— Ъ-хъ. Всеки момент ще завали.
Тя погледна през прозореца.
— Не, няма.
— Искам да кажа, че дъждът идва. — Той обърна лицето си така, че да вижда небето. — Заражда се буря. Колата ти покрита ли е?
Защо, по дяволите, я питаше за колата й, когато току-що бе изживяла най-хубавия миг в живота си?!
— Да.
— Чудесно.
Дру погледна тавана.
— Сигурно трябва да си вървя, преди да е заваляло.
— Ъ-хъ. — Той я притисна към себе си и изведнъж се прекатури отгоре й. — Не! Трябва да останеш и ще слушаме как дъждът чука по покрива, докато отново правим любов.
— Отново?
— Ами-и-и да. Случайно да знаеш, че имаш тази малка трапчинка в началото на гръбначния стълб? — Той прекара пръстите си точно по мястото и като отвори очите си, я погледна. — Да не би нещо да не е наред?
— Не знам. Къде, тук ли?!
Той обхвана главата й с ръце и се замисли.
— Познавам това изражение. Ти си малко ядосана и всеки момент ще побеснееш напълно. Какво не е наред? Груб ли бях с теб?
— Не.
— Не бях достатъчно груб, така ли? Хей! Кажи ми, какво става, Дру?
— Нищо, нищо. Ти си страхотен, невероятен любовник. Никога не съм изпитвала подобно нещо с никого.
— Тогава, какво има? — Той се отдръпна и седна.
— Казах ти, нищо. — Сама можеше да чуе сприхавостта в гласа си, — Господи, помисли си Дру, всеки миг щеше да се разреве. Първият гръм от небето вън бе напълно подходящ и в съзвучие с настроението й. — Можеше да ми кажеш поне нещо. Каквото и да е. Дори и най-стандартното: „О, бейби, беше страхотно“.
— О, бейби, беше страхотно. — Той бе готов да се разсмее, но видя блясъка в очите й, който не бе предизвикан от възбуда. — Почакай. Задръж малко топката. — Трябваше да я сграбчи в ръцете си, преди тя да скочи от леглото. И за да избегне боричкането, я обърна по гръб и я притисна с тялото си. — Я ми кажи, какво се е случило между теб и онова момче, за което си била сгодена?
— Трудно ми е да бъда обективна точно сега и да разказвам за любовните си неуспехи.
— Имаше един момент, в който ти го постави в леглото заедно с нас.
Тя отвори устата си, готова да го обори с остра и осъдителна реплика. След което я затвори и въздъхна.
— Прав си. Абсолютно си прав. А аз съм абсолютна глупачка. Моля те, остави ме да си вървя. Не мога да говоря с теб за тези неща по този начин.
Сет се облегна така, че тя да може да стане. И не каза нищо, когато Дру придърпа чаршафа около гърдите си и се зави с него, макар да знаеше, че жените го правят, когато искат да поставят щит пред тялото си.
Тя се опита да събере вещите и дрехите, които бяха разхвърляни тук и там, докато светкавиците прорязваха мрака.
— Той ме мамеше. И докато ме уверяваше, че ме обича, между другото ми обясни, че всъщност причината да ми изневерява била, че не съм изобретателна в леглото.
— Ти затова ли си започнала да тренираш йога? — Когато тя го погледна убийствено студено, Сет поклати глава. — Скъпа, ако си му повярвала, значи си пълна глупачка.
— Аз щях да се омъжа за него! Бяхме поръчали дори поканите. Бях направила първата проба за сватбената си рокля! След което открих, че той се търкаля в чаршафите — онези, които лично аз бях купила, за твое сведение — с някаква адвокатка.
Вятърът се блъсна със страшна сила в прозореца, а след него светкавица разцепи небето. Но Сет не отмести погледа си от нея. Дори не стана да затвори прозореца срещу прииждащия дъжд.
— И очакваше от мен да разбера причините, поради които ми бил изневерявал — продължи ожесточено Дру. — Очакваше да се омъжа за него, защото онова, което правел с адвокатката, било просто секс. Нищо не означаващ секс! Нещо, което аз всъщност не мога да правя както трябва.
Господи, какъв идиот! — помисли си Сет. Пълен тъпанар. От онези, заради които на свестните момчета им излиза лошо име.
— И ти какво? Смяташ ли, че мъж, който приготвя покани за сватбеното тържество с една жена и в същото време бяга в обедната си почивка, за да спи с друга, заслужава и една минута от твоето време и внимание?
— Не, не смятам. Затова трябваше да си отида, което причини на мен и на семейството ми големи неприятности. Аз не мислех за него. И сега не мисля. Мисля за себе си.
Така. Тя грешеше, но той продължи.
— Искаш ли да ти кажа какво е усещането, когато човек е с теб? Нещо като магия. — Сет се наведе и докосна устните й. — Истинска магия.
Когато хвана ръката й, тя погледна как пръстите им са се преплели. Сетне въздъхна и обърна очи към прозореца.
— Вали — каза тихо Дру.
— Остани с мен. За малко. — Той притисна сплетения им ръце към устните си. — Ще слушаме дъжда.
Когато Дру стана от леглото, все още валеше. Мекият монотонен ромон след силната буря бе превърнал стаята в уютно гнездо. На човек му се искаше да се сгуши и да не излиза от него цял живот.
— Остани през нощта. Дори ще изляза рано и ще купя понички за закуска.
— Не мога. — Беше така интимно, така романтично да говори с него в мрака, че когато той запали лампата, първата й реакция бе недоволство. А втората ужас и уплаха, защото осъзна, че през голите прозорци без пердета всичко се вижда идеално и тя е на показ на цели Сейнт Кристофър.
— За Бога, какво правиш! — Извика Дру и като грабна бельото си, изтича в банята.
— Какво? Да не мислиш, че в този час на нощта и в този дъжд има някой навън? — Без да се стеснява от излишна скромност, той също стана и съвсем гол я последва. И едва успя да спре, преди вратата на банята да се е хлопнала под носа му. — Виж, ще трябва само да слезеш по стълбите, за да отвориш магазина утре.
— Нямам дрехи. Нямам чисти дрехи — поясни тя, когато Сет посочи към ризата, която все още се търкаляше на кревата. — Само мъж може реши, че ще отида на работа на другия ден облечена със същите дрехи като вчера… Ще ми дадеш ли тази риза?
Той й я подаде, но това не му попречи да продължи да я убеждава.
— Донеси си утре дрехи. А аз ще ти купя тоалетни принадлежности. Ще вечеряме заедно. Мога да готвя страхотно! — увери я, когато тя вдигна изненадано вежди. — Е, доста прилично. Учил съм се от Ана. Или пък можем да отидем у вас и тогава ти ще сготвиш.
— Аз не мога да готвя, дори и прилично.
— Тогава можем да излезем, да вечеряме навън и след това да се върнем тук. Или при теб — добави Сет, като я прегърна. — За мен няма значение. Една предварително уговорена среща, а не нашите случайни и непредвидени.
— Това не беше среща. — Тя закопча копчето на ризата. — Това беше секс.
— Извинявай, извинявай! Я да се разберем. Споделихме храна, алкохол, разговор и секс. И това ако не е среща, здраве му кажи!
Дру неволно се усмихна.
