останалите статуетки, а тя бе убедена, че ще успее, можеше да си помисли за частично оттегляне. И бездруго нямаше да е лесно да открие и продаде трите орисници. „Морнингсайд“ вече нямаше да й е нужен.
Но май Италия бе по-подходяща за нея. Елегантна вила в Тоскана, където да живее в лукс. Разбира се, щеше да запази къщата в Ню Йорк. Щеше да прекарва там по няколко месеца всяка година. Да пазарува, да се събира с хора и да посреща гости. И да се наслаждава на завистта на хората.
Щеше да дава интервюта. Но след първоначалното внимание на медиите, щеше да се оттегли. Булото на мистерията щеше да е тънко, а тя щеше да го вдига, когато си пожелае и всички да се втурват въодушевено към нея.
За съжаление, щеше да се наложи да продаде „Морнингсайд“. И да събере плодовете, които й се полагаха след дванадесет скучни години брак.
Това бе животът, за който бе родена. Анита се излегна удобно на шезлонга и затвори очи. Потъна в мечти за слава и огромно богатство.
Беше си го заслужила.
Щеше да намери противната Клио Толивър и да премахне тази пречка от пътя си. Беше само въпрос на време. Клио не можеше вечно да се крие. Е, Стефан й бе помогнал поне в ролята на преводач из магазините, където разпитваше за малката сребърна статуетка и брюнетката.
Толивър обикаляше неуморно из града. Според продавачите, Анита я бе изпуснала на два пъти за по- малко от час.
А това означаваше, че Анита се приближава към нея. Как въобще онази курва можеше да си въобразява, че ще надхитри Анита Гай?
Клио Толивър допускаше огромна грешка.
— Анита?
Унесена във фантазиите си, Анита свали слънчевите си очила и се усмихна на Стефан.
— Здрасти. Прекрасна вечер, нали?
— Идеална. Реших, че имаш нужда от свежо питие и някаква закуска — каза Стефан, като махна към таблата с плодове и сирене, която прислужникът оставяше на масата, а после й подаде нова мимоза.
— С удоволствие, благодаря. Надявам се, ще се присъединиш към мен.
— Разбира се.
Сребристата му коса проблесна на слънцето, когато Стефан се настани на шезлонга до нея.
Ръцете му бяха загорели и мускулести, тялото му — в отлична форма, а лицето — доста интересно. И при най-скромна оценка Стефан струваше сто и двадесет милиона.
Ако Анита си търсеше нов съпруг, той щеше да е първият, към когото да се насочи.
— Стефан, искам отново да ти благодаря за помощта. Достатъчно лошо е, че се възползвах от гостоприемството ти, а отнемам и ужасно много от времето ти. Знам колко е зает човек с твоето положение.
— Моля те — небрежно махна той и вдигна чашата си.
— За мен е удоволствие. А и търсенето на съкровища е вълнуващо. Тези неща ме карат да се чувствам отново млад.
— О, сякаш не си.
Анита се наведе към него и му предложи чудесна гледка към пищните си гърди, едва прикрити от тънкия бански. Е, можеше и да не си търси съпруг, но нямаше нищо против един добър любовник.
— Ти си изключително привлекателен, жизнен мъж в разцвета на силите си. Ако не беше жена ти… — Тя замълча за момент, като го погали по ръката и очите й проблеснаха. — Аз самата щях да се втурна към теб.
— Ласкаеш ме.
Студена и безсрамна кучка, помисли си той и отново изпита съжаление към добрия си приятел, който не бе прозрял истината за това същество.
— Ни най-малко. Също като с вината, аз предпочитам мъже на определена възраст. Надявам се, че един ден ще мога да ти се отплатя за любезността.
— Правя всичко това заради Пол — отговори той с широка усмивка. — И, разбира се, заради теб, Анита. Заслужаваш всичко, което мога да направя за теб. Но се страхувам, че не можах да ти помогна много с издирването на съкровището. Естествено, като колекционер, моят интерес не е напълно безкористен. Представи си колко прекрасно би било да добавя орисниците към колекцията си. Надявам се, че когато му дойде времето, ще поговорим за сделка.
— Разбира се — енергично отвърна Анита и чукна чашата си в неговата. — За бъдещите сделки. И делови, и лични.
— Очаквам ги с огромно нетърпение. Трябва да ти кажа, че на другия фронт имах известен скромен успех.
Той замълча за момент, огледа плодовете и си взе чепка сочно грозде.
— Ще опиташ ли? — предложи й той. — От нашите лозя е.
— Благодаря — отговори тя и взе гроздето. — Та казваше…
— А! О, да. Да.
Той се направи на луд и започна да си избира грозде бавно.
— Да, малък успех относно жената, която търсиш. Името на хотела й.
— Открил си я! — извика Анита и скочи. — Защо не ми каза? Къде е това място?
— В район на града, който не бих препоръчал на деликатна дама като теб. Сирене?
— Имам нужда от кола и шофьор — рязко каза Анита. — Веднага.
— Разбира се. Всичко е на твое разположение — успокои я Стефан, като си отряза парче сирене и го сложи в чинията си. — Но ако възнамеряваш да отидеш в хотела и да се видиш с нея, няма да стане. Тя не е там.
— За какво говориш?
Толкова очевидно, помисли си Стефан отново. Да, прекалено очевидно. Котката надничаше иззад маската си и показваше острите си нокти и злия темперамент.
— Живяла е там — обясни той търпеливо. — Но напуснала днес.
— Къде е отишла? Къде е, по дяволите?
— Не успях да науча това. Администраторът, а в такива места служителите биха продали и майка си за няколко драхми, ми каза само, че се изнесла малко след като се срещнала с млад мъж. Англичанин или ирландец. Чиновникът не беше сигурен. Тръгнали заедно.
Червенината, която възбудата бе хвърлила на лицето й, изчезна. Бузите й побеляха като платно.
— Не е възможно.
— Естествено, може да има някаква грешка, но администраторът изглеждаше сигурен в думите си. Мога да ти уредя да поговориш утре с него, ако искаш. Той не знае английски, но с удоволствие ще ти превеждам. Но настоявам да се видиш с него далеч от онзи район. Не мога да те заведа на такова място.
— Трябва да говоря с него веднага. Трябва да я намеря, преди да…
Анита се заразхожда нервно по белите плочки около прохладния басейн и си помисли с омраза за Мълаки Съливан.
— Успокой се, Анита.
Стефан стана и се приближи към нея, но се обърна назад, когато един от слугите промърмори името му и се извини за безпокойството.
Стефан взе плика, който прислужникът му поднесе, и го освободи.
— Анита, имаш телеграма.
Тя се завъртя енергично и токчетата на сандалите й затракаха по плочките.
По принцип Стефан би се оттеглил, за да предостави уединение на госта си, но сега не искаше да пропусне момента, затова застана наблизо и я загледа как отваря телеграмата.
„Анита, съжалявам, че нямах време да дойда лично и да ти поднеса почитанията си. Чужденци в чужда страна и т.н. Но си свърших бързо работата в Атина, а докато четеш телеграмата, вече ще придружавам две привлекателни дами обратно до Ню Йорк. Предлагам ти да се върнеш там, колкото се може по-скоро, ако се
