Тя затвори очи със стон, който изразяваше едновременно и протест, и удоволствие. Устните й до болка тръпнеха, ала неговите устни по кожата й събуждаха такава бърза, такава трептяща възбуда. Ръцете му бяха вече върху нея и се движеха с една последователност, която Шелби знаеше, че винаги щеше да я оставя безпомощна.
Лениви, дълги, опустошителни кръгове се завъртяха около гърдите й с устни, зъби и език. Алън не й позволяваше да се съсредоточи само върху усещането там. Пръстите му се плъзнаха надолу по корема й, дразнещи и обещаващи, докато тя се изви срещу него, като отчаяно търсеше този ослепителен взрив от топлина. Но сега Алън не бързаше и удължи удоволствието й с едно настойчиво търпение, пред което Шелби нямаше защита.
Устните му се спуснаха по-надолу, езикът му палеше огньове, а дланите му ги разгаряха. Никой от тях не разбра в кой момент светът престана да съществува. Възможно бе да бе изгаснал в един-единствен момент, възможно беше бавно да бе спрял да се върти. Ала не съществуваше нищо, освен тях двамата, плът до плът, въздишка след въздишка, страст за страст.
Устните му се върнаха към нейните и проточиха последния миг, преди да потънат в забрава. Когато проникна в нея, обуздавайки напиращата си сила, тя трепереше. Щеше да й доставя удоволствие, докато и двамата се побъркат. Взе я бавно, заслушан в дълбоките накъсани вдишвания, които се сливаха, докато устните му се притискаха към нейните и пиеха горещия й влажен вкус.
Времето сякаш спря за тях, след това се завъртя, докато се превърна цялото в скорост, във вихрушка от нетърпение. Алън зарови лице в шията й и се отдаде на лудостта.
ОСМА ГЛАВА
Сивите мрачни утрини караха Шелби да се завие презглава и да се изключи от света за още един час, след като будилникът в главата й бе иззвънял. Тази сутрин, почувствала до себе си топлината на Алън, тя се сгуши по-близо с намерението да направи същото. Ала след като ръката му се плъзна надолу по гърба й, разбра, че той имаше други планове.
— Будна ли си, или аз да те събудя? — прошепна Алън в ухото й.
— М-м-м — отговори Шелби.
— Доколкото разбирам, това значи, че още не си решила. — Устните му се спуснаха по шията й, където пулсът й биеше бавно и равномерно. Колко ли щеше да му отнеме да промени това? — Може би мога да ти повлияя да заемеш по-твърда позиция.
Бавно, като се наслаждаваше на сънливите й реакции, започна да я целува и гали. Знаеше, че след снощи изглеждаше невъзможно тази сутрин отново да я желае така пламенно. Ала кожата й бе толкова мека и топла, устните й също. Движенията й под него продължаваха да са бавни, но не и мудни. Както му се искаше, усети постепенното ускоряване на пулса й.
Страстта в нея дремеше, така че тя изглежда бе доволна да го остави да докосва и изследва тялото й, както му харесва, като го възбуждаше само със своите въздишки. Утрото започна да преваля, ала те имаха пред себе си цяла вечност.
Ласките им бяха като смътен, сънен полъх, продължил от първото им невинно докосване до последната задъхана целувка.
— Мисля — обади се Шелби, когато Алън лениво зарови нос между гърдите й, — че трябва да останем в леглото, докато спре да вали.
— Толкова малко? — измърмори той. — Трябваше да си го помислиш преди няколко дни. — Както бе със затворени очи, я виждаше да лежи сънено под него и чувстваше кожата й, стоплена от неговата. — Ще отвориш ли днес магазина?
Тя се прозя и плъзна ръце по мускулестия му гръб.
— В събота Кайл има грижата за това. Аз мога цял ден да се излежавам.
Алън целуна извивката на гърдите й и бавно продължи към шията.
— Аз днес имам делови обед, а до понеделник трябва да прегледам някои документи.
Разбира се, помисли Шелби и потисна въздишката си. За човек като него съботата бе просто един от дните на седмицата. Бърз поглед към часовника й показа, че още няма седем. Инстинктивно се сгуши в него. Времето вече се изплъзваше между пръстите й.
— Значи имаме още няколко часа да си останем тук.
— Ами закуската?
Тя за момент се замисли върху този въпрос и реши, че повече я мързи, отколкото е гладна.
— Можеш ли да готвиш?
— Не.
Шелби се намръщи, хвана го за ушите и вдигна главата му.
— Никак ли? Много женомразко поведение като за човек, чиято политика отразява основно женската гледна точка.
Той вдигна вежди:
— Аз не очаквам и от теб да можеш да готвиш. — В очите му проблесна весело пламъче. — Можеш ли?
Тя се бореше с усмивката си.
— Малко.
— Това ми се струва странно като за човек с твоя апетит.
— Вярно, ям много. А ти?
— Макгий има грижата.
— Макгий ли?
— Може да се каже, че той е от свитата на нашето семейство. — Алън нави един разрошен кичур около пръста си. — Беше нашият иконом още когато аз бях малък, а щом се преместих във Вашингтон, по неговия си търпелив и непоклатим начин настоя да дойде с мен. — Възнагради я с една от редките си усмивки. — Винаги съм му бил любимец.
— Така ли? — Шелби лениво сплете ръце под главата си. Представяше си го като момче, което разбира повече от другите момчета и го съхранява. — И защо?
— Ако не бях толкова скромен, щях да ти призная, че винаги съм бил възпитано, кротко дете, което нито за момент не е създавало ядове на родителите си.
— Лъжец — сряза го тя. — А откъде ти е счупеният нос?
Усмивката му стана тъжна.
— Рина ме удари.
— Сестра ти ти е счупила носа? — Шелби избухна в смях, в който не се долавяше никакво съчувствие. — Комарджийката, нали? О, много ми харесва!
Той хвана с два пръста носа й и бързо го завъртя.
— Тогава много ме боля.
— Предполагам. — Продължаваше да се смее. — Тя имаше навика да те бие ли?
— Не ме е била — поправи я Алън с известно достойнство. — Опитваше се да удари Кейн, задето я дразнеше, че правила мили очи пред някакъв негов приятел.
— Типични братски вълнения.
— Във всеки случай — продължи той, — аз се опитах да я отскубна от него, тя отново замахна, не го улучи и удари мен. Страхотно кроше, доколкото си спомням. — Шелби отново прихна. — Тогава реших, че няма да ставам дипломат. Винаги неутралната страна получава юмрука в лицето.
— Сигурна съм… — Тя отпусна глава на рамото му. — Сигурна съм, че е съжалявала.
— Отначало да. Ала си спомням, че след като спря да ми тече кръв и престанах да заплашвам, че ще убия и нея, и Кейн, реакцията й беше почти като твоята.
— Безчувствена. — Шелби го целуна извинително. — Горкичкият. Знаеш ли какво, в знак на покаяние ще видя какво мога да направя за закуската. — С внезапно избликнала енергия тя му подари една последна целувка и скочи от леглото. — Хайде, ела да видим какво има в кухнята. — Намери халата си, захвърлен на един стол, навлече го и изчака Алън да си обуе панталоните. — Ти можеш да направиш кафето — предложи Шелби, — докато аз видя дали в хладилника има нещо, което става за ядене.
