— Идва от семейство с големи пари и положение — намеси се Филип, докато разглеждаше бирата си. — Това са все неща, които те карат да бъдеш предпазлив.
— Сейнт Крис не е много подходящо място за нея, не мислите ли? — Според Кам семейството беше мястото, където човек се оформяше. Семейството, в което си роден или което сам си създал. И той си задаваше въпроса как ли семейството на Дру я беше оформило.
Смяташе да стои не повече от час. Един час бе достатъчно учтив срок, докато изсъхнат дрехите й. Но неизвестно как се увлече в разговор за Ню Йорк с Емили. След това се разприказва с Ана за градинарство. После се оказа, че със Сибил и Филип имат общи познати.
Храната беше прекрасна. Когато похвали картофената салата, Грейс веднага предложи да й даде рецептата. Дру не бе съвсем сигурна дали да признае, че изобщо не умее да готви.
Водеха се много спорове — за бейзбол, за дрехи, за видеоигри. Не й бе необходимо много време, за да осъзнае, че това просто е друга форма на общуване.
Кучетата през цялото време се мушкаха под масата и подскачаха наоколо. Нареждаха им да се махнат, обикновено след като някой пъхнеше парче храна в устата им. Морският вятър, който повяваше откъм водата, разхлаждаше лицата им, докато на масата се водеха разгорещено шест разговора едновременно.
Дру умееше да поддържа разговор. От малка бе обучена на това. Да знае къде, кога и какво да каже, в каквато и да е ситуация. Можеше да говори за лодки и бейзбол, за храна и музика, за изкуство и пътешествия.
Изпи втора чаша вино и остана по-дълго, отколкото възнамеряваше. Не защото не можеше да намери достатъчно учтив предлог да си тръгне. А защото й беше приятно с тях и ги харесваше. Беше удивена от близостта им и им завиждаше. Въпреки големия им брой и очевидните различия — нима можеше две сестри да бъдат по-различни от спортната мъжкарана с остър език Обри и нежната, чувствена балерина Емили! — те бяха изключително здраво свързани.
Като отделните парченца на един голям и сложен пъзел, реши Дру. Пъзелът на семейството винаги я бе удивлявал. Пъзелът на нейното собствено със сигурност си оставаше пълна мистерия за нея. Така и не бе успяла да го подреди.
Обаче колкото и шарен и весел да бе на повърхността, Дру подозираше, че пъзелът на семейство Куин също крие своите тайни, своите сенчести и сложни отношения.
Семействата винаги имаха такива.
Както и мъжете, помисли си, когато обърна глава и срещна втренчения поглед на Сет. От момента, в който седнаха на масата, знаеше, че той не откъсва очи от нея. Е, не спираше да бърбори и водеше непрекъснато разговор с някого, забеляза и това. И от време на време сякаш се отнасяше и насочваше вниманието си към нещо друго, нещо, което не присъстваше тук. Но погледът му, тези ясни и живи сини очи винаги се връщаха при нея.
Можеше да ги почувства заради топлината, която караха да пълзи по кожата й.
Не, Дру се противеше и отказваше да бъде заинтригувана или привлечена от него. И със сигурност нямаше намерение да бъде развълнувана.
— Светлината тук е много добра. — Без да откъсва очи от нея, Сет гребна с вилицата си от салатата. — Можем да направим няколко външни етюда. Имаш ли дълга и широка пола? И нещо с презрамки или без ръкави, за да се виждат раменете ти. Имаш хубави, силни рамене — добави той и си взе още салата. — Много вървят с лицето ти.
— Това сигурно е голям късмет за мен, нали? — Тя го пренебрегна с леко махване на ръка и се обърна към Сибил. — Много ми хареса последната ви книга — изследванията и примерите за хармонизиране на семейната динамика, на процесите в семейството. Предполагам, че някои от тезите ви са основани на лични наблюдения.
— Трудно е да го отрека. Мога да изследвам тази банда през следващите няколко десетилетия и никога няма да успея да стигна до края.
— Ние всички сме мамините морски свинчета — рече Фиона, докато се бореше с ръце с един рак. — Предупреждавам те да внимаваш. Ако се завъртиш дори и за съвсем малко тук, Сет ще те нарисува гола, а мама ще те анализира в книгите си.
— Е, това не е сигурно — обади се Обри, като отпи от чашата си. — Ани Крауфорт се позавъртя тук за няколко месеца, но Сет не я нарисува нито гола, нито облечена. А не мисля, че и Сибил е написала нещо за нея, макар че пропуснах онази книга за социалното приобщаване на безмозъчните…
— Тя не беше безмозъчна — защити момичето Сет.
— Да бе, само те наричаше Сети. О, Сети, ти си истински „Микел ди Анджело.“
— Да започна ли да изброявам само някои от гаджетата, с които ти се влачеше преди няколко години? Например Мат Фишер?
— Бях млада и глупава.
— Да бе, а сега си голяма и поумняла. Между другото, аз говоря сериозно — той отново се обърна към Дру. — Имаш ли наистина нещо дълго, което да пада свободно, но с оскъдна горница?
— Не.
— Е, все ще се намери отнякъде.
Дру отпи остатъка от виното и наклони леко глава, показвайки интерес.
— Някой някога отказвал ли ти е да го рисуваш?
— Не.
— Тогава аз ще съм първата.
— И въпреки това ще го направи — предупреди я Кам. — Момчето е твърдоглаво, главата му е като бетон.
— Боже, какви приказки от най-разумния, най-гъвкавия и най-отстъпчивия мъж на света — удиви се Ана, като стана. — Имате ли място за десерта?
Те имаха, разбира се, макар че Дру се чудеше къде ще го сложат. Тя лично отклони предложените й кейк и пай, но загуби битката пред вида на шоколадовите бонбони, които изяде, преди да се преоблече в собствените си дрехи.
Сгъна джинсите и ризата и ги остави на леглото, огледа още веднъж приятната спалня и слезе долу.
Когато стигна кухненската врата, рязко спря, защото видя Кам и Ана пред мивката, прегърнати в доста предизвикателна поза, която не будеше никакво съмнение за естеството на разговора, който водеха. Не можеше да си представи, че хора на тяхната възраст, с пораснали деца, може да се държат така.
— Хайде да се качим горе и да заключим вратата — дочу тя гласа на Кам. Не знаеше къде да гледа, когато забеляза как ръката му обгръща ханша на Ана. — Никой няма да забележи, че липсваме.
— Същото каза и след обяда в Деня на благодарността. — В гласа на Ана имаше толкова топлина и смях, когато обви с ръце врата на Кам, че Дру направо й завидя. — И сбърка.
— Фил просто го доядя, защото никога не се сеща пръв да се усамоти със Сибил.
— По-късно, Куин. Ако се държиш добре, може и да ти позволя да… О, Дру!
Гледайки безгрижните им усмивки, Дру заключи, че единственият, който се чувства объркан и сконфузен от тримата, е тя самата.
— Извинете ме. Исках да ви благодаря за гостоприемството. Беше прекрасен следобед. Наистина се забавлявах страхотно.
— Тогава пак ела. Кам, кажи на Сет, че Дру си отива.
Дру беше сигурна, че преди да излезе, Кам ощипа жена си по задника.
— Не, няма нужда. Имате прекрасно семейство, чудесна къща. Благодаря ви, че ми позволихте да прекарам деня с вас.
— Аз се радвам, че намина насам — рече Ана и даде мълчаливо знак на Кам, като в същото време сложи ръка на рамото на Дру и я поведе към външната врата.
— О, ключът! — Дру поклати глава и потърси в чантата си. — Забравих причината, заради която дойдох. Ще го дадеш ли на Сет? Може да държи каквото иска там. Ще уточним подробностите по-нататък.
Ана чу, че врата на кухнята се тресна.
