— Можеш да му го дадеш сама. Ела пак — каза тя и я целуна сърдечно по бузата.
— Тръгваш ли си вече? — Леко клатушкайки се, Сет я настигна на верандата. — Защо не останеш? Ще играем софтбол с Обри.
— Трябва да си вървя вкъщи. Ето ти ключа. — Подаде му го, докато той я гледаше недоумяващо. — За сервизното помещение, забрави ли? За багажа ти.
— О, да. — Той го взе и го мушна в джоба си. — Виж какво, още е рано, но ако искаш да забегнем, може да отидем някъде. На разходка с колата или…
— Наистина имам работа. — Тя се упъти към колата си.
— Ще трябва да се усамотим и да избягаме далеч от тази тълпа досадници на втората ни среща.
Дру спря и го погледна през рамо.
— Все още не сме имали първа среща.
— Как да нямахме! Че това какво беше! Варени раци, точно както обещах. Просто можеш да вземеш менюто и да определиш датата на среща номер две.
Като подрънкваше ключовете в ръце, тя се обърна с лице към него.
— Дойдох, за да ти дам ключа, но бях полята със студена вода и получих превъзходно пиршество с раци от голямото ти семейство. Това не означава среща.
— А това означава.
Той направи едно плавно движение, толкова плавно, че тя дори не осъзна какво става. Може би, ако беше го предвидила, щеше да успее да го предотврати. А може би не. Както и да е. Нямаше никакъв спор и съмнение относно действието — а то бе, че обхвана с ръце раменете й и устните му, топли и твърди, намериха нейните.
Сет я повдигна леко към себе си и наведе глава. И устните му я завладяха — какъв превъзходен, прелъстителен вкус! — а ръцете му погалиха тялото й и накараха кожата й да настръхне от студ и да пламне от неочаквана топлина.
Дру чувстваше как вятърът разхлажда бузите й и чуваше музиката, сякаш някой отново бе надул уредбата до дупка. Но когато усети и още нещо, доста твърдо, да се опира до бедрото й, осъзна, че трябва да се раздвижи.
В стомаха й пърхаха хиляди пеперуди, а някой сякаш дърпаше дълги, течни въжета из тялото й. Това беше предупреждение, но тя продължаваше да рови с пръсти в гъстата, изсветляла от слънцето коса, като позволяваше на ръцете му да бродят по тялото й.
Сет имаше намерение само да опита почвата, да направи предложението с целувка, да я накара да се засмее или намръщи, когато я целуне, така че да наблюдава тези изражения по лицето й. Имаше намерение само да надникне под повърхността, вероятно да покаже и на двамата какво може би лежи отдолу. Но когато тя се притисна към него и отвърна на целувката, той направо потъна в една изкусителна бездна, пълна с водовъртежи, които го влачеха към дъното, и забрави тези свои намерения.
За него жените винаги имаха особен, ослепителен блясък от цветове, бяха като многоцветна палитра. Майка, сестра, любовница, приятелка. Всяка беше различна. Но никога досега не бе срещал жена, която да го порази с такова великолепие. Искаше да пристъпи и да навлезе в тази светлина, да влезе вътре в нея, докато и двамата се загубят.
— Нека да дойда с теб, Друсила. — Обсипа с леки целувки бузата й, сетне се спусна надолу по шията, пак обратно, като същевременно обхвана брадичката й с пръсти и я повдигна. — Нека да легна до теб. Да бъда с теб. Да те докосвам.
Тя поклати глава. Не обичаше скоростните свалки, напомни си, макар и като в мъгла. Една умна жена никога не завива зад ъгъла, преди да е потърсила в картата и друг път за отстъпление, а дори и тогава продължава да върви много внимателно напред.
— Аз не съм така импулсивна, Сет. Не съм припряна, нито стремителна. — Тя сложи ръце на раменете му, за да го отстрани, но погледът й беше прям. — Не си лягам с мъж само защото чувствам, че с него ще ми бъде приятно.
— Добре. — Той притисна устни към челото й, преди да отстъпи. — Тогава остани. Ще играем на топка, може би ще се повозим на лодка.
Ако бе получила подобно предложение от някой друг мъж, би го сметнала само за още един опит да я вкара в леглото си. Сега не почувства подобно нещо. Той казваше онова, което мислеше.
— Знаеш ли, ако остана още, може и да те харесам.
— Сигурен съм в това.
— Да, но няма как. Зарязах доста недовършени неща у дома, а и останах тук много повече, отколкото възнамерявах.
— Бягала ли си някога от училище?
— Никога.
Той сложи ръка на вратата на колата, когато тя я отвори. Лицето му изразяваше искрено удивление.
— Нито веднъж?
— Опасявам се, че да.
— Страхотно. Ти си истински герой — заключи Сет. — Много е секси.
Тя се разсмя.
— Ако бях казала, че съм бягала от училище поне веднъж седмично, щеше да кажеш, че съм революционер и че това също е много секси.
— Позна. Хвана ме натясно. Какво ще кажеш да вечеряме утре заедно?
— Не. — Тя свали ръката му от вратата. — Трябва да помисля. Не искам да изпитвам какъвто и да е интерес към теб.
— Което означава, че вече се интересуваш.
Тя седна зад волана.
— Означава онова, което казах — че не искам да изпитвам нещо подобно. Ще ти съобщя, ако променя желанието си. Върни се при своите. Щастлив си, че ги имаш! — каза тъжно, затвори вратата и потегли.
Сет гледаше след нея, докато я изгуби от поглед. Кръвта му още бушуваше, гореща и сгъстена от целувката, а мисълта му бе така обзета от момичето и възможностите, които се откриваха пред него, че изобщо не забеляза, или по-точно не обърна внимание на автомобила, който излезе отстрани на пътя изпод дърветата и последва нейната кола.
5
Дру знаеше, че той се е пренесъл. Когато влизаше и излизаше от задната стая на магазина, която й служеше за склад, можеше да чуе музиката, разнасяща се от горния етаж. Не се изненада, че пуска силно уредбата, нито че вкусовете му бяха така разнообразни и варираха от рок, от който я заболяваше главата и чак стените вибрираха, през нежни, сърцераздирателни блусове до страстни оперни арии.
Нищо, свързано със Сет Куин, не можеше да я изненада.
През първата седмица той влизаше и излизаше без какъвто и да е ред, програма или пък причина. От време на време идваше забързан в магазина, да я попита дали има нужда от нещо, да я уведоми, че е започнал да прави прозорците на тавана, да й каже, че е пренесъл нещата си в сервизното помещение и е направил дубликат на ключа.
Винаги беше усмихнат, приятелски настроен и не изглеждаше напрегнат. Не направи опит да повтори горещата следобедна целувка.
Това я раздразни по ред причини. Първо, защото се бе настроила да отхвърли каквото и да е предложение или намек за близост от негова страна. Нямаше каквито и да е скрити или тайни желания към Сет, нито към който и да е друг мъж, така че нямаше намерение да показва благоразположение към когото и да е.
Това й бе принцип.
И второ. От него се очакваше да направи опит за продължение. Не можеше, не беше логично мъж да поиска от една жена да спи с нея на единия ден, а на другия да се държи като най-обикновен съсед.
Той най-вероятно искаше да я изненада. Но само я раздразни.
