— Това свято място излъчва такава мощ…
Той кимна. Очевидно и тя бе почувствала същото като него.
— Да, не мога да го отрека.
Ребека се вгледа в лицето му, в твърдите, силни черти, които го правеха не красиво, но много привлекателно, и в потайните му очи.
Беше убедена, че Джак знае много неща. И нищо чудно някои от тях да се окажеха невероятни.
— Вярваш ли в силата, Джак? Не в онази, които идва от мускулите или от положението. А в онази, която идва някъде отвътре.
— Мисля, че да.
Този път тя кимна.
— Аз също. Баща ми е там — посочи тя към надгробния камък от черен гранит с името на Патрик Съливан. — Родителите му са още живи. Живеят в Коув, също като родителите на мама. Тук са и прародителите ми, Джон и Маргарет Съливан, Деклан и Катрин Къри. И техните родители също са тук.
— На всички тях ли носиш цветя?
— Да. Това тук е последната ми спирка. Прапрародителите ми от страна на мама — обясни тя и клекна, за да остави цветята.
Джак погледна над рамото й и прочете имената. Съдба, отново си помисли той. А съдбата е подла кучка.
— Феликс Грийнфилд?
— Не виждаш много имена като Грийнфилд в ирландските гробища, нали? — засмя се леко тя и се изправи. — Той е бил човекът, за когото мама говори по време на обиколката. Онзи, който преживял крушението на „Лузитания“ и се установил тук. Това е последната ми спирка, защото ако той не беше преживял онзи ден, нямаше да съм тук, за да нося цветя. Видя ли онова, което искаше да видиш?
— Да.
— Добре тогава. Ела с мен у дома да пием чай.
— Ребека — каза той, като я докосна по ръката. — Дойдох тук, за да те търся.
— Мен? — отметна коса тя и се опита да сдържи вълнението в гласа си. — Това звучи страхотно романтично, Джак.
— Не, трябваше да ти кажа, че дойдох да търся Мълаки Съливан.
Смехът в очите й се стопи.
— Мъл? Защо?
— Орисницата.
Той забеляза как мигновения страх в очите й бе заменен от твърдост и студенина.
— Върни се в Ню Йорк и кажи на Анита Гай, че може да ме целуне по задника на път към ада.
— Бих го направил с радост, но не съм тук заради Анита. Колекционер съм и имам личен интерес към орисниците. Ще платя на семейството ти това, което Анита би платила, и ще добавя десет процента.
— Да ни платиш? Да ни платиш?!
Страните й се зачервиха от ярост. О, точно когато си бе помислила как всичко в нея бе запяло само докато го гледаше!
— Онази крадлива кучка! Виж сега. Накара ме да стоя над гроба на прадядо ми и да ругая. Но след като така или иначе го направих, ще ти кажа да вървиш по дяволите!
Джак въздъхна, когато тя заобиколи гробовете и тръгна към пътя.
— Ти си делова жена — напомни й той, когато я настигна. — Хайде да поговорим. А ако не искаш, ще ти напомня, че съм в състояние да те заставя. Не ме карай да ти го доказвам.
— Така значи, а? — обърна се тя вбесено. — Ще ме заплашваш? Е, опитай и ще видим дали няма да получиш още някой белег.
— Просто те помолих да не ме принуждаваш да те заплашвам — посочи й той. — Защо брат ти се върна в Ню Йорк тази сутрин?
— Не е твоя работа.
— След като пропътувах близо пет хиляди километра, за да го видя, определено е моя работа — отвърна той, решил да не се кара, а да говори кротко и разумно. — И мога да ти кажа, че ако е отишъл да се види с Тия Марш, няма да бъде приет радушно.
— Да бе, само дето тя плаща билета му дотам. Даде му парите назаем — добави Ребека сериозно. — Ние не сме пиявици и златотърсачи. А и Мъл направо се поболя, след като Гидиън му разказа за убийството.
— Какво? — извика Джак и стисна ръката й. — Какво убийство?
Ребека беше побесняла и й се прииска да го срита. Копелето беше събудило някакви чувства у нея, още от първия поздрав на кея. Но сега тя видя и нещо друго. Нещо студено и решително. А и чуваше за убийството за първи път.
— Няма да ти кажа абсолютно нищо, докато не разбера кой си и какво искаш.
— Аз съм Джак Бърдит — отвърна той и извади шофьорската книжка от портфейла си. — „Електронна охрана Бърдит“, Ню Йорк. Имаш компютър, можеш да провериш в мрежата.
Тя взе портфейла и разгледа книжката му.
— Както вече ти казах, колекционер съм. Вършил съм охранителна работа за „Антики Морнингсайд“, а и бях техен клиент. Анита размаха трите орисници като стръв пред мен, защото знае, че се интересувам от такива неща, а и мога да ги открия.
Ребека продължи да разглежда портфейла му, а той се помъчи да запази търпение. После просто го дръпна от пръстите й и го пъхна обратно в джоба си.
— Грешката на Анита бе да си помисли, че ще намеря статуетките заради нея. Или пък че ще успее да се справи с охранителните ми мерки и да ме държи под око. Кой, по дяволите, е мъртъв?
— Това не е достатъчно. Ще проверя в Интернет. Позволи ми да ти кажа нещо, Джак. Аз също успявам да открия доста неща.
— Тия Марш — каза той, като тръгна след нея надолу по хълма. — Спомена, че тя е платила билета на брат ти до Ню Йорк. Значи е добре?
Ребека го изгледа накриво.
— Доколкото знам е съвсем добре. Познаваш я, нали?
— Срещнах я само веднъж, но ми хареса. Да не се е случило нещо с родителите й?
— Не. Става дума за съвсем друг човек, но няма да ти съобщя никакви имена, докато не се уверя, че не участваш в пъкления заговор.
— Искам орисниците, но недотам, че да извърша убийство. Но ако Анита стои зад убийството, това доста променя нещата.
— Май вярваш, че Анита е способна на подобно нещо, а?
— Тя е отровен паяк — простичко отговори Джак. — Харесвах мъжа й и свърших малко работа за него. А също и за нея. Не съм длъжен да харесвам всичките си клиенти. Как брат ти се забърка с нея?
— Защото тя… — Ребека замълча и се намръщи. — Няма да ти кажа. Откъде знаеш името на Мълаки, ако не ти го е дала тя?
— Тия го спомена — отговори той и продължи мълчаливо напред, но не издържа и попита: — Слушай, семейството ти очевидно има добър бизнес тук. Би трябвало да се откажете от тази история с орисниците. Не сте от същата лига като Анита.
— Не познаваш нито мен, нито лигата ми. Уверявам те, че ще се сдобием с трите орисници преди нея. А ако наистина си заинтересован колекционер, можеш да се подготвиш да наддаваш за тях.
— А си мислех, че не си алчна.
Тя долови хумора в гласа му и не се ядоса.
— Аз съм делова жена, Джак, както ти самият посочи преди малко. И мога да сключа сделка не по-зле от всеки друг. Дори по-добре от повечето хора. Извърших доста проучвания за орисниците. Ако целият комплект бъде предложен на търг в място като „Уайли“, цената може да стигне до двадесет милиона долара. Дори и повече, ако се направи подходяща реклама.
— Но непълен комплект, дори две от трите фигурки, би донесъл съвсем малка част от тези двадесет милиона. И то само от много заинтересован колекционер.
