— Не, знам всичко.
— В момента в къщата има двама души — напомни й той. — Двама прислужници, които живеят там. Трябва да сме много тихи.
— Аз съм като котка, не се тревожи. Мислиш ли, че това е рекорд?
— Кое?
— Да проникнеш едно след друго на две места. Три влизания с взлом само за двадесет и четири часа. При това, без да откраднем нищо.
— Ще вземем орисницата.
— Да, но тя и бездруго принадлежи на Мъл и Тия. Така че не се брои. Мисля, че бихме могли да влезем в „Гинес“.
— Мечтая си за това цял живот.
Обиколиха веднъж къщата. На втория етаж не светеше.
— Струва ми се, че вече са се оттеглили. Помещенията за слугите за в южния ъгъл на къщата.
— Иконом и икономка. Мислиш ли, че се забавляват в леглото, докато господарката я няма?
Джак се почеса по брадата.
— Предпочитам да не оставям тази картина да ми се настанява в главата. Отиваме към източната част до терасата на спалнята. Ще бъдем изложени на показ след петнадесет секунди.
— Нужно е нещо по-сериозно, за да разтърсиш една бивша стриптийзьорка, приятел.
— Хей, вероятно можеш да изпълниш номера си на ергенското ми парти — каза той и се ухили, когато чу коментара на Ребека в слушалките си. — Или пък ще минем без него. Любов моя? Изключи алармите.
След сигнала на Ребека, Джак хвана Клио за ръката и я дръпна в сянката на къщата.
Закачиха въжетата с ремъците, изкачиха се отстрани на къщата, прехвърлиха се през каменния парапет и клекнаха на терасата, преди да проговорят отново.
Джак махна с ръка на Клио да оправи екипировката им и тръгна като рак заднешком към вратата на терасата.
— Изключи ключалките на източната тераса на второ ниво — тихо каза той в микрофона.
Изчака да чуе щракането на ключалките, после се надигна и се приближи към вратата.
Извади малка кутийка от джоба си и си избра шперц.
— Обзалагам се, че не са те учили на това в училището за охранители — промърмори Клио.
— Ще се изненадаш.
Той се справи с ключалката, отвори вратата и изчака Клио да влезе вътре, преди да я заключи отново.
После си помисли, че добър следовател би забелязал следите, но не вярваше, че ще се стигне дотам.
— „Обсешън“2 — каза Клио, като подуши въздуха. — Парфюмът на Анита. Подходящ за нея, нали?
— Заключи вратите. Коридорът е право напред. Банята — вляво.
Клио тръгна внимателно в тъмнината и продължи да си мърмори под нос.
— Трябва ли да те питам откъде знаеш толкова много за спалнята й?
— Професионална информация.
След като вратите бяха заключени, той тръгна направо към дрешника.
— Мили боже, по-голям е от стария ми апартамент! — възкликна Клио и докосна ръкава на сако, когато влезе вътре. — Не е лошо. Мислиш ли, че Анита ще забележи, ако гепя някои неща? Трябва да си подновя гардероба.
— Не сме тук на пазар.
— Хей, пазаруването е единственото нещо, в което наистина ме бива — ухили се Клио и грабна чифт обувки от змийска кожа от рафта. — Моят размер. Това е съдба.
— Тук сме, за да вършим работа, Клио.
— Добре, добре — отвърна тя, но пъхна обувките в раницата си, преди да коленичи и да отвори комплекта е инструментите.
Джак отвори панела към сейфа и включи портативния си компютър към таблото на алармата.
— Рано или късно, тя ще се усети, че ти си единственият, който може да свърши тази работа — отбеляза Клио. — И ще ти бъде ужасно ядосана.
— Да. Треперя от страх — отвърна Джак в момента, когато на екрана се появиха първите две числа от комбинацията от седем. — С колко време разполагаме?
— Четири минути и двайсет секунди. Движим се по график.
Докато чакаше, Клио огледа костюмите на Анита.
— Не си падам по тези дамски дрехи, но това е кашмир. Обзалагам се, че страхотно ще отива на Тия.
Тя нави костюма и го прибра в раницата си.
— Комбинацията е готова — промърмори Джак. — Стискай палци, красавице.
Клио стисна палците и на двете си ръце и застана зад него.
— Жестоко! — извика тя и въздъхна, когато Джак отвори вратата.
Клото заблестя като звезда.
— Ето я! Чувате ли, приятели? Пипнахме я! — извика Клио и подаде подплатената торба на Джак. — Ребека? Ще залепя огромна целувка на мъжа ти. Примири се с това.
Тя се хвърли към Джак, целуна го, после се протегна към раницата си.
— Не затваряй още, Джак. Имам малък подарък за Анита.
— Няма да оставяме нищо тук — започна той, после се вторачи в предмета, който Клио извади. — Какво е това? Барби?
— Да. Ще я заменим за статуетката. Подбрах й подходящите дрехи от магазина за играчки на „ФАО Шварц“ — обясни Клио и постави в сейфа русата кукла, облечена в черна кожа. — Наричам я Барби Крадлата. Носи си и торба за плячката. Вътре има шперцове, които направих от малки безопасни. Държи малка кукличка, която боядисах в сребърно, за да й напомня за орисницата.
— Клио, ти си невероятна!
— Имам скрити таланти. Чао, Барби — добави тя и й прати въздушна целувка, докато Джак затваряше сейфа.
Плъзнаха панела на мястото му и си прибраха инструментите.
— Добре. След като излезем от стаята, никакви разговори. Само сигнали с ръка. Навън през вратата и надясно. Надолу по стълбите и наляво. Стой близо до мен.
— Само дето няма да ме носиш на конче.
— Сега вече е по-сложно — напомни й той. — Ако ни пипнат тук, всичко е свършено.
— Давай напред.
Излязоха от спалнята. Не можеха да рискуват да запалят фенери, затова изчакаха очите им да се приспособят към тъмнината в коридора. Къщата беше тиха. Толкова тиха, че Клио чу биенето на собственото си сърце. И се зачуди как бе успяло да се надигне в гърлото й.
Джак даде сигнал и тръгнаха напред. Стъпките им бяха заглушени от меката пътека.
В началото на стълбите, Клио си помисли, че къщата прилича повече на гробница, отколкото на дом. Въздухът беше хладен, стаите — тихи, а звуците от улицата бяха заглушени от уплътнените прозорци и дебелите завеси.
Тя чу звука в мига, преди Джак да застине на мястото си. На първия етаж се отвори врата, в коридора светна и се чуха стъпки.
Двамата с Джак се покриха бързо. Чуха се далечни гласове. След секунда, Клио осъзна, че къщата не беше пълна с хора, а работеше телевизорът. Едва преглътна нервния си кикот, когато позна силния сигнал на „Кой иска да стане милионер?“.
Идеално. Съвсем подходящо.
Светлината угасна, вратата се затвори и Клио преброи до десет. Усети как Джак се отпуска. Тя започна да брои стъпките, които правеха по коридора, в случай че се наложеше отново да се покрият.
Влязоха безшумно в библиотеката и заключиха вратата след себе си.
