Ребека се облегна назад и погледна Джак.
— Ще ни помогнеш ли да се погрижим Анита да си плати за извършеното?
— Ако Анита има нещо общо с убийство, ще се погрижа да си плати за това. Имаш думата ми.
Ребека кимна. Все още й се искаше да си хапне от кекса, затова сложи ръце на масата и каза:
— Хайде, мамо, разкажи му. Ти си по-добра в разказването.
Айлин наистина беше добра разказвачка, а Ребека откри, че Джак е отличен слушател. Не задаваше въпроси, не правеше забележки, а само отпиваше от чая си, без да сваля очи от лицето на Айлин.
— И така — завърши тя. — Мълаки се върна в Ню Йорк, за да направи онова, което трябва да бъде направено.
Джак кимна и се зачуди дали това мило семейство имаше представа в какво се бе забъркало.
— Значи втората орисница е у тази Клио Толивър, така ли? — попита той.
— Не беше съвсем ясно дали е у нея и въобще дали знае къде е. Момчето, което е умряло, е неин приятел и сега тя обвинява себе си за убийството му.
— А Анита знае коя е тя, но не и къде е. Поне за момента.
— Така е — потвърди Айлин.
— Ще е разумно да запазим нещата по същия начин. Ако е убила веднъж, надали ще се поколебае да го направи отново. Госпожо Съливан, всичко това струва ли си според вас? Нима не рискувате живота на най- близките си хора?
— Нищо не би си струвало подобен риск, но те вече не могат да бъдат спрени. Аз самата бих се разочаровала от тях, ако решат да спрат. Един млад мъж загина и за смъртта му трябва да има възмездие. Тази жена не може да краде и убива безнаказано.
— Как е откраднала първата орисница от вас?
— Откъде знаеш, че го е направила? — попита Ребека подозрително. — Или тя самата ти го каза.
— Ти ми го каза — меко отвърна той. — Нарече я крадла. Докато слагаше цветя на гроба на прапрадядо си — Феликс Грийнфилд, който бил на борда на „Лузитания“. Доскоро вярвах, че първата орисница е потънала заедно с Хенри Уайли. Но се оказва, че тя и прапрадядо ти оцелели. Той за Уайли ли е работил?
— Феликс не е бил единственият оцелял — започна Ребека и Айлин завъртя очи.
— О, Бека, за бога! Човекът има акъл в главата. Страхувам се, че Феликс е откраднал статуетката. Бил е крадец, но се променил и се превърнал в почтен човек. Тъкмо бил пъхнал фигурката в джоба си, когато торпедото ударило кораба. Съдба.
— Откраднал я? — повтори Джак и се ухили широко. — Това е страхотно! А после Анита я откраднала от вас.
— Това е различно — настоя Ребека. — Тя знаеше за какво става дума, а Феликс не е знаел. Анита използва репутацията на покойния си съпруг, когато Мъл й занесе статуетката за оценка. После използва тялото си, за да го съблазни и излъже, което никак не й е било трудно, тъй като той все пак е мъж. Направи всички ни на глупаци и ще трябва да си плати за това.
— Ако това е само въпрос на гордост, по-добре помисли отново — посъветва я Джак, като се наведе и я погледна в очите. — Тя ще изяде вкусната хапка като теб на един дъх.
— Може да опита, но ще се задави.
— Гордостта не е лукс — обади се Айлин. — И невинаги е израз на суета. Феликс се променил, след като оцелял от бедствието, отнело живота на толкова много хора. То го превърнало в мъж. Орисницата беше символ на тази промяна и тя остана в семейството ни цели пет поколения. Сега знаем, че не е само символ. Вярваме, че трите орисници трябва да се съберат — такова е предопределението. Може би в цялата работа има печалба и ние няма да се откажем от нея. Но не става дума за алчност, а за честта на семейството ни.
— Анита притежава първата статуетка и знае или поне мисли, че знае как да се добере до втората. А вие й пречите.
— Семейство Съливан не са толкова лесна плячка, колкото тя си мисли — каза Айлин. — Феликс се задържал над водата върху счупен сандък, когато един от най-величествените кораби, строени някога, потъвал зад него. Феликс оцелял, а корабът — не. Още хиляда човека погинали с него. Феликс държал сребърната статуетка в джоба си. Донесъл я тук и ние ще си я върнем.
— Ако ви помогна да постигнете това и да съберете трите фигурки, ще ми ги продадете ли?
— Ако дадеш исканата цена — започна Ребека, но майка й я прекъсна със строг поглед.
— Ако ни помогнеш, ще ти ги продадем. Имаш думата ми — каза Айлин и протегна ръка над масата.
Джак се нуждаеше от време да премисли всичко, затова остана в Коув още един ден. Това му даде възможност да звънне няколко телефона и да започне проверка на участниците в играта, която се очертаваше да стане доста интересна.
Джак имаше доверие на Айлин Съливан. Харесваше Ребека много, но не изпитваше същото инстинктивно доверие към нея. А тъй като му се искаше да я опознае по-добре, си купи още един билет за обиколката и тръгна към пристанището.
Ребека не се зарадва, когато го видя. Жизнерадостната й усмивка стана ледена, когато погледът й попадна върху него.
Тя грабна билета от ръката му и го попита студено.
— Какво правиш тук?
— Май не мога да остана далеч от теб.
— Глупости. Парите са си твои.
— Ще ти дам още десет лири за място на мостика и кратък разговор.
— Двадесет — протегна ръка Ребека. — В аванс.
— Недоверчива и пресметлива — ухили се Джак и извади двадесет лири. — Внимавай, може да се влюбя в теб.
— Тогава ще си доставя удоволствието да стъпча сърцето ти в праха. И ще ти върна двадесетте лири. Хайде, сядай и не пипай нищо. Трябва да действам.
Той зачака търпеливо, докато Ребека излизаше в открито море и приготвяше касетофона.
— Струва ми се, че ще вали — каза Джак.
— Не и в следващите два-три часа. Не правиш впечатление на човек, който е готов да направи една и съща обиколка два пъти, без да има причина за това. Какво искаш?
— Още една покана за чай.
— Няма да я получиш.
— Ужасно си студена. С изключение на мен, забелязвала ли си друг да се мотае наоколо, да идва на обиколките, да минава покрай дома ти или въобще да се мярка някъде около теб?
— Мислиш, че ни наблюдават? — попита Ребека и поклати глава. — Тя не действа по този начин. Не се интересува какво правим тук в Коув. Притеснява се само какво може да прави някой от нас, ако е далеч от дома си. Проследи братята ми, когато напуснаха Ирландия. Мисля, че го прави с помощта на самолетните билети и кредитните карти. Не е много трудно да се сдобиеш с подобна информация, ако си наясно с компютрите.
— Но не е и много лесно.
— Ако аз мога да го направя, значи и тя може. Или пък човек, на когото плаща за това.
— А ти можеш ли?
Ребека се усмихна.
— Мога да направя почти всичко с проклетия компютър. Знам например, че си се развел преди пет години, след година и три месеца брак. Не си бил женен много дълго.
— Според мен беше достатъчно дълго.
— Знам адреса ти в Ню Йорк и мога да те посетя някой ден. Знам, че си учил в Оксфорд и си бил измежду десетте процента отличници. Не е лошо — добави тя.
— Благодаря.
— Знам, че нямаш криминално досие, а компанията ти, създадена преди дванадесет години, има добра международна репутация и ти е донесла около двадесет и шест милиона долара. Това — засмя се тя весело, — също не е лошо.
