нейният покой, нейното сърце, нейният дом.
Непоклатим, твърд, своенравен, настойчив. Можеше да се опише с толкова много думи — може би затова я привличаше отново и отново, и затова Шелби продължаваше да се отдръпва.
Той се размърда и я привлече по-близо. Още усещаше тръпките на възбуда, страст, чувства — толкова крехки, че не можеха да се нарекат с никакво име. Шелби продължаваше се носи през тях като бурен, спиращ дъха вятър, който духа едновременно от всички посоки. Свежа или знойна, тя бе като бриз, отвяващ грубостта на света, която Алън прекалено добре познаваше. Нужно му бе това нейно вълшебство, както му бе нужно и да й даде каквото и да било, което я привличаше в него.
Лениво, собственически прокара ръка по гърба й.
— М-м-м, хайде пак — измърмори Шелби.
Той тихо се засмя и започна да я гали, докато тя бе готова да замърка.
— Шелби… — В отговор тя отново въздъхна и се сгуши по-близо. — Шелби, под крака ми има нещо топло и пухкаво.
— Ъхъ.
— Ако това е котаракът ти, той не диша.
— Макгрегър.
Алън целуна върха на главата й.
— Какво?
Шелби сподавено се засмя в рамото му.
— Макгрегър — повтори тя. — Моето прасе.
За момент се възцари тишина, докато той се опитваше да осъзнае чутото.
— Моля?
Убийствено сериозният му тон я накара да прихне. Щеше ли да може вече да преживее някой ден, без да го чуе?
— Ох, кажи го пак. Много ми хареса. — Трябваше да види лицето му и намери сили да се пресегне през него и да потърси кибрита на нощното шкафче. Кожата й се отърка в неговата. Накрая запали една клечка и я поднесе към свещта. — Макгрегър — обясни Шелби, целуна го бързо и посочи към края на леглото.
Алън се вгледа в усмихващата се прасешка муцуна.
— Нарекла си едно плюшено розово прасе на мое име?
— Алън, така ли трябва да говориш за нашето дете? — Погледът му срещна нейния, толкова мъжествен и ироничен, че тя безсилно се отпусна върху гърдите му в пристъп на смях. — Сложих го там, защото той трябваше да е единственият Макгрегър, който ме е излъгал да се пъхне в леглото ми.
— Наистина ли? — Алън я дръпна за косата, за да вдигне засмяното й лице към себе си. — Това ли направих аз?
— Ти много добре знаеше, че няма вечно да успявам да устоя на балони и дъги. — Светлината на свещта хвърляше отблясъци върху лицето му. Шелби описа с пръст играещите върху него сенки. — Исках да устоя на чара ти, наистина исках. Нямаше да направя това.
Той хвана китката й и я насочи нагоре, за да може да целуне дланта й.
— Да правиш любов с мен ли?
— Не. — Погледът й се премести от устните към очите му. — Да се влюбя в теб.
Почувства как пръстите му върху китката й се стегнаха, после бавно се отпуснаха. Тъмните му очи не се отделяха от нейните. Усети под себе си как пулсът му се промени.
— А влюби ли се?
— Да.
Едва прошепнатата дума отекна в главата му. Алън я привлече към себе си и я прегърна. Не бе очаквал, че толкова скоро ще му даде толкова много.
— Кога?
— Кога ли? — повтори тя, наслаждавайки се на твърдостта на гърдите му под бузата си. — Някъде между момента, когато излязохме на терасата у Райтови и когато отворих една кошница с ягоди.
— Толкова дълго ли ти трябваше? На мен ми беше достатъчно само да те погледна.
Шелби вдигна глава и се взря в очите му. Знаеше, че той не преувеличава. Не бе в неговия стил. Проста истина, изказана с прости думи. Обхвана с две ръце лицето му.
— Ако ми го беше казал преди една седмица или преди един ден, щях да помисля, че си луд. — Отново прихна и притисна устните си към неговите. — Пък може и да си луд… Май няма значение. — С въздишка се отпусна върху него. — Май изобщо няма значение.
Тя знаеше, че може да изпитва нежност — към деца и малки животни. Никога не бе изпитвала истинска нежност към мъж. Ала сега, когато го целуна, докато думите му за любов още ехтяха в главата й, почувства как я залива нежност. Пръстите й на художник се плъзнаха по лицето му, поглъщаха формата му, докато бе сигурна, че ще може да я материализира от въздуха. После се спуснаха надолу, по врата и твърдите мускулести рамене — рамене, на които можеше да се разчита, достатъчно силни, за да поемат проблемите ти в случай на нужда. Но Шелби нямаше да моли за това. Достатъчно й бе да знае, че ги има. Без да отделя устни от неговите, плъзна пръстите си по ръцете му, защото в първата буря на страстта бе в такава треска, че не можа да види истински целия мъж. Сгуши лице във врата му и усети там своя аромат. Помисли, че това е прекрасно. Ръцете му се обвиха около нея и просто останаха там — голи, вплетени, доволни.
— Мога ли да ти кажа нещо, без да ти се завърти главата? — прошепна тя, докато галеше гърдите му.
— Едва ли. — Гласът му бе надебелял от удоволствието на докосването. — Аз лесно се лаская.
— В моята работилница… — Шелби притисна устни към гърдите му и почувства как сърцето му заби по- бързо под тях. — Помниш ли, когато ти изцапах пуловера и ти го свали, за да го изплакнеш? Аз се обърнах и те видях. Прииска ми се да те пипна, ей така. — Плъзна длани нагоре, после отново надолу, към тънкия му кръст. — Просто така. Едва не го направих.
Алън усети как кръвта му запулсира — в главата му, в сърцето, в слабините.
— Аз нямаше много да се дърпам.
— Ако бях решила да те имам, сенаторе — прошепна тя през знойния си смях, — ти нямаше да имаш избор.
— Така ли?
Шелби докосна с език ребрата му.
— М-м-м. — Чу го как рязко пое въздух. — Точно така. Един Макгрегър винаги се предава пред един Кембъл.
Той започна да измисля отговор, ала пръстите й погъделичкаха бедрото му. Като политик Алън знаеше стойността на дебата… Но понякога за това не бяха необходими думи. Тя трябваше първо да получи място в парламента.
Можеше да се разтопи под силните й опитни ръце. Желанието се засилваше, а едновременно с него и удоволствието от продължаването му. Шелби изглеждаше погълната от формата на тялото му, от усещането за кожата му. Алън лежеше, потънал в усещанията, които тя му доставяше, а светлочервеният пламък на свещта блестеше в очите му. Дъждът продължаваше монотонната си песен, но той започна да чува само тихите въздишки и шепота на Шелби.
Тя не бързаше — спираше тук, захапваше там. Едно докосване може да омаломощи или възбуди. Една целувка може да успокои или подлуди. Пулсът му се ускори, после още повече, докато разбра, че бе време да представи и своята страна. С едно бързо движение я изтърколи под себе си.
Лицето й се бе зачервило от топлина, дишането й бе неравномерно от пробуждащата се страст. Алън се вгледа в нея. Искаше да запази този спомен за студените нощи и скучните следобеди.
Дивото червено петно на косите й бе разпиляно върху яркозеленото на възглавницата. Сенките от свещта играеха върху лицето й и му напомняха за първото му впечатление от нея — циганка. Открити огньове, плачещи цигулки. Очите й бяха тъмни, зелени и очакващи.
— Ние, Макгрегърови — измърмори той — си имаме начини да се справяме с Кембълови.
Устните му се спуснаха, ала спряха на една въздишка разстояние от нейните. Видя, че клепките й трепнаха, но още не се бяха притворили. Шелби го наблюдаваше през ресниците си и дишаше задъхано. Алън бавно изви глава да я захапе по брадичката.
