— Не ми казвай да си затварям устата, надута безмозъчна маймуно!
— Можех да направя това в твое отсъствие — напомни й Мълаки, а хладният му тон предупреди за надигаща се ярост. — И да си спестя обидите. А сега ще поговоря с Джак.
— Ще поговориш с Джак, така ли? А аз ще седя със скръстени ръце и скромно сведена глава? — извика Ребека и го замери с възглавница.
— Ти въобще не знаеш значението на думата „скромност“ — отвърна Мълаки и й метна обратно възглавницата. — След като кажа онова, което мисля, можеш и ти да говориш. Но аз ще съм първи, по дяволите!
— Ребека — спря я Джак, когато тя оголи зъби. — Защо не изчакаш Мълаки да свърши, преди да беснееш?
— Благодаря ти, Джак. Първо, трябва да ти кажа, че те съжалявам от сърце за живота, който ще водиш с тази проклета жена с лоши маниери и див темперамент — каза Мълаки и присви очи, когато сестра му се протегна към нефритената купа на масичката за кафе.
Джак обаче бързо протегна ръка и я стисна за китката.
— Това е от династия Хан. Продължавай с възглавниците.
— Та както казвах — продължи Мълаки, — знам, че парите не са проблем за теб, но искам да ти обясня, че сестра ми няма да дойде при теб с празни джобове. Тя притежава четвърт от семейния бизнес, който върви доста добре. Независимо дали ще реши да продължи да работи активно в него, четвъртинката си остава нейна. Освен това има дял в сегашната ни работа.
— Парите нямат значение.
— За нас имат — поправи го Мълаки. — За Ребека също — кимна той към сестра си.
— Може пък и да не си съвсем без мозък — усмихна му се тя.
— Видях какви са отношенията ви и се радвам. Въпреки всичките й недостатъци, а те са безброй, ние я обичаме и искаме да е щастлива. Що се отнася до бизнеса на семейство Съливан, добре дошъл си, ако искаш да вземеш участие в него.
— Добре казано, Мъл — обади се Гидиън, като седна на облегалката на креслото и вдигна чашата си за тост. — Татко щеше да се зарадва много. Е, Джак, добре дошъл в семейството.
— Благодаря. Не знам много за корабчетата, но с удоволствие бих научил повече.
— Е, добре — ухили се Ребека на братята си. — Аз съм най-подходящият човек, който да те научи.
— Ще поговорим за това — потупа я Джак по коляното и стана. — Трябва да свърша няколко неща и имам нужда от малко помощ — обърна се той към другите мъже.
— Ако вие тримата отивате да се забавлявате, аз ще направя същото. Ще взема Клио и Тия и ще отидем да разгледаме сватбените рокли. Споменах ли, че искам голяма сватба?
Джак се закова на мястото си.
— Дай определение за голяма.
— Не си губи времето — посъветва го Гидиън. — Виж блясъка в очите й.
Блясъкът все още бе в очите на Ребека три часа по-късно, когато се върна, натоварена с булчински списания, книжка за планиране на сватби, подарък от Тия и секси нощничка — подарък от Клио.
— Все пак смятам, че лилиите са подходящи за приема.
— Точно така — отвърна Клио и намигна на Тия. Вече не ги използват само за погребения.
— Букетите от диви цветя бяха очарователни — каза Тия. — Не мога да повярвам, че прекарах толкова време в цветарски магазин, а синусите ми останаха чисти. Май алергията ми отшумява.
— Какви са тези червени петна по лицето ти? — попита Клио, после се заля в смях, когато Тия се ококори. — Шегувам се. Само се шегувам.
— Не мисля, че това е смешно — извика Тия и се втурна към огледалото, където внимателно огледа лицето си за следи от обриви. — Никак не е смешно.
— Просиш си го с вечните си опасения от реакции на това и онова — каза Ребека, после хвърли поглед към спалнята.
Торбите й паднаха на пода и тя се втурна напред.
— Мамо!
— Ето го моето момиче — хвана я Айлин и я прегърна здраво. — Моето красиво момиче.
— Мамо, какво правиш тук? Как пристигна? О, толкова ми липсваше!
— Разопаковам си нещата, след като преди малко слязох от самолета. Ти също ми липсваше. Чакай да те погледна — каза Айлин, като се взря в лицето й. — Щастлива си, нали?
— Да. Много щастлива.
— Знаех си, че той ще бъде твой. Още когато го доведе у дома на чай.
Тя въздъхна и притисна устни към челото на Ребека.
— А сега ме представи на приятелките си, за които вече съм чула толкова много от момчетата.
— Тия и Клио. Майка ми, Айлин Съливан.
— Радвам се да се запознаем, госпожо Съливан.
Майката на Мълаки, помисли си Тия и се паникьоса.
— Надявам се, че полетът ви е бил лек.
— Чувствах се като кралица в първа класа.
— Да, но полетът все пак е дълъг — каза Клио неловко и дръпна Тия за ръкава. — Ще ви оставим да си починете. Да се видите с Ребека.
— Не, няма — приятелски се усмихна Айлин, която вече бе взела решение. — Ще пийнем по един чай и ще си поприказваме. Момчетата са долу и се занимават с нещо, така че ще се възползваме от времето. Такъв голям и хубав апартамент — добави тя и се огледа наоколо. — Сигурно има къде да си направим чай.
— Аз ще го направя — бързо предложи Тия.
— Ще ти помогна — скочи Клио и двете влязоха в кухнята. — И за какво ще си говорим сега? — изсъска тя. — О, здравейте, госпожо Съливан. Трябва да ви кажем, че с голяма радост чукаме синовете ви, когато не сме заети с проникване с взлом някъде.
— О, Господи! О, Господи! — изстена Тия и стисна главата си. — За какво дойдохме тук?
— За чая.
— Точно така. Забравих. Добре.
Тия отвори два шкафа, преди да си спомни къде самата тя бе прибрала чая.
— Е, тя сигурно знае.
— Мислиш, че й звънят у дома, за да й съобщят с кого се чукат?
— Не, не това. О, Господи!
Тия дръпна вратата на хладилника и намери отворена бутилка вино. Извади тапата и отпи направо от бутилката.
— Имах предвид другото. Трябва да знае за другото. Мълаки или Гидиън сигурно са й звънели редовно. Тя знае за орисниците и Анита, а вероятно и за част от плана. Що се отнася до другото…
Тия се опита да се успокои, докато приготвяше чая.
— Те са възрастни мъже, а тя изглежда разумна.
— Лесно е за теб. Мама Айлин няма да има нищо против първородният й син да се събере с известна авторка с докторска степен и апартамент в Ист Сайд. Но не мисля, че ще заподскача от радост, когато разбере, че бебето й се гушка със стриптийзьорка.
— Това е обидно.
— Господи, Тия, кой би могъл да я обвини? Аз…
— Не, не за госпожа Съливан. Обидно е за теб — обърна се Тия с кутията чай в ръка. — Обиждаш моя приятелка и това не ми харесва. Ти си смела, лоялна и умна. Няма от какво да се срамуваш, нито за какво да се извиняваш.
— Добре казано, Тия — влезе в кухнята Айлин и забеляза как двете млади жени пребледняха. — Разбирам защо Мълаки е толкова влюбен в теб. Що се отнася до теб обърна се тя към Клио, — винаги съм се доверявала на преценката на бебето ми и винаги съм се възхищавала на вкуса му. Мъл мисли също като мен. Така че, не се притеснявай, всичко е наред. Тия, увери се, че водата е завряла, преди да я сипеш —
