някои елементарни правила, защото не смятам да спя на пода до края на живота си. — Хладнокръвно и без следа от любовно чувство тя го сръга с лакът в стомаха. Джейкъб промърмори някакво проклятие и успя да я избута още няколко сантиметра към края на леглото. Съни реши, че всичко бе въпрос на тактика и трябваше да опита друг начин. Прокара интимно ръка по бедрото му. — Джей Ти — прошепна и го целуна по бузата. — Скъпи…