Тя повдигна веждите си така, че кръвта му закипя.
— Какво, запъна ли се?
— Да, но все пак отговори, искаш ли още вино?
— Добре, сипи ми.
Той отиде да вземе бутилката и допълни чашата й, след което седна отново.
— Ти вероятно искаш да знаеш дали съм спал с нея?
— Удивително! Гледаш през мен като през стъкло. — Тя си взе още едно парче пица. — Може да отговориш, че това не ми влиза в работата.
— Мога. Мога и да те излъжа. Но ще ти кажа истината. Тя е гид, екскурзовод на туристически групи. Срещах я случайно тук и там, когато посещавах различни места в Италия. Опознахме се. Аз я харесвах. Рисувах я и спах с нея. Наслаждавахме се един на друг, беше ни хубаво. Но не задълбочих нещата, нито ги усложних. Не спя с всяка жена, която ми е позирала. И не рисувам всяка жена, с която съм спал.
— Чудя се. Чудя се дали ме лъжеш. Това ми е навик, да разбера дали някой се опитва да ми пробута цяла торба лъжи вместо по-трудната и по-сложната истина. Ти не си от мъжете, с които съм свикнала.
— Друсила… — спря насред изречението, защото телефонът иззвъня.
— Върви. Аз ще разчистя.
Тя стана от леглото, взе кутията от пица, чиниите и тръгна към кухнята, а той отговори на телефона.
— Да? Не, добре съм. Бях объркан. Ана, добре съм, казах ти. Свърших една картина, върху която работех. Всъщност не съм умрял от глад. Току-що ядох пица с Дру. Ъ-хъ. Да, сигурно. Утре. Ще се върна вкъщи утре. Абсолютно. И аз те обичам.
Затвори в момента, в който Дру се върна.
— Беше Ана.
— Да, чух. — Тя взе телефона и го отнесе на близката масичка. — Знаеш ли, че имаш бира, вино, безалкохолни напитки, които ще ти стигнат за цял месец, а сега и малко пица в хладилника? Това ли е цялото му съдържание?
— Имаше и няколко кюфтета, но ги изядох.
— О, добре тогава. — Дру отиде до вратата. И я заключи. Звукът от превъртането на ключа сякаш отекна в главата й, но въобще не промени решението й и не я спря.
После се върна при него.
— Последния път, когато легнах с мъж, се случи най-унизителното нещо, което преживях в живота си. Беше преди около две години. Всъщност не мога да кажа, че сексът ми липсва. Много е възможно, в известен смисъл, да те използвам, за да си върна нещо, което смятам, че някой ми е отнел.
Тъй като той продължаваше да седи върху леглото със скръстени крака, тя седна в скута му, обви с нозе бедрата му, а ръцете й прегърнаха врата му.
— Имаш ли нещо против?
— Не мога да кажа, че имам. — Ръката му се плъзна по гърба й. — Но искам да ти кажа, че може да получиш повече, отколкото търсиш.
— Рискът си заслужава — прошепна Дру и намери с устните си неговите.
12
Ръцете му се плъзнаха по кожата й и всичко в нея се разтопи. Искаше това да се случи. Искаше този мъж. Решението да легне с него в леглото беше лично нейно. Но Дру знаеше, че ускореният темп на сърцето й се дължи повече на страха, отколкото на желанието.
А също така осъзнаваше, докато неговите прекрасни ръце преминаваха нежно по дължината на гръбнака й, че той също се страхува.
— Отпусни се — прошепна Сет, а устните му докоснаха лицето й. — Няма да оперирам мозъка ти.
— Мисля, че не искам да се отпусна. — Това напрежение бе като отделна част от вълнението, което пробягваше с бързи пръсти по тялото й и пареше. — А и не мога.
— Добре. — Продължи да я гали. Фини ръце, нежни устни. — Сигурна ли си, че го искаш?
— Сигурна съм. — Тя леко се отдръпна. Искаше да види лицето му. — Никога не правя нещо, ако не съм сигурна. — Леко отметна кичурите коса, паднали на челото му. — Само просто… не бързай.
Как можеше да му каже, че бе загубила увереността си точно в тази област? Ако го споделеше, никога нямаше да бъде сигурна, че каквото и да се случи с тях сега, щеше да бъде по нейна воля и желание.
— Тогава няма да бързаме.
Дру се стегна. Винаги бе вярвала, че интимността изисква толкова кураж, колкото и желание. Затова направи първата стъпка. Заключи вратата. Легна в леглото. Сега беше ред да направи следващата.
— Може би. — Като го гледаше, тя разкопча първото копче на ризата си и очите му се спуснаха надолу. Видя как синьото в ирисите им потъмня, докато помагаше на ризата да падне от раменете й. — А може би не.
Сет прокара пръсти по извивката на гърдите й, чиято мека плът бе скрита под ефирната бяла дантела на сутиена.
— Знаеш ли кое е най-страхотното нещо у жените? — попита Сет, докато пръстите му си играеха с дантелата. — Не това, че имат гърди — което не може да бъде подценено, разбира се, а удивителните неща, в които ги слагат.
Това я накара да се засмее, докато кожата й взе да настръхва.
— Като бельо, например. Това ли имаш предвид?
— Точно това. — Той си поигра малко с едната презрамка и я свали от рамото й. — Обикновено разглеждах без позволение каталога на Ана „Тайните на Виктория“, така че можех… Да. — Смъкна и втората презрамка. — Сигурно не бива да говоря за подобни неща точно в този момент. Бикините ти същите ли са?
— Мисля, че ще трябва сам да откриеш.
— Обзалагам се, че са. — Той плъзна устните си по рамото й. — Ти си систематична и подредена жена. Знаеш ли коя друга част от тялото ти харесвам у теб?
Устните му стигнаха до шията й, като по пътя си възбуждаха кръвта й и едновременно с това я успокояваха.
— Колебая се да те попитам.
— Ето тази тук. — Пръстите му докоснаха тила й. — Направо ме подлудява. Предупреждавам те, че ще те позахапя леко, така че да не се уплашиш.
— Благодаря за предупреждението. Мммм. — Зъбите му леко захапаха кожата й и като се спуснаха по челюстта, стигнаха до долната й устна.
— Започваш да се отпускаш — прошепна Сет, когато долови дишането й. — Не мога да допусна това.
Този път устните му уловиха нейните горещо и твърдо. В целувката му вече нямаше дори намек за нежност. Беше като жигосване с нагорещен печат. Беше настойчива, гореща и алчна и упорито търсеше отговора на нейните устни. Скокът от играта към притежанието бе така бърз, че тя не можа да стори друго, освен да се притисне към него.
Той й каза да бъде уверена и стабилна. Трябваше ли? Не, този ритъм, който я оставяше без дъх, бе по- добър и тя го предпочиташе. Много, много повече.
Дру притисна бедрата си към неговите, тялото й бе като опъната тетива. На главозамайващото желание, което целувките му разпалваха в нея, отговаряше със същата безразсъдна пламенност и страст. Сякаш от този контакт помежду им в този момент зависеше животът на земята.
Но това не бе само желание. Това беше копнеж.
Той се размърда в ризата си, смъкна я с едно движение от раменете си, така че пръстите й да докоснат голата му кожа.
Уханието, което излъчваше Дру, за него беше опияняващо. Сякаш се бе къпала във вана, пълна с диви цветя. Деликатността и копринената повърхност на невероятната й кожа замъглиха съзнанието му. А тихите й гърлени стонове, когато я докосваше, когато я вкусваше, направо кипваха кръвта му.
