ориентират.
— Да, но вие със сигурност знаете повече от тях. А и бих се радвал на компанията ви.
Тя стисна устни и се вгледа в него.
— Кажете ми откровено: екскурзовод ли искате или момиче?
— Ако вие дойдете с мен, ще получа и двете.
Ребека се засмя.
— Добре тогава, ще дойда с вас. Но първо трябва да се отбием на едно място.
Тя купи огромно количество цветя и Джак се почувства задължен да носи поне част от тях. Докато вървяха из града, Ребека непрестанно поздравяваше различни хора.
Ребека изглеждаше слаба в огромната си фланела, но изкачваше стръмните хълмове без усилие, а по време на трикилометровата разходка, бъбреше неуморно, без да се задъха.
— След като флиртувате с мен, господин Бърдит…
— Джак.
— След като флиртуваш с мен, Джак, ще приема, че не си женен.
— Не съм. А след като питаш, аз ще приема, че това има значение за теб.
— Има, разбира се. Не флиртувам с женени мъже — каза тя и наклони глава, за да види по-добре лицето му. — По принцип не флиртувам с непознати мъже, но сега правя изключение, тъй като ми харесваш.
— Аз също те харесвам.
— Да, и аз така си помислих, тъй като през по-голямата част от обиколката седеше вторачен в мен, а не в пейзажа. Не че имах нещо против. Как получи белега си? — попита тя, като докосна с пръст собствената си уста.
— Недоразумение.
— Много такива ли имаш?
— Белези или недоразумения?
Тя се засмя.
— Недоразуменията водят до белезите.
— Не всички.
— С какво се занимаваш в Америка?
— Имам охранителна компания.
— Така ли? Телохранители?
— И това е част от работата. Но се занимаваме най-вече с електронна охрана.
— Обичам електрониката — каза Ребека и присви очи. — Не ме гледай с такова снизхождение. Фактът, че съм жена, не означава, че не разбирам от електроника. С частни домове ли се занимаваш или с места като музеи и банки?
— И двете. Навсякъде по света.
По принцип Джак не се хвалеше с компанията си, но искаше да разкаже на Ребека. Той изненадано осъзна, че го правеше по същия начин както училищният шампион, който иска да впечатли предводителката на мажоретките.
— И ние сме най-добрите. За дванадесет години от малка фирма в Ню Йорк се превърнахме в компания с двадесет международни клона. Дай ми още пет години и после, когато хората си помислят за охрана, веднага ще се сещат за Джак Бърдит.
Ребека не сметна думите му за хвалба, а за гордост. А тя ценеше и уважаваше гордостта на хората от собствените им постижения.
— Чудесно е да ръководиш свой собствен бизнес — каза тя. — Ние също добре се справяме, макар и в много по-скромни мащаби. Но това ни е достатъчно.
— Семейството ти? — попита той, като си напомни, че не трябва да забравя за основната си цел.
— Да. Винаги сме си изкарвали хляба от морето, но преди е било само с риболов. После започнахме бизнеса с туристическите корабчета. Първо само с едно. Преди няколко години изгубихме татко и това беше тежък удар за нас. Но както мама обича да казва, човек трябва да вижда доброто и в най-лошите моменти. Затова започнах усърдно да мисля. Имахме парите от застраховката му. Имахме физическа сила и добри мозъци. А Ирландия започна да процъфтява благодарение на туризма. И ние също трябваше да се възползваме от това.
— С туристическите корабчета.
— Точно така. Първото ни корабче носеше добри пари. Ние ги използвахме, за да купим още две. Прегледах печалбите внимателно и прецених потенциалния доход и всичко друго. И така, сега семейство Съливан има три туристически корабчета, а и няколко риболовни. Мисля, че трябва да прибавим и още някоя услуга. Разходка с екскурзовод до гробището, където са погребани мъртвите от „Лузитания“.
— Ти ли ръководиш бизнеса в семейството?
— Мъл се занимава с хората — реклама и връзки с обществеността. Гидиън поддържа счетоводството, защото ние го принуждаваме, но предпочита да се грижи за поддръжката и ремонтите, тъй като е адски организиран и не може да търпи нещо, което не е в идеален вид. Майка ми отговаря за кореспонденцията и внимава да не се избием един друг. А пък аз давам идеите.
Ребека замълча и кимна към надгробните камъни и високата трева на гробището.
— Искаш ли да се поразходиш сам? Повечето хора го правят. Масовите гробове са ей там, сред тисовете. Навремето имало брястове, но ги подменили с тисове. Гробовете са обозначени с три варовикови скали и бронзови табели. Има и двадесет и осем индивидуални гроба. Някои са празни, тъй като никога не открили телата на загиналите.
— Цветята за тях ли са?
— Те са за моите мъртви — отговори Ребека и пое цветята от него.
Глава 13
Гробището беше на хълм, заобиколен от зелени долини. Надгробните камъни бяха покрити с мъх. Някои от тях бяха толкова стари, че ветровете и дъждовете почти бяха корозирали надписите. Някои стояха изопнати като войници, а други — килнати като пияници.
Джак си помисли, че този факт правеше хълма още по-впечатляващ.
Гъстата лятна трева бе избуяла и разнасяше аромата на живот, когато подухнеше вятър. По безбройните гробове растяха цветя. Имаше венци, поставени в прозрачни пластмасови кутии, и шишенца със светена вода.
Джак намери това за особено трогателно, макар да се чудеше как ли светената вода можеше да помогне на обитателите на гробището.
Той видя свежи цветя, пръснати по надгробни камъни от преди деветдесет години и повече, и се зачуди кой носеше маргаритки на отдавна починалите хора.
Тъй като нямаше начин да откаже на Ребека да я остави сама за известно време, той тръгна през гробището към яркозеления килим от грижливо окосена трева под тисове. Видя камъните с техните бронзови табели и прочете думите.
Човек би трябвало да има сърце от камък, за да не се трогне. И макар неговото собствено сърце да бе кораво, той го усети как се свива. Дори и той имаше връзка с това място и сега се зачуди защо бе чакал толкова дълго да дойде тук и да застане на тази земя.
Съдба. Да, точно съдбата го бе накарала да избере този момент, за да дойде тук.
Джак погледна назад над надгробните камъни и видя как Ребека полага букет на поредния гроб. Златисточервеникавата й коса танцуваше на вятъра, който разлюляваше високата трева. Устните й бяха извити в кротка усмивка, докато гледаше надолу към гроба.
Докато я наблюдаваше, Джак усети как сърцето му ускорява ритъм. Макар и изненадан, той не беше човек, който пренебрегва проблемите, затова тръгна към нея.
Тя вдигна глава. Устните й останаха извити в усмивка, но очите й го загледаха проницателно. Дали и тя усещаше същото? Това странно привличане и близост.
Джак стигна до нея и тя вдигна последните два букета.
