добави тя. — Повечето янки не могат да приготвят хубав чай.
След тридесет минути, когато Джак се върна в апартамента, забеляза три неща едновременно. Тия беше зачервена, Клио — скована, а Ребека грееше от радост.
Тя се надигна бавно и се приближи към него. Обви ръце около врата му и го целуна страстно по устата.
— Благодаря ти — каза тя.
— Няма защо — отговори Джак, като я прегърна през кръста и погледна майка й. — Настани ли се вече, Айлин?
— Да, при това много удобно, Джак. Благодаря ти. А сега момичетата ми казаха, че имате още планове за онази жена, която засегна толкова жестоко семейството ми. Надявам се да седнем и да измислим начин, по който да ви помогна.
— Сигурен съм, че ще измислим нещо. Според връзката ми, в момента тя претърсва Атина. Търси една сребърна дама и една брюнетка — каза Джак, като седна срещу Клио. — Купила си е пистолет. Това било първото, което направила. Ясно е, че се надява да те намери и да те очисти.
— Е, ще я разочаровам, нали?
— Да. И ще я оставим разочарована — обади се Гидиън, който влезе с Мълаки по петите. — Каквито и да са бъдещите ни планове, ще те държим далеч от нея.
— Слушай, готин…
— Няма да слушам. Тя не възнамерява да си побъбри с теб. Планира да получи онова, което иска, а после да те убие. Казахте ли й откъде е купила оръжието?
— На черно — отговори Джак. — Нерегистриран Глок. Действа внимателно. Не се е опитала да мине с пистолета през митницата. Убеден съм, че и не възнамерява да се върне заедно с него. Надява се да го използва, за да получи исканото, а после да го изхвърли.
— Както вече казах, ще бъде разочарована.
— А ти няма да си на толкова активна служба отсега нататък — каза й Гидиън. — Ще помагаш на Ребека с техниката и на Тия с проучванията. И ще останеш в апартамента на Тия. Няма да излизаш сама по никаква причина. А ако започнеш да спориш с мен, ще те заключа в килера.
— Клио, преди да сриташ сина ми, който си го заслужава по много причини, позволи ми да кажа нещо.
Айлин се настани удобно, сякаш сядаше до кухненската маса в дома си.
— Виждах нещата по друг начин, тъй като не бях в центъра на събитията. Имаме едно слабо място, ахилесова пета. Това е подходящо, нали? — обърна се тя към Тия. — Тази жена познава лицето ти, Клио. Вярва, че притежаваш нещо, заради което вече е убила. И сега е съсредоточена върху теб. Това ще се промени, след като се върне тук. Но ти си единственото, в която тя е сигурна. Ако успее да се добере до теб, ще се добере до всичко. Права ли съм, Мъл?
— Да. Няма да рискуваме да те загубим, Клио. А и не мисля, че ти ще искаш да рискуваш всичко само за да й натриеш носа.
— Не подценявай стойността на натриването на носа — промърмори Клио. — Е, добре, разбрах смисъла. Аз съм риск, затова ще се покрия.
— Гидиън — каза Айлин, — следващия път можеш да помолиш разумно, вместо да раздаваш заповеди. Тия, макар да си янки, правиш чудесен чай.
— Благодаря ви, госпожо Съливан.
— Наричай ме просто Айлин. Доколкото знам, ти си изключително умно момиче.
— Не чак толкова. Просто добре изпълнявам указания.
— Скромността е чудесно нещо — отбеляза Айлин, като си наля още чай. — Но когато не е на място и не отразява действителността, тогава е безсмислена. Ти намери начин да откриеш финансова информация за онази жена.
— Всъщност, приятелката ми… Да — бързо каза Тия, когато забеляза повдигнатите вежди на Айлин. — Намерих начин.
— И знаеш колко можеш да искаш от нея за орисниците.
— Не сме решили точно, но мислех…
— Това момиче винаги ли се притеснява да си каже мнението? — попита Айлин Мълаки.
— Не толкова много, колкото преди, но ти я изнервяш.
Тия се изчерви и изпъна рамене.
— Ликвидността й е петнадесет милиона. Всъщност двадесет, но това изисква значително време и усложнения, затова петнадесет е по-добре. Помислих си, че трябва да поискаме десет. Разбира се, орисниците струват много повече. Тя ще знае, че с малко работа и проучвания може да ги продаде на подходящия колекционер за поне два пъти повече, отколкото е вложила. Баща ми спомена, че би предложил десет милиона. Като делова жена, тя ще разсъждава по същия начин.
— Разумно — кимна Айлин. — Сега трябва да помислите как да я накарате да се раздели с толкова много пари, без да й дадете орисниците. Тя трябва да бъде обвинена в измама на застрахователната компания, а после да бъде арестувана за убийство. А когато това приключи, можем да започнем да планираме сватбата и да се върнем към работата в „Съливан Турс“ — каза тя на Мълаки. — Братовчедите ви се справят много добре, но все пак и ние трябва да си вършим работата.
— Ще издържим още малко, мамо — увери я Мълаки.
— Ако не вярвах в това, нямаше да съм тук. Също както вярвам, че групата ви ще измисли идеално разрешение на въпроса. Все пак стигнахте дотук. А като говорим за това, не е ли време някой да ми покаже орисниците?
— Харесвам майка ти.
Мълаки се усмихна весело, докато наблюдаваше как Тия оправя леглото.
— Тя те ужасява.
— Малко — отвърна тя и по навик включи малката машинка за шумове на нощното шкафче.
Тия се отдалечи, за да настрои въздушния филтър в спалнята и Мълаки изключи машинката както правеше всяка нощ. Тя никога не забелязваше.
— Ребека толкова се зарадва, когато я видя. Беше чудесно от страна на Джак да доведе майка ви тук.
Тия влезе в банята и свали противоалергичния си грим с противоалергично тоалетно мляко.
— За теб също беше приятна изненада — добави тя, когато Мълаки застана до вратата. — Сигурна съм, че ти е липсвала.
— Така е — отговори той и си помисли колко обичаше да наблюдава красивото и сладко лице на Тия. — Нали знаеш какво казват за ирландските мъже?
— Не. Какво?
— Може да са пияници или бунтовници, побойници или поети. Но до един обичат майките си.
Тия се засмя леко и отвъртя капачката на крема си.
— Ти не си нито едно от тези неща.
— Каква обида. Мога да пия и да се бия наравно с другите. А и у мен има нещо бунтовническо. А… искаш ли поезия, Тия?
— Не знам. Никога не са ми задавали такъв въпрос.
— Искаш да ти рецитирам или да измисля нещо?
Искаше й се да се усмихне, беше сигурна, че може да го направи, но не успя.
— Не го прави.
— Какво?
Объркан и леко разтревожен, той пристъпи към нея, а тя се отдръпна.
— Няма да те затруднявам.
— Това е чудесно — предпазливо каза той. — Защо плачеш?
— Не плача.
Тия ококори очи с надеждата, че ако не мига, сълзите й няма да потекат.
— Няма да плача. Ще бъда разумна и разбираща както винаги — каза тя и остави крема на плота с
