— Пристигнала навреме — докладва Джак. — Била закарана в дома на Стефан Никос. Стефан беше приятел и клиент на Пол Морнингсайд. Той и жена му са известни с колекцията си от произведения на изкуството и антики, както и с благотворителната си дейност. Също и с гостоприемството си.
— Зехтин, нали? — попита Ребека, като вдигна една от маслините в чинията си и се вгледа в нея. — Чела съм за него в „Пари“ и „Тайм“. Къпе се в зехтин. Странно, че такава дреболия може да направи един човек толкова богат.
— Маслинови гори — потвърди Джак. — Лозя и продукти от двете. Има къщи в Атина, на остров Корфу, апартамент в Париж и хижа в Алпите — добави той и хапна едра маслина. — И всичките му къщи са с охрана компания „Бърдит“.
— Дълги ръце имаш, Джак — отбеляза Мълаки.
— Достатъчно дълги. Говорих със Стефан миналата седмица, след като Тия пося семенцето за Атина.
— Можеше да ни кажеш — обади се Ребека и смушка Тия.
— Не знаех дали семенцето ще покълне. Както вече ви казах, той беше приятел на Морнингсайд. Но не харесва вдовицата му. А мен — бавно се ухили Джак, — мен харесва. Достатъчно, за да ми направи услуга. Развеселен е от идеята да скрои номер на Анита. Ще я държи заета няколко дни със слухове за Лахезис и за високата, сексапилна брюнетка, която издирва статуетката.
— Така ли? Гърция харесва ли ми? — обади се Клио.
— Справяш се добре — каза й Джак. — Но нямаш много време за разглеждане на забележителности.
— Е, винаги има и следващ път.
— Разполагаме с една седмица — изчисли Мълаки. — За да се завърти колелото и всичко да се включи в играта.
Той замълча за момент и огледа лицата около себе си.
— Това трябва да се каже и може би е по-добре да се каже сега. Можем да спрем там, където сме. Имаме трите орисници.
Клио скочи от мястото си.
— Анита не си е платила.
— Чакай малко, изслушай ме. Имаме онова, което тя иска. Онова, което открадна. Онова, заради което уби. И не сме наранили никого. Освен това, усложнихме живота й с фалшифицирания иск за застрахователната компания и с преместването на предметите от „Морнингсайд“ в личния й сейф.
— Тя вече беше извършила измама с иска — отбеляза Гидиън. — Ние само повишихме залозите. Никой не ни гарантира, че Анита няма да се измъкне.
Той сложи ръка на бедрото на Клио и усети напрегнатите й мускули.
— Няма гаранция за нищо — отговори Мълаки. — Но можем да сме сигурни, че няма да се измъкне лесно. Особено след като предметите са прибрани в сейфа в библиотеката й. А и Джак сподели доста неща с приятеля си от полицията. Твърде възможно е системата да заработи, дори и ако не се месим повече.
— Лу ще се заеме сериозно — каза Джак и набоде няколко макарона. — Записите от охранителните камери ще покажат, че предметите, вписани в иска й, са били на мястото си след опита за взлом. Животът й определено няма да прилича на пикник, след като Лу се вкопчи в нея като булдог. А и следователят от застрахователната компания ще погледне с подозрение иск за над два милиона долара.
— Но тя може да се отърве само с глоба или общественополезен труд. Аз…
Джак вдигна вилицата си, за да спре гневните думи на Клио.
— Само си представи как Анита готви супа и я поднася на бездомниците в приюта. Не е лошо. Но не е достатъчно за измама за седемцифрена сума. Но все пак, ако искаме да я съсипем напълно, Боб трябва да я свърже с Дубровски. Ако не успее, няма да може да я свърже с убийството му, нито с убийството на приятеля на Клио.
— И тя ще се изплъзне — горчиво каза Клио.
— Да, но тя и бездруго може да се изплъзне. Мъл говореше точно за това. С онова, което направихме, Анита ще пострада заради застрахователния иск, ще полежи известно време в затвора, а лъскавият й образ на вдовица от висшето общество ще бъде опетнен.
— Понякога — каза Тия и всички приковаха очи в нея, — подобна лоша реклама се отразява добре.
— Така е — съгласи се Джак. — Ако изпълним остатъка от плана си, ще я съсипем финансово и може би ще я накараме да допусне грешка, която да я скапе окончателно. Но има доста „ако“.
— Хм — вдигна Тия ръка. — Мелеагър бил само на една седмица, когато орисниците предсказали, че той ще умре, след като една главня от огнището на майка му догори. Трите сестри определили съдбата му. Клото казала, че ще е благороден, Лахезис добавила, че ще е смел. А Атропа погледнала бебето и казала, че ще живее, докато главнята не изгори.
— Не загрявам — започна Клио.
— Остави я да довърши — промърмори Гидиън.
— Нали разбирате, майката на Мелеагър скрила главнята в един шкаф, за да запази бебето си. Синът й щял да живее и да е в безопасност, докато главнята не изгори. И така синът пораснал и станал мъж. После убил братята на майка си. Разгневена и обезумяла от мъка, майка му извадила главнята от шкафа и я изгорила. И Мелеагър умрял. А тя загубила сина си, тъй като искала да отмъсти за братята си.
— Добре. Мики ми е като брат, макар че онази кучка със сигурност не може да се приеме за мое бебе. Е, и?
— Работата е там — нежно каза Тия, — че отмъщението никога не е безплатно. И никога не връща загубеното. Ако продължим напред само заради отмъщението, цената може да се окаже прекалено висока.
Клио стана и както Тия бе постъпила преди малко, обиколи масата, където стояха орисниците.
— Мики беше мой приятел. Гидиън едва го познаваше, а вие въобще не го познавахте.
— Но познаваме теб, Клио — тихо каза Ребека.
— Добре. Няма да стоя тук и да се преструвам, че не искам отмъщение. А и съм готова да си платя за това. Както казах още първия път, когато се събрахме у Тия, държа на думата си. И сега искам отмъщението още по-силно. Да, имаме статуетките и сме богати. Голям праз! — Тя се обърна с гръб към тях. — Ако хората отстъпват от правилата и не застават до приятеля си, когато работата загрубее, какъв е проклетият смисъл? Ако някой от вас не иска да бъде въвлечен в това, няма проблеми. Няма да се сърдя, особено след всичко, което преживяхме заедно. Но аз не съм свършила. Няма да спра, докато не видя как Анита седи в килията си и проклина името ми.
Мълаки погледна брат си и кимна. После сложи ръка на рамото на Тия.
— Скъпа, историята, която разказа, има и друго значение.
— Да. Изборът определя съдбата — кимна тя, като се надигна и отиде до Клио. — Човешките съдби се преплитат. Блъскат се и отскачат. Всички трябва да се опитаме да направим най-доброто и да изпредем нишката докрай. Не мисля, че справедливостта е безплатна, но ще направим така, че да си заслужава цената.
— Добре — кимна Клио и очите й се замъглиха от сълзи. — Трябва да…
Тя сви рамене безпомощно и бързо излезе от стаята.
— Не, позволи на мен — каза Тия, когато Гидиън се надигна. — Аз също имам нужда да си поплача малко.
Тия забърза след Клио, а Мълаки се протегна към бирата си.
— След като решихме този проблем, ще повдигна още един въпрос. По-личен — каза той и отпи щедра глътка, за да навлажни гърлото си. — Втората част от разговора, който водихме преди — обърна се той към Джак. — Е, добре. Като глава на семейството…
— Глава на семейството? — изсмя се Ребека. — Друг път. Мама е главата на семейството.
— Но не е тук, нали? — отвърна Мълаки, раздразнен, че са го прекъснали. — А аз съм най-големият, така че се пада на мен да се заема с това.
— Това е моят годеж и въобще не те засяга.
— Млъкни за пет минути, по дяволите!
— Ще си взема още една бира — реши Гидиън. — Май ще се позабавляваме.
