Тя дори не си направи труда да отмести ръката му. Просто лежеше, вперила невиждащ поглед в бледосинята стена.
— Каква съм глупачка. Да рева, и то за кого? За теб.
Доколкото му бе известно, никога друга жена не бе плакала за него. Или поне не в ръцете му.
— Не исках да те заболи.
— Винаги боли, когато те лъжат.
— Не съм те лъгал. Просто не ти казах цялата истина. — На него това му се струваше съвсем логично. Но се съмняваше, че Съни щеше да го приеме.
Тя се изсмя.
— Нима и в двайсет и трети век се използват същите изтъркани доводи? — Ето, каза го на глас. Двайсет и трети век. А тя се намираше в нещо, което можеше да се определи само като космически кораб, и то с мъж, който щеше да се роди много време след смъртта й. Колко би искала всичко това да е само сън, ала болката беше прекалено истинска.
— Дойдох за брат си — обясни й Джейкъб. — Нямах намерение да се влюбвам в тебе. Стана някак прекалено бързо.
— Сама съм си виновна.
— Погледни ме в очите.
Съни само поклати глава.
— Хайде просто да го забравим, Джей Ти. Мъжете като теб си въобразяват, че във всеки век трябва да ги чака по една жена.
— Казах да ме погледнеш. — Изгубил всякакво търпение, здраво я разтърси за раменете и тя бе принудена да го погледне в очите. — Обичам те.
Думите проникнаха в съзнанието й и отслабиха съпротивата. Гневът остана единствената й защита.
— Очевидно понятието за любов доста се е променило с вековете. Спи си спокойно. Нищо ми няма. И без теб ще се оправя.
— Ще ме изслушаш ли най-после?
— Няма значение какво ще кажеш.
— Нищо няма да ти стане, ако просто ме изслушаш.
Съни яростно разтърси глава. Сълзите бяха пресъхнали и отново бе готова да се нахвърли върху него.
— Никога не си имал намерение да прекараш живота си с мен. За теб това бе само случайно стечение на обстоятелствата. Не мога да те виня. Нищо не си ми обещавал, само намекваше. Дори не се наложи да използваш изтъркания номер с вечерята на свещи и хубаво вино, за да предизвикаш звезди в очите ми. — Тя си помисли, че всъщност имаше звезди. И че се бе поддала на блясъка им. — Както и да е. Аз сама нося отговорност за чувствата си. Но не мога да ти простя и те презирам за това, че не беше честен с мен.
— Беше прекалено сложно. Не знаех как ще го приемеш.
— Нали уж учените обичат да правят експерименти. А ти си учен, нали?
— Да. Добре. Истината е, че докато бяхме заедно, не исках да мисля за нищо, освен за теб. — Съни само сви рамене и понечи да се отмести, ала той не й позволи. — Щом искаш честен отговор, трябва да ме изслушаш. Каквото и да съм направил, беше просто защото не можех да спра. И не исках. Ако съм сбъркал в нещо, то е, че престанах да разсъждавам разумно. Не виждах как да ти обясня кой съм и откъде идвам. Чувствах, че започвам да се влюбвам и окончателно се обърках. Дори не знаех как очакваш да се държа. — Смутено я погали по бузата. — Съни, мислех, че нямам право да ти кажа истината. И не знаех как- — Спря и изруга. — Ако имах възможност, щях да ти осигуря повече романтика. Но не съм ти приготвил подарък.
— Подарък? — Мислеше, че бе прекалено изтощена и нямаше да има сили да се ядосва повече. Оказа се, че се бе подценила. — За какво, по дяволите, намекваш?
— За романтика — отвърна още по-притеснено. — За проява на внимание, комплименти, подаръци.
— Е, това вече е най-голямата глупост, която съм чувала. Романтика ли? Това ли е разбирането за романтика на вашата висша цивилизация? — Отблъсна ръцете му. — Нещастен глупак. Романтиката няма нищо общо с комплиментите и подаръците. Тя се проявява в това, да се грижиш за някого, да споделяш с него своите надежди и мечти. Романтиката означава да бъдеш честен.
— Добре. Ето сега съм напълно честен.
Сведе устни към нейните. Тя се приготви да го отблъсне с ледено презрение. Ала за пръв път устата му не бе нито алчна, нито страстна, а безкрайно нежна. Красотата на чувствата му проникна в нея като лъч светлина. И нейната защитна стена от безразличие се стопи като пролетен сняг.
Погледна очите му. Наистина ли бе забелязала в тях смущение? Каза си, че това няма никакво значение. Не можеше да си позволи отново да се разчувства. Но Джейкъб постави успокояващо ръка на бузата й и леко докосна с устни нейните устни.
Той не знаеше, че нежността може да го остави без сили. Или да изпълни цялото му тяло. Винаги, когато я докосваше, усещаше прилив на сила. Като мощна вълна. А сега усети само топлина, която се разля по тялото му като пълноводна река. Искаше да я сподели с нея, да й покаже колко беше важна за него, сега и завинаги.
— Обичам те — прошепна той.
Съни се опита да разтърси глава, ала Джейкъб започна да го повтаря с тих шепот отново и отново, притиснал устни към нейните.
Вече не беше в състояние да се съпротивлява. Особено когато съзнанието й бе замъглено, а тялото й се потапяше в някаква гъста като сироп тъмнина. Дъхът й трепна, когато се опита да произнесе името му. Той покри треперещите й устни със своите. Внимателно, с безкрайно търпение и нежност.
Съблече я. Въпреки че пръстите му трепереха, не бързаше. Копче след копче разтваряше блузата й, като притискаше устни към всеки сантиметър от тялото й, който се откриваше пред него. Внимателно я освободи от лекия плат.
Този път не изпитваше страст, а само болезнена, горчиво-сладка нежност.
Съни се размърда и бавно вдигна пуловера към раменете му, докато почувства прохладната кожа. Щом й оставаше само днешният ден, тогава нямаше да мисли за всички предишни и следващи дни. Устните им се докоснаха и двамата почувстваха, че това бе първата им целувка. Първият път, когато правеха любов.
Тя искаше да запомни всичко. Тръпчивия вкус на устните му, тихите, красиви думи, които й шепнеше. Никакви обещания. И не можеше да има обещания. Съществуваше само бездънната зеленина на очите му, в които да се потопи. Да се загуби в невероятната нежност на неговите ръце.
Джейкъб смъкна джинсите й и проследи пътя им с устни надолу по бедрото, към коляното и накрая до глезена й. В полутъмната тиха кабина не съществуваха понятия като ден или нощ. А сърце, което обичаше толкова силно, не можеше да бъде разбито.
Съни му действаше като магия. Постепенно започна да вярва, че двамата завинаги щяха да останат тук, сами сред приглушените звуци на мекото легло, което послушно повтаряше движенията на телата им. Сами, с успокояващото докосване на нейните пръсти по кожата му. Сами, с нейното неповторимо ухание.
Любовта пулсираше във вените му, проникваше в костите му и той изведнъж осъзна, че никога нямаше да се освободи от нея. Това го зарадва. Въпреки разстоянието във времето, тя винаги щеше да е с него.
С копнеж и болка проникна в нея. Съни го прие с безкрайна щедрост. Времето замря, докато се движеха заедно.
Тя се събуди в тъмното и премигна. В първия миг се уплаши. Мястото до нея беше прохладно. Джейкъб си бе отишъл. Със свито от ужас гърло бързо се изправи. Прехапа устни, за да не извика и след това изведнъж се успокои.
Той не си беше отишъл или поне не беше отишъл далече, тъй като тя още бе на кораба, в неговото легло. Сърцето й силно биеше. Отпусна се на възглавницата, за да помисли.
Беше я любил толкова нежно, толкова красиво и спокойно. Като на сбогуване. Няма повече да плача,
