— О, Дру! Почакай само да оставя това.
При тези думи Ана и Сет се обърнаха. Дру смени усмивката си с учтиви извинения.
Сърцето й може и да се бе размекнало по отношение на художника, но по отношение на идиота — не. Нямаше да му прости толкова лесно.
— Благодаря — обърна се тя към Ана. — Ето, това е жестоката реалност. Най-много пострада блузата ми.
— Аз пострадах най-много. Ако искаш да знаеш, едва не бях набит — рече Сет и целуна главата на Ана, преди да тръгне към Дру. — Извинявай, искрено и от сърце. Не знам как така те сбърках с едно тринадесетгодишно момче.
Погледът, който тя му отправи, сигурно би замразил морето.
— Защо просто не кажеш, че се намирах на неподходящо място в неподходящо време, и да приключим с въпроса.
— Не, дошла си на подходящото място. — Той взе ръката й, вдигна я към устните си с жест, за който сигурно мислеше, че е очарователен, реши Дру. Е, по дяволите, така си беше! — И времето е съвсем точно. По-добро не би могла да избереш.
— Ти също — беше мнението на Джейк, който подаде глава през вратата и намигна. — Раците са готови. Татко каза да си вдигате задниците и да идвате.
— Джейк!
Момчето погледна невинно майка си.
— Е, и какво? Аз съм само пратеник, предавам думите на татко. Освен това умираме от глад.
— Ето ти! — рече Ана и набута едно варено яйце в устата му. — Това ще затвори голямата ти уста. Сега занеси навън тази табла. После се върни и без да блъскаш вратата, се извини на Дру.
Джейк издаде някакъв възмутен нечленоразделен звук, но устата му бе пълна. След което изнесе таблата.
— Но грешката не беше негова — започна Дру, защитавайки Джейк.
— Ако тази не е била негова, със сигурност ще направи друга. Винаги има друга. Може ли да ти сипя малко вино?
— Да, благодаря. — Очевидно не се очертаваше никаква възможност да се измъкне. Пък и беше много любопитна да види семейството, което живееше в къщата, нарисувана от невръстната ръка на малкия художник. — Може ли да ви помогна с нещо?
— Вземи каквото и да е и го носи навън. Ще нахраним народа ей сегичка, преди да са припаднали от глад.
Ана вдигна изненадано вежди, когато и Сет грабна една табла, сетне бутна вратата, за да направи път на Дру. След като двамата излязоха, тя се обърна към Грейс.
— Изглеждат добре заедно. Хубава двойка.
— Така е — съгласи се Грейс. — Аз я харесвам. — Тя отиде до вратата, за да проследи Дру и Сет. — Отначало е малко студена и дистанцирана, но след това се отпуска и отношението й се променя. Ужасно е красива, нали? И такава… изискана.
— Парите винаги придават особен блясък. Все още е малко скована, но ако и нашата щура тайфа не я предразположи и отпусне, значи нищо не може да се направи. Както забелязвам, Сет е силно впечатлен. Какво говоря! Направо е омагьосан.
— И аз го забелязах. — Грейс обърна глава към Ана. — Мисля, че трябва да поразучим повечко за нея. Какво ще кажеш?
— Взе ми думите от устата — отвърна Ана и взе тирбушона, за да отвори бутилките с вино.
Братята Куин бяха впечатляващ пример за специфична и ярка индивидуалност. Като група бяха направо изумителни, реши Дру. Може и да нямаха обща кръв, но бяха съвършени — високи, стройни, хубави и много мъжествени.
Квартетът около огромната, вдигаща пара тенджера просто излъчваше мъжественост, така както други мъже разпръскват около себе си мирис на одеколон. Тя нито за секунда не се усъмни, че те знаеха това и си даваха пълна сметка за впечатлението, което правят.
Бяха естествени и непретенциозни, освен това бяха доволни от този факт. Не се преструваха, нито се представяха за нещо различно.
Като жена тя реши, че този вид вътрешно задоволство и удовлетвореност от живота са много привлекателни. Дру уважаваше самоувереността и здравословния егоцентризъм у човека. Егоизмът в умерени дози според нея бе положително качество. Когато приближи към тухлената площадка, на която бяха сложили раците да изстиват, с четири студени бири в ръце по молба на Ана, тя дочу края на разговора им.
— Задникът му с задник, мисли се едва ли не за шибания Хорейшо Хорнблоуър, който… — Това бе яростно произнесено от Кам.
— Повече ми прилича на шибания капитан Куейд. — Сравнението бе на Итън.
— Може да бъде който си поиска, стига парите му да са истински. — Това бе невъзмутимо изречено от Филип. — Правили сме яхти за задници и преди, ще ги правим пак.
— Един такъв шибан кретен като… — Намеси се разпалено и Сет и млъкна, защото забеляза Дру.
— Господа! — Тя дори не трепна с мигли. — Студена бира за гореща работа.
— О, благодаря. — Филип пое бирите от нея. — Чух, че вече са ви разхладили достатъчно за днес.
— Най-неочаквано — отвърна Дру и понеже се освободи от бирите, вдигна чашата си с вино. — Все пак предпочитам този метод за разхлаждане пред невероятната „Суперпръскачка 5000“. — И без изобщо да погледне към Сет, се обърна към Итън. — Вие ли ги наловихте? — попита, като посочи към тенджерата с раци.
— Да, синът ми Дек и аз. — Той се ухили, когато чу Сет да се прокашля. — А, да, и него го взехме за баластра. Градските му ръчички ще станат целите на мазоли.
— Няколко дни в корабостроителницата ще му се отразят добре — обади се Кам. — Но той винаги си е бил хилав и недоразвит.
— Просто се опитвате да ме ядосате и предизвикате, за да дойда и да свърша половината работа вместо вас. — Сет отпи от бирата си. — Обаче няма да стане. Можете само да си мечтаете.
— Хилав — добави Филип, — ала умен. Винаги е бил умен.
— Чудя се дали може да мина някой път и да видя как работите? — попита Дру.
— Обичате лодките, така ли? — изненадано се обърна Кам към нея.
— Да.
— Защо не отидем да се повозим? — попита с нескрита надежда в гласа Сет.
Тя го изгледа със смразяващ поглед.
— Можеш само да си мечтаеш — отвърна и се отдалечи.
— Браво — беше оценката на Филип. — Сложи те на място.
— Хубаво момиче — продума Итън, като провери раците в тенджерата.
— Горещо — направи коментара си и Кам. — Много горещо. Не говоря за раците.
— Ако искаш да те поразхладя малко, мога да те напръскам със суперпръскачката направо по задника — предложи Сет.
— Ти да не си й хвърлил око? — попита Кам и поклати съжалително глава. — Не ми изглежда от твоя отбор, момче. Няма да те огрее.
— Няма значение — отпи още бира Сет. — Аз съм привърженик на смесените игри с играчи от различен калибър.
Филип го загледа как се отдалечава и се засмя.
— Струва ми се, че нашето момче ще изхарчи цяло състояние за цветя в близко бъдеще.
— А това цвете има доста дълга дръжка, както забелязах.
— И внимателни очи. — Итън потупа брат си и го блъсна с рамото си, което бе традиционна демонстрация на добри чувства в семейството. Кам му се ухили. — Наблюдава, гледа и забелязва всичко, включително и за Сет, но стои една крачка назад. Не защото е срамежлива. Не. Момичето не е свенливо, нито страхливо. Просто е внимателно.
