Джак протегна дългите си крака.
— Доста си се поровила — отбеляза той и си помисли, че Ребека беше извършила впечатляваща работа.
— О, не толкова много — небрежно махна с ръка Ребека, сякаш шестте часа, които бе прекарала пред компютъра, бяха нищо. — А и бях любопитна.
— Достатъчно любопитна ли си, за да направиш едно пътешествие до Дъблин?
— Защо пък да ходя в Дъблин?
— Защото аз отивам там довечера.
— Това предложение ли е, Джак? И то, докато гласът на майка ми звучи от тонколоните.
— Предложение е, а дали лично или делово, зависи от теб. Трябва да видя един човек в Дъблин. Мисля, че ще ти е интересно да дойдеш с мен.
— Кой е този човек?
— Ако искаш да разбереш, събери си багажа и бъди готова в пет и половина. Ще мина да те взема.
— Ще си помисля — отвърна Ребека, но наум приготвяше сака си.
Глава 14
— Знам, че те оставям без помощ, мамо.
— Не това ме тревожи — намръщи се Айлин, когато Ребека сгъна един пуловер и го пъхна в сака си. — Казах, че харесвам Джак Бърдит и го смятам за честен човек, но това не означава, че ми се иска дъщеря ми да заминава с него само след еднодневно познанство.
— Това е бизнес — отвърна Ребека, като се зачуди дали да се спре на джинси или на по-елегантен панталон. — Ако Мъл или Гидиън потегляха по този начин, нямаше да се замислиш.
— Щях, тъй като и те са мои деца. Но ти си дъщеря, а не син, затова и се безпокоя повече. Това е съвсем естествено, Ребека, и няма защо да се цупиш.
— Мога да се грижа за себе си.
Айлин погали гъстите й къдрици.
— Да, можеш.
— И знам как да се оправям с мъжете.
Айлин повдигна вежди.
— С тези, които познаваш. Но досега не си имала работа с човек като този.
— Мъжът си е мъж — небрежно каза Ребека, без да обръща внимание на въздишката на майка си. — Мъл и Гидиън обикалят целия свят, докато аз си седя тук пред компютъра или на корабчето. Време е и аз да се порадвам на малко приключения, мамо. Сега имам шанс за това, макар и да е само едно отиване до Дъблин.
Айлин си помисли, че Ребека винаги се бе борила да е наравно с братята си. И се бе трудила упорито за това. Беше си го заслужила.
— Вземи си чадър. Вали.
Багажът й бе готов и тя тъкмо излизаше навън, когато Джак паркира пред къщата. Беше облечена в леко яке и носеше малък сак. Джак харесваше точността и деловитостта в една жена, а и независимостта, с която Ребека метна сака си на задната седалка, преди той да заобиколи колата и да го вземе от нея.
Тя целуна майка си и я прегърна, после се настани в колата.
— Поверявам ти единствената си дъщеря, Джак — каза Айлин и постави ръка на рамото му. — Ако ме накараш да съжалявам за това, ще те преследвам до края на света.
— Ще се грижа за нея.
— Тя може да се грижи за себе си. В противен случай нямаше да тръгне с теб. Но е единствената ми дъщеря, затова ще те държа отговорен за нея.
— Ще я върна утре.
Айлин реши, че този отговор я задоволява, затова се отдръпна назад и ги загледа как изчезват в дъжда.
Ребека очакваше, че ще пътуват дълго и изморително до Дъблин, но вместо това Джак отби към летището на Корк, където остави взетата под наем кола. Ребека се подготви за краткия полет.
Но не бе подготвена за малкия частен самолет, нито за факта, че Джак седна на пилотското място.
— Твой ли е? — попита тя, като се настани до него.
— На компанията. Опростява нещата.
Тя се изкашля нервно, докато Джак проверяваше уредите.
— Добър пилот ли си?
— Поне досега — промърмори той разсеяно и я погледна развеселено. — Летяла си и преди, нали?
— Разбира се — отвърна тя и въздъхна. — Само един път. На голям самолет, където не трябваше да седя до пилота.
— Отзад има парашут.
— Опитвам се да реша дали това би трябвало да е смешно.
Ребека скръсти ръце и се подготви за излитането. Когато самолетът набра скорост и започна да се издига нагоре, стомахът й се сви леко.
Полетяха гладко.
— О, страхотно е! — извика тя, като се наведе напред, за да наблюдава как се отдалечават от земята. — Въобще не е като в голям самолет. Много по-хубаво е. Колко време трябва да се обучаваш, за да вземеш книжка за пилот? Мога ли да се опитам да пилотирам?
— Може би на връщане. Ако времето е хубаво.
— Ако мога да управлявам корабчето в буря, би трябвало да мога да управлявам и малък самолет в лек дъжд. Сигурно е страхотно да си богат.
— Има си предимства.
— Когато се сдобием с трите орисници и ти ги продам, ще заведа мама на почивка.
Интересно, че това е първото й желание, помисли си Джак. Ребека не се канеше да си купи лъскава кола или да отлети за Милано, за да напазарува, а предпочиташе да заведе майка си на почивка.
— Къде ще я заведеш?
— Не знам — отговори Ребека, която вече бе напълно спокойна, въпреки турбуленциите. — На някое екзотично място. Като остров Таити или Бимини, където може да си лежи под чадъра на плажа и да се радва на синьото море, докато отпива от смешно питие, сервирано в кокосов орех. Какво въобще се съдържа в тези неща?
— Пътят към рая.
— Така ли? Е, това също ще е добро за нея. Тя работи толкова много, а никога не се оплаква. А и напоследък пилеем пари, вместо да ги държим на сигурно място в банката. — Ребека замълча и се обърна към него. — Онова, което мама ти каза вчера… това, че не действаме от алчност. За нея това е абсолютно вярно. Аз може и да съм алчна, макар да предпочитам да мисля, че съм просто практична, но тя не е.
Алчна? Не. Една алчна жена нямаше да си фантазира как води майка си на почивка на Бахамските острови и я пои с екзотични питиета.
— Да не би това да е перфектният ти начин да ми съобщиш, че когато си върнеш статуетката, ще ми одереш кожата с цената?
Ребека се ухили.
— Дай да покарам, Джак.
— Не. Не ме попита защо отиваме в Дъблин?
— Нямаше да ми отговориш.
— Много разумно. Но ще ти кажа нещо друго. Проверих теб и братята ти, както и Клио Толивър.
— Така ли? — Гласът й охладня.
— Ти също ме провери, ирландке, така че сме квит. Толивър има няколко провинения в юношеска възраст — пиене, кражби от магазини, неприлично поведение. Обикновено тийнейджърско бунтарство. Била вкарана на топло, тъй като родителите й не си направили труда да й помогнат.
— Какво искаш да кажеш? — шокирано и възмутено извика Ребека. — Родителите й са допуснали тя да
