докато вървеше към нея. — Всъщност гонех Джейк. Това хлапе ме закова, погледни на какво ме направи! А ти, за нещастие, си попаднала под кръстосан огън. — Той се опита да се усмихне колкото може по- очарователно, измъквайки носна кърпа от джоба на джинсите си. — Което още веднъж доказва, че в една война няма невинни странични наблюдатели.
— Което доказва — процеди през зъби Дру, — че някои мъже си остават идиоти на каквато и възраст да са и не бива да им се поверяват детски играчки.
— Хей, чакай малко! Това не е играчка, това е „Суперпръскачка 5000“. — Той вдигна водната пушка, но като видя блясъка в очите й, отново я свали. — Всъщност, наистина съжалявам. Искаш ли една бира?
— Можеш да си пъхнеш бирата и суперпръскачката… знаеш къде!
— Сет! — От къщата излезе Ана и като прецени с един поглед обстановката, въздъхна. — Ти не си добре.
— Ама чакай! Аз не съм виновен! Той, Джейк — започна да се оправдава Сет, — и аз просто…
— Стига! — Тя му се закани с пръст, след което прегърна Дру през раменете. — Извинявам се заради тези деца-идиотчета. Хайде да влезем вътре, ще ви дам някакви сухи дрехи.
— Не, няма нужда. Аз ще…
— Настоявам — прекъсна я Ана и я поведе към къщата. — Ама че посрещане. Иска ми се да кажа, че нещата в тази къща невинаги са толкова груби, но ще бъде опашата лъжа.
Като държеше Дру с доста здрава ръка — Ана познаваше кога хората искат да избягат, — тя я въведе в къщата и нагоре по стълбите към втория етаж.
— Днес е малко по-шумно и лудо, тъй като цялата банда е тук. Празнуваме завръщането на Сет у дома. Момчетата варят раци. Ще останете с нас, нали?
— Не, не искам да се натрапвам. — Настроението й бързо се промени, от гняв и яд към объркване. — Просто минах, за да оставя ключа за сервизното помещение на Сет. Наистина не искам да…
— Първо ще се преоблечете, сетне ще хапнем и пийнем — настоя сърдечно Ана. — Мисля, че джинсите на Кевин ще свършат работа. — Тя извади и една памучна синя риза от нейния гардероб. — Ще видя дали ще успея да намеря един чифт панталони в черната дупка, която представлява неговата стая.
— Но това бе само малко вода. Вървете при семейството си. Не се тревожете за мен. Аз ще си вървя.
— Скъпа, ти си цялата мокра и трепериш. Искаш да се простудиш ли? Събличай веднага тези мокри дрехи, ще ги сложим в сушилнята, докато се храним. Ще се върна след минута.
След тези думи Ана излезе и остави Дру в спалнята.
Тази жена не изглеждаше толкова… хм, страшна, когато преди време посети цветарницата, помисли си Дру. Дали някой можеше да я убеди или надвие? Едва ли.
Но Ана беше права, наистина й беше студено. Затова се предаде, свали мократа си блуза и с лека въздишка махна и мокрия сутиен. Точно закопчаваше сухата риза, когато Ана се върна в стаята.
— Успях — рече тя и й подаде чифт „Левис“. — Ризата добре ли е?
— Да, точно. Благодаря ви.
— Донеси мокрите дрехи в кухнята, когато си готова. — Тя тръгна, но на вратата се обърна. — Ами… Дру! Говори ми на ти и добре дошла в лудницата.
Много точно определение, помисли си Дру. Дори тук се чуваха виковете, смеховете и силната музика. Сякаш половината градче бе дошло на увеселение в задния двор на семейство Куин.
Но когато погледна през прозореца, установи, че шумът се вдигаше само от членовете на семейството. Имаше деца на различна възраст от двата пола, които тичаха наоколо, а също две, не, три кучета. О, четири, поправи се тя, когато едно огромно ловджийско куче излезе от водата и тръгна по поляната, като се отръскваше и засипваше с капки всички около себе си.
Момчето, което преди малко преследваше Сет, също изцеждаше вода от косата си. Очевидно Сет бе успял да го полее обилно.
На кея бяха вързани няколко лодки. Което обясняваше защо броят на колите, които видя на алеята, не отговаря на броя на гостите.
В семейство Куин караха лодки, не коли. Явно повечето гости бяха дошли по вода.
Братята бяха лодкари и рибари. И без съмнение много шумни, мокри и разхвърляни. Сцената, която видя на двора, по нищо не приличаше на приемите и празненствата, които нейните родители даваха в градината. Музиката трябваше да бъде класическа, при това само като фон. Разговорите трябваше да бъдат тихи, задълбочени и сериозни. А храната по масите задължително беше изключително внимателно подбрана и изтънчено приготвена.
Майка й бе много веща в избора на храна. Казваше на кетъринговата служба каква трябва да бъде основната идея и те си знаеха отлично работата.
Дру не бе сигурна как ще се впише, пък макар и за кратко, в хаоса, който цареше на поляната. Но трябваше поне да се опита да не е груба.
Смени своите мокри панталони с джинсите. Момчето, Ана май каза, че се казва Кевин, беше по-високо от нея. Трябваше да навие крачолите няколко пъти.
Огледа се в огледалото, поставено в красива дървена рамка, което висеше над бюрото, и като въздъхна, взе една хартиена кърпичка, за да избърше грима, който се бе размазал около очите й благодарение на неочаквания душ.
Събра мокрите си дрехи и слезе долу.
Във всекидневната имаше пиано. Изглеждаше старо и много употребявано. Червените лилии, които продаде преди няколко дни на Сет, бяха подредени в елегантна кристална ваза и изпълваха въздуха с аромата си.
Диванът беше нов, но чергата на земята стара. Това бе, помисли си Дру, една пропита със семейна атмосфера стая, със свежи цветове, удобни весели възглавнички, няколко кучешки косъма по земята и веща женска ръка, която е подредила цветята и свещите. В различни рамки тук и там висяха или стояха снимки. Нямаше дори и най-бегъл опит за подреждане и сигурно в това беше чарът на помещението, реши Дру.
Имаше много картини — морски пейзажи, градски пейзажи, портрети. Беше сигурна, че са нарисувани от Сет. Но една прекрасна рисунка с молив привлече вниманието й особено много.
Представляваше бяла къща със сини трегери и капаци, заобиколена от вода и гора. Рисунката казваше с абсолютна простота — това е моят дом. И беше толкова наивна и затрогваща, че засегна една чувствителна струна дълбоко в нея, от което я заболя.
Дру пристъпи по-близо и разгледа внимателно подписа в долния ъгъл на рисунката. Веднага позна, че почеркът е детски, дори без да погледне датата, изписана под него.
Нарисувал е тази къща, когато е бил дете, осъзна Дру. Просто едно малко момче, което е нарисувало своя дом. И още тогава е успял да осъзнае неговата стойност. Бил е талантлив и е успял да види достатъчно, за да го изобрази с езика на изкуството. Топлота и стабилност, излъчване имаше в рисунката, направена с молив.
Дру почувства, че сърцето й омеква при мисълта за Сет. Не можеше да се противопостави на това чувство, то бе по-силно. Той може да бе идиот с воден пистолет, но със сигурност беше добър човек. Ако изкуството отразява душата на артиста, то Сет беше специален. Един много специален човек.
Тя тръгна в посоката, от която идеха гласовете. Това сигурно беше кухнята. Там очевидно бе другият семеен център. Веднага разбра това, още щом надникна вътре. Мястото, което обединява и събира всички и където началник и командир е жената, на която всички се подчиняват. Дългите рафтове бяха бели, което създаваше ярък, весел контраст с ябълковочервените покривки. Върху тях имаше купи, чинии и блюда с храна.
Сет стоеше до Ана. Беше я прегърнал с едната си ръка. Главите им бяха допрени и макар че тя вдигаше капака на купата, в позите им имаше нещо сходно.
Любов. Топлота. Съпричастие. Дру почувства полъха на всичко това. То идеше от атмосферата на стаята — проста, естествена и силна като прилив.
Отвън продължаваше да долита неописуема врява, хора влизаха и излизаха през вратата, но двамата представляваха едно малко островче, преливащо от чувства.
Подобен вид връзка винаги я бе привличал. Тя стоеше и ги гледаше като хипнотизирана, когато една друга жена (това сигурно беше Грейс) се измъкна от огромния хладилник с друго плато в ръка.
