Светлината се промени и леко притъмня. Сет гледаше как косата слънчева светлина пада върху нея и как очите й сякаш се променят, започват да блестят в зелено и златисто.
Дишането й се накъса и ускори, а тялото й се изви в дъга, когато устните му преминаха по шията й. Сетне се приюти и притихна, докато те слязоха към гърдите й.
Като се бореше с импулса си и се стараеше да не бърза, той вдигна глава и я погледна.
— Много си гъвкава.
— Упражнявам… — тя потръпна цялата — йога. Два пъти в седмицата.
— Майко Божия — беше всичко, което той успя да промълви, докато цялата й дълга и елегантна фигура се изпъна и краката й се обвиха около кръста му.
Почти благоговеещи, ръцете му се придвижиха по нея, опитвайки се да усетят извивката на раменете, хълмовете на гърдите, линията на ханша. Той освободи копчето на панталоните й и свали ципа. Бавно.
— Бях прав. — Свали панталоните и откри бялата дантела на бикините. — Всъщност не съм се и съмнявал.
Докато обгръщаше с ръце бедрата й, той ги повдигна. И зарови лице в корема. Усети мускулите, които играеха под устните му, сетне те се стегнаха и замръзнаха, когато докосна с устни бикините във формата на буквата V.
Трепетът нахлу в него и го обзе, силен и могъщ като юмрук, сетне се разпространи като пръсти, доставящи удоволствие, които те галят до изнемога. Когато почувства, че краката й треперят, той ги притисна с ръце, след което свали надолу бикините й.
— Искам да стигна отново до онова място на шията ти. — Устните и ръцете му бяха върху краката й. — Може да отнеме малко време.
— Всичко е наред. — Тя успя да задържи дъха си и сетне го изпусна във въздишка. — Наслаждавай се, моля те.
Той не бързаше. А тя забиваше ръцете си във чаршафите, за да се възпре и да не му се помоли. Искаше да вплете пръстите си в косата му, да ги прекара по цялото му тяло, но се страхуваше, че ако освободи и пусне котвата, която я задържаше към дъното, дори и само за секунда, ще отплава завинаги в това море от удоволствие и връщане назад няма да има. Щеше да се удави в океана от наслада. Всъщност искаше да направи точно това.
Затова се повдигна леко на едното си бедро и обърна лицето си към матрака, като потисна стенанието. Езикът му се плъзна и премина по цялата линия на дантелата, и стенанията се превърнаха във вик. След което продължи да я гали и викът се превърна в насечени и задъхани въздишки.
Тя го желаеше толкова, колкото и той нея, и ръцете му бяха напълно свободни, когато свали дантеленото бельо още по-надолу и постави ръката си върху излъчващото топлина хълмче. Като я гледаше как се надига импулсивно, а очите й се изпълват със страх и удоволствие, сетне потъмняват и сякаш не виждат, почти ослепели… О, това бе страхотно!
Когато тя се отпусна, той покри цялото й тяло с целувки. Искаше да трепери, да произнася името му, да го прегръща сякаш животът й зависи от близостта й с него. И той щеше да постигне това. Да, тя щеше да зависи от него, обеща си Сет, докато галеше с език гърдите й през дантелите на сутиена. Преди да го направят, тя трябваше да се предаде.
Сърцето й щеше да изскочи от гърлото, а неговата кръв блъскаше още по-забързано, докато той сваляше дантелените бикини.
Пръстите й се заровиха в косата му, притиснаха главата му по-близо до нея, след което преминаха остро по гърба му.
— Позволи ми. — Гласът му бе нисък, плътен и опияняващ, докато сваляше джинсите си. — Моля те, позволи ми.
Музиката беше тиха, очарователна, с примитивен ритъм, същият, в който биеше сърцето й, пулсът сякаш тресеше цялото й тяло. Тя се завъртя, докато той се измъкваше от джинсите си, и се притисна към него. И намери устата му за една отчаяна, главозамайваща целувка, която я захвърли в бездната на нов, разкъсващ тялото спазъм.
Искаше го. Цялото й същество тръпнеше в един луд и жесток ритъм, на който не можеше да се съпротивлява. Искаше той да я изпълни цялата, а тя да го поеме с устни, да го изпива в невероятното си пътуване по лицето, по шията и по гърдите.
Господи, той беше толкова хубав! Толкова страстен, нежен и мъжествен.
Желаеше го, искаше да бъде неин, за да разбере страшната истина да бъдеш притежание на някого и да се слееш с него. Но в мига, в който трябваше да го поеме, тя сякаш изведнъж дойде на себе си и се стресна.
— Не, все още не. — И се обърна по корем.
— Искам те…
— Аз също. О, Господи! Аз също те искам.
Когато той захапа шията й точно под любимото му място, възбудата я накара да се разплаче. Ръцете й се обвиха около главата му с надеждата, че отново ще получи пристанище, но този път нямаше котва.
Дру полудя.
Въртеше се и се извиваше под него като змиорка, беше обезумяла.
— О, Господи! Боже мой! Сега!
Ръката му бе под нея и неговите прекрасни пръсти се плъзнаха там, където бе топло и влажно. Тя се надигна, цялата безпомощна и тръпнеща.
Едва преглътна вика, който се опитваше да се промъкне през устните й.
— Сега — каза той и превзе устата й като погълна стенанието, което бе на път да се отрони.
Дру се притисна към него и го прие в себе си. Почувства някакво бързо издигане и сетне пропадане в пропаст, после пак, плътта му беше влажна. Плът, слята с нейната. Всеки миг, в който поемаше дъха й, сърцето му правеше удар.
Дъх. Удар. Дъх.
След това той я загледа. Последните отблясъци на слънцето падаха върху лицето й и потъваха в онова неописуемо зелено и златисто на очите й, които сякаш бяха пълни със сълзи.
Дру вдигна ръката си към лицето му, а в гласа й имаше нещо като изненада, когато прошепна:
— Сет.
Красотата на мига го разтърси. Той я гледаше и всичко в него се преобръщаше.
Следващото най-хубаво след правенето на любов, според Сет, бе да се остави да го носят топлите вълни на удоволствието. Съществуваше нещо особено, необяснимо нежно и прекрасно в женското тяло след сливането, което го превръщаше в най-идеалното място за пристанище.
Бяха изпуснали залеза и се носеха към здрача. Отнякъде далеч долетяха последните ноти от песента по уредбата. Не съществуваше нищо друго, освен звука на вятъра и дишането на Друсила.
Скоро щеше да завали. Можеше да го усети, да го вдиша — можеше да почувства бурята, която се задаваше във въздуха.
Трябваше да затвори прозорците. Може би.
Вдигна ръка, за да погали гърдите й.
— Надявам се, че сега си спокойна — прошепна. — Независимо дали ти хареса или не.
— Надявам се, че съм.
Той със сигурност беше, помисли си Дру. Това бе добър знак. Но дали беше така? Ето на, отново я обземаха съмнения. Мразеше се, защото знаеше, че сега, след като разумът й се избистри отново, в него ще започнат да се промъкват подозрения, неувереност, колебание.
Дори се страхуваше да го попита дали му е било хубаво, за да не прозвучи като смешно клише. Жените толкова често питаха или казваха това!
— Жадна ли си? — попита я той.
— Малко.
— Добре. Ще ти донеса нещо, когато отново мога да се движа.
Тя зарови ръка в косата му. Беше толкова мека, копринена, непокорна и пълна със светлина.
— Ти… добре ли си? — попита го колебливо Дру, макар че искаше да пита съвсем друго.
