вместваше в представите му. Обърна се и се приближи до картотечния шкаф, поставен в задния ъгъл.
В най-горното чекмедже, изглежда, бяха нейни лични неща. В папка с надпис „Застрахователни полици — магазин“, откри квитанция за блуза, която беше купила преди две години. Между две други папки имаше смачкан списък с хранителни стоки. Въздъхна с раздразнение и издърпа второто чекмедже.
Тук беше пълна противоположност. Папките бяха спретнати, четливо надписани и в идеален ред. Слейд ги прелисти набързо и установи, че това са фактури от настоящата година, подредени хронологично, както и разписки за доставки, също от текущата година и в хронологичен ред, а накрая бе служебната кореспонденция. Всеки отдел представляваше пример за организация на документацията. Помисли си за горното чекмедже.
В третото чекмедже откри онова, което търсеше — фактурите от предходната година. Слейд измъкна първата папка и я занесе на бюрото. Разгледа ги методично една по една, започвайки от януари. От папката за първото тримесечие не научи друго, освен че бизнесът на Джесика процъфтява.
Върна я обратно и измъкна следващата. Времето неумолимо течеше, докато преглеждаше всеки документ. Извади цигара и търпеливо продължи да търси. Откри го в юни. „Едно шкафче чипъндейл — бразилско дърво с инкрустации“. Веждите му леко се повдигнаха при вида на цената.
— Съвсем не лоша сделка, предполагам — промърмори на себе си. Прочете името на купувача и се усмихна. — Всеки получава хубавичка печалба. — След като прибра фактурата, Слейд посегна към телефона. Историйката на Дейвид може доста да заинтересува Брустър. Още преди да е натиснал първите две цифри, чу някаква кола да спира отвън. Бързо угаси светлината. После, докато се отдалечаваше от бюрото, измъкна пистолета си.
Джесика се понесе по лъкатушния черен път, който стигаше до магазина й. Ако имаше поне грам здрав разум, упрекваше се тя, щеше да поръча на Дейвид да се обади на номера, който му беше дал Слейд. Защо поне не му каза да продължава да звъни в магазина, докато тя стигне при Слейд?
Погледна нервно часовника си. Десет часа! О, Господи, дано мъжът, който ще се среща с Майкъл, закъснее! Слейд сигурно ще е в задната стая, прецени тя, за да търси фактурата. Какво ще направи мъжът, когато стигне в магазина и открие Слейд вместо Майкъл? Джесика натисна здраво газта и прелетя поредния завой. Заслепи я светлина от насрещни фарове. Несъзнателно изви прекалено силно волана и излезе с лявото задно колело върху банкета. Сърцето й се качи в гърлото, когато автомобилът поднесе върху чакъла.
Точно така, каза си с разтуптяно сърце, блъсни се с колата. Това много ще помогне на всички. Мислено се изруга и изтри влажната си длан в панталона. Не мисли, заповяда си тя. Просто карай! Остава малко повече от километър. Тъкмо си го помисли и колата се разтресе и подскочи. Джесика натисна отчаяно педала на газта, но аудито само изхърка и напълно угасна.
— Не! — удари гневно с две ръце върху волана. Стрелката, указваща нивото на горивото, упорито стоеше на нулата. Колко пъти, запита се тя. Колко пъти си беше казвала да спре и да зареди? Но тъй като сега не бе моментът за нравоучителни беседи, изскочи от колата, като я изостави насред пътя със запалени светлини. После хукна напред.
Слейд се притисна зад вратата, която водеше към задната стая. Чу тихото изщракване на входната врата, след това веселия звън на камбанките. Изчака, заслушан в леките стъпки и едва чутото дишане. Последва отегчена въздишка.
— Не се вдетинявай, Майкъл. Едва ли има някакъв смисъл да се криеш, след като си оставил колата отвън съвсем открито. А и би трябвало да знаеш — добави меко, — че няма място, където можеш да се скриеш от мен.
Слейд светна лампите и едновременно с това се появи в стаята.
— Чеймбърс, нали така? — изрече спокойно. — С манията за кутийки за енфие. — Насочи пистолета си. — Затворено е.
Без изразът на лицето му изобщо да се промени, Чеймбърс свали шапката си.
— Вие сте склададжията, нали? — изсмя се хрипливо. — Колко глупаво от страна на Майкъл да ви изпрати. Но пък стомахът му никога не е издържал на насилие.
— Аз нямам такъв проблем. Рипън е в моргата. — Понеже Чеймбърс само го изгледа с любезно учудване, Слейд продължи: — Или не помниш имената на професионалистите, които наемаш?
— Смъртта е риск на професията — отвърна Чеймбърс с елегантно свиване на раменете. Нито за миг не си направи труда да погледне към оръжието, насочено в гърдите му. Знаеше, че истинското оръжие е човекът, и затова гледаше право в очите на Слейд. — Какво ви обеща Майкъл, господин…
— Сержант — поправи го Слейд. — Слейдърман, Нюйоркска полиция, временно прикрепен към ФБР. — Забеляза лекото трепване в погледа на Чеймбърс. — Единствената работа, която имам с Адамс, е кратък… разговор в близкото бъдеще, касаещ Джесика Уинзлоу. — Тази мисъл за момент го изпълни с мрачно задоволство. — Играта приключи, Чеймбърс. От известно време Адамс беше под наблюдение, заедно с още няколко души от екипа ти. Само ти ни липсваше.
— Малко недоглеждане от моя страна — измърмори Чеймбърс и огледа магазина. — Обикновено не се включвам пряко в никоя от доставките. Но пък мис Уинзлоу има толкова прелестен магазин, че не можах да устоя. Жалко! — Отново насочи поглед към Слейд. — Не ми приличате на онези, които биха приели подкуп… дори и щедър.
— Изглежда, добре умееш да преценяваш хората. — Здраво стиснал пистолета, Слейд посегна към телефона върху тезгяха.
Джесика измина последните метри до магазина с раздираща болка в гърдите си. През спуснатите щори виждаше, че вътре свети. Мислите й бяха насочени единствено към Слейд и тя блъсна вратата на пълна скорост.
С неочаквана за пълната му фигура пъргавина Чеймбърс я сграбчи в мига, в който се втурна вътре. Ръцете му се обвиха около врата й. Преди още страхът да проникне до съзнанието й, Джесика усети допир на студена стомана до слепоочието си. Слейд, който се беше хвърлил напред, рязко спря на място.
— Пусни оръжието, сержант. Изглежда, играта все пак още не е съвсем приключила. — Понеже Слейд се поколеба. Чеймбърс едва забележимо се усмихна. — Уверявам ви, че макар пистолетът да е малък, работи много добре. А от такова разстояние… — Деликатно не довърши.
Слейд отправи гневен поглед към изумената Джесика и пусна оръжието си.
— О кей — вдигна празните си ръце. — Пусни я.
Чеймбърс му се усмихна благо.
— О, не мисля така. Струва ми се, че имам нужда от застрахователна полица… за известно време.
— Господин Чеймбърс! — Джесика докосна ръката, която възпрепятстваше дишането й.
— Сержантът не е доволен от появата ви, мис Уинзлоу — любезно изрече той. — Но пък аз съм, и то много. Това, ако мога така да се изразя, доста променя нещата.
Слейд бързо стрелна с очи часовника вдясно от себе си. Според изчисленията му Дейвид всеки момент трябва да се обади на свръзката му. Сега играта се наричаше печелене на време.
— Няма да се налага да стреляш в нея — подхвърли той, — ако продължаваш да я душиш.
— О, извинете. — Чеймбърс разхлаби малко захвата си. Пистолетът остана притиснат към слепоочието й. Зажадняла за въздух, Джесика го пое със стон. — Красиво създание, нали? — обърна се той към Слейд. — Често ми се е искало да бях с двайсетина години по-млад. Такава жена изглежда най-добре в ръцете на мъж, не сте ли съгласен?
— Господин Чеймбърс, какво правите тук по това време? — Беше слаб ход, но най-доброто, за което Джесика успя да се сети. — Пуснете ме и махнете това нещо.
— О, скъпа моя, всички знаем, че не мога да го направя. Макар че бих искал, заради вас — продължи той, докато Джесика също стрелна с поглед часовника.
„С колко ли време разполагаме?“ — трескаво си помисли тя.
— Може да ти е от полза — обади се Слейд. — Ще ти трябва прикритие, за да се измъкнеш.
— Пътищата ми за бягство са… начертани, сержант — усмихна му се той. — Винаги си оставям отворени вратички.
— Едва ли очаквате да се измъкнете, господин Чеймбърс. — Очите на Джесика срещнаха тези на Слейд,
