по време на лутането си из „Морнингсайд“, после настрои датата и часа на компютъра, за да изглежда, че работата е била свършена по-рано през деня.
По време, за което, благодарение на микрофона под стола й, бяха сигурни, че Анита е била сама в кабинета си.
След като отпечата документа, Ребека разкърши пръсти, после подписа формуляра с великолепен фалшификат на подписа на Анита. Сложи му дата, после написа подробен списък с нареждания за секретарката й.
Настрои отново часовника, спря компютъра, прибра бръмбара на Тия в чантата си и дръпна завесите, когато чу, че Джак се качва по стълбите.
— Готови сме.
— Нова проверка — нареди той и я накара да завърти очи.
— Добре, шефе. Завеси, компютър, лампа, фенер, микрофон и идеален за накисване документ — изброи тя, като размаха папката.
Ребека заключи вратата на кабинета и отиде да остави папката на бюрото на секретарката на Анита.
— Девойката е изпълнителна и вероятно ще изпрати документа на застрахователите още рано сутринта. Трябва да ти кажа, че Анита вече беше добавила няколко предмета в списъка. Някаква чиния, която струва двадесет и осем хиляди долара и…
— Прибавени към това — каза Джак и потупа чантата си, — искът й ще стане повече от два милиона. Луси, ще трябва да даваш доста обяснения.
— Какво?
— Ще си говорим за класическата американска телевизия по-късно. Алармите са настроени. Ще ги включим, когато се изнесем оттук.
— Тогава работата ни е свършена. Да вървим.
— Има още нещо — каза Джак, като бръкна в джоба си и извади кутийката с пръстена. Отвори капачето и Ребека се наведе да го разгледа на светлината на фенерчето си.
— Прекрасен блясък. Оттук ли го гепи?
— Не. Донесох го със себе си. Искаш ли го?
Тя вдигна глава и прикова очи в неговите.
— Предлагаш ми да се омъжа за теб в сграда, в която проникнахме с взлом?
— Вече ти предложих да се омъжиш за мен — напомни й той. — Само ти давам пръстена тук. Принадлежал е на прапрабаба ми. Носела го, когато прапрадядо ти й спасил живота.
— Това е страхотно. Великолепен е, Джак. Ще го взема.
Ребека свали ръкавицата си и протегна ръка.
— Ще взема и теб.
Джак сложи пръстена на пръста й и наклони глава за целувка, с която да запечатат момента.
— Такъв прекрасен миг — каза Мълаки в слушалките. — Поздравления и най-добри пожелания и на двама ви. А сега, имате ли нещо против да си изнесете задниците оттам?
— О, я престани, Мъл — скара му се Ребека и нацупи устни за нова целувка. — Тръгваме.
Когато се върнаха в буса, Клио свали преградата, за да може да си размени мястото с Ребека.
— Дай да видим пръстена — каза тя и нетърпеливо свали ръкавицата на Ребека. — Уха! Страхотен камък.
— Оставете женските приказки за по-късно — каза Джак и се настани на мястото си. — Включвай системата.
— Сега, след като вече сме сгодени, не спира да дава заповеди — ухили се Ребека и пое управлението от Тия. — Включвам.
Докато Ребека работеше, Мълаки се наведе към нея, целуна я по главата и я накара да се усмихне.
— Започвам да ставам сантиментален.
— Аз също.
— Великолепен пръстен — обади се и Тия и се наведе да види отблизо диаманта, който проблясваше на ръката на Ребека. — Толкова се радвам за вас.
— Ще си направим купон довечера, нали? Имаме куп причини. Главната система е включена — съобщи тя. — Готови сме. Всичко е наред — добави тя, като се отпусна назад и взе шишето с вода, което Мълаки й подаде. — Свършихме.
— Време за второ действие — каза Клио. — Имаме ли време да хапнем по една пица?
Гидиън седеше на летище „Кенеди“ и четеше „Нещо лошо“ на Рей Бредбъри. Беше се настанил на място, откъдето можеше да държи под око салона на първа класа.
Полетът до Атина нямаше закъснение и пътниците вече се качваха. Гидиън започваше да се изнервя. Умираше за цигара.
Той се размърда и обърна нова страница, когато Анита излезе от салона. Остави я да се отдалечи достатъчно, после тръгна след нея.
Също като десетки други пътници, той извади мобифона от джоба си.
— Готви се да се качи на борда — тихо каза той. — Полетът е навреме.
— Съобщи ни, когато вече са във въздуха. О, между другото, Бека и Джак се сгодиха.
— Наистина ли?
Без да сваля очи от гърба на Анита, Гидиън се ухили щастливо.
— Официално ли?
— Тя вече носи пръстен с диамант, който може да те ослепи. Потегляме към втората мишена. Ако всичко мине добре, ще се срещнем отново в базата. Тогава ще можеш да видиш пръстена.
— Добре че имам слънчеви очила. Тя се отправя към самолета. Тридесет минути до излитането. Сядам тук да си довърша книгата. Ще ви се обадя пак.
Паркираха на три пресечки от къщата и зачакаха.
— Видяхте ли? Казах ви, че имаме време за пица.
Джак погледна Клио любопитно.
— Защо не си дебела като крава?
— Метаболизъм — отговори тя и извади шоколад от чантата си. — Най-полезното нещо, което ми се предаде по наследство от майка ми. Е, къде ще живеете двамата с Ребека? Тук или на Изумрудения остров?
— Предполагам, че и на двете места. Ще решим.
— Да. Удобно е да имаш квартира навсякъде, където отиваш.
— А ти? Ще се върнеш ли към танците, когато всичко приключи? С дела си от орисниците вероятно ще можеш да си купиш част от „Рокетс“.
— Не знам. Вероятно ще се помотая без работа известно време — отговори тя и отхапа от шоколада. — Може да си отворя собствен клуб или училище по танци. Нещо, което да не ми пречи да се явявам на прослушвания. Но единственото, за което мога да мисля в момента, е да накараме Анита да си плати за Мики.
— Сложихме добро начало.
— Да. Той страхотно би се изкефил на това. Джак?
— Да.
— Ами ако не е там? Ако я е взела със себе си или нещо подобно?
— Тогава се захващаме с план Б.
— Какъв е той?
— Ще те уведомя, когато опрем до него.
Джак чу гласа на Мълаки в слушалките си и й съобщи:
— Тя е във въздуха.
— Завеса — тържествено каза Клио и скочи от буса.
— Искаш ли отново да преговорим всичко? Плана, сигналите?
