— Аз му се възхищавам. Продължава да работи на неговата възраст! Като си помисли човек, с всички тези пари, които семейството ви има, можел е изобщо да не работи през живота си. Но той въпреки това се е посветил на политиката. Трудна и тежка работа, и много хлъзгав терен за млад човек. Особено като се има предвид начинът, по който хората се плюят и хвърлят кал един върху друг. Напоследък.
— Хората винаги са хвърляли кал. А моето семейство, в това число дядо ми, никога не е смятало, че финансовата осигуреност позволява на някой да не работи или да прехвърли задълженията си на друг.
— Достоен за възхищение, както вече казах.
В този момент влезе един мъж и Дру, като потисна надигащото се раздразнение, се обърна към него.
— Добро утро.
— Здравейте. Не ми обръщайте внимание, свършете си работата с дамата. Аз не бързам.
— Искате ли да разгледате още малко, госпожо Хароу?
— Не. — Беше стояла повече отколкото трябва за първо посещение. — Мисля да взема една дузина от онези… на специалната цена.
— Карамфилите. — Дру посочи вазата, в която ги бе аранжирала различни по цвят. — Искате ли еднакви, или да ви направя пъстър букет?
— Да, сложете от всички цветове.
Глория погледна цената и пресметна, че са достатъчно евтини и е минала много тънко за разузнаването, което направи. След това плати в брой, като остави парите на щанда.
Сега, след като бе установила контакт, тя бързаше да си отиде. Изобщо не я интересуваше начина, по който я гледаше младият мъж, и опитите му да скрие това.
— Надявам се, че ще ви доставят радост.
— Вече ми я доставиха. Предайте на майка си много поздрави, когато се чуете — добави Глория и тръгна да излиза.
— Да, непременно. — Дру се обърна към новия клиент. Помраченото й настроение бе хвърлило сянка върху лицето.
— Виждате ми се разстроена. Да не би нещо да не е наред?
— Не, не, всичко е наред — опита да си върне дружелюбното изражение тя. — С какво мога да ви помогна?
— Първо да ви се представя — аз съм Уил. Уил Маклин. — Той й подаде ръка.
— О, вие сте приятелят на Обри. — Много е сладък, беше казала Обри. И освен това е чудесно възпитан и точен, добави на себе си Дру, докато стискаше ръката му. — Радвам се да се запознаем.
— Аз също. Връщам се от нощно дежурство и смятам да намина да видя Об, а може да хвана и Сет, преди да се прибера и да се скрия в тъмната си стая за няколко часа, където ще се отдам на съня. Цветята, които Сет подари на моето момиче преди няколко седмици, бяха голям хит. Всички само за тях говорят. Не мога да му позволя да ме бие. Дали нямате нещо, с което да му натрия носа и да си възвърна първенството?
— Колко пари имате?
— О, току-що получих заплатата си. — Той се потупа по джоба. — Неограничен лимит.
— В такъв случай почакайте малко. — Тя замълча и размисли. Неуспешната първа среща не биваше да проваля решението й да се държи по-приятелски с хората. — Не, я по-добре елате с мен отзад. Или ако искате, седнете и си вдигнете краката за няколко минути, докато аз приготвя букета, от който имате нужда.
— Толкова зле ли изглеждам?
— Направо изтощен. — После му махна с ръка. — Хайде, елате. — След което отиде до хладилника. — Доставиха ги тази сутрин, съвсем свежи са — каза, като извади една роза с дълга дръжка и с цвят на розов захарен памук. — Една дузина от тези и ви гарантирам, че Обри ще падне само като ги види.
Той помириса розата, докато Дру вадеше още.
— Миришат страхотно. Може би трябва да взема две дузини. Отложих цели две срещи през последните десет дни.
— Две дузини ще я накарат да припадне.
— Това е целта. Може ли да ги сложите в една от онези изящни кутии?
— Разбира се. — Тя се насочи към работната си маса. — Вие с вашия брат ще се превърнете в най- добрите ми клиенти. Преди седмица той изкупи всички жълти рози в магазина.
— Сгоди се.
— Знам. Не вървеше, а летеше половин метър над земята. Разбрах, че със Сет сте приятели от много време.
— От деца — уточни Уил. — Не мога да повярвам, че е тук вече цял месец, а аз все още не съм го видял. Дан каза, че бил много зает — с рисуването, с лодките и с вас. Опа! Изтървах се! Винаги е така, когато съм изморен след нощна смяна. Не знам какво говоря — разтърка очите си Уил.
— Няма страшно. Не мисля, че трябва да пазим в тайна нашето… — Какво бе то по-точно? Как да го нарече? — виждане със Сет — довърши Дру.
Уил с все сили се опита да потисне прозявката си.
— Ами, ако успеем някой път да съгласуваме програмите си, може би шестимата ще излезем заедно.
— С голямо удоволствие. — Дру положи прекрасния букет в една кутия. — Дори много ще ми е приятно.
— Добре. А, може ли да ви попитам нещо? Тази жена, която преди малко беше тук? Досаждаше ли ви?
— Защо питате?
— Не знам, просто имам някакво гадно усещане. Освен това в нея имаше нещо… Познавам я отнякъде. Не мога да си отрежа главата, но имам чувството, че нещо не е наред. Разбирате ли за какво говоря?
— Разбирам много добре. — Тя го погледна. Уил беше приятел на Обри и на Сет. Значи беше и неин приятел. Новата, откритата и отворената към хората Дру можеше и трябваше да обсъди онова, което я тревожеше, с един приятел. — Тя твърдеше, че познава майка ми. Но съм сигурна, че не е вярно. — Никой, помисли си Дру, абсолютно никой не наричаше майка й Кати или Кат. Може Катерин, в редки случаи Кейт. — Не знам какво преследваше, каква беше целта й, но се радвам, че вие влязохте в този момент.
— Искате ли да остана още малко, в случай че се върне?
— Не, благодаря ви. Тя не ме притеснява, нито ме заплаши с нещо.
— Нарекохте я Хароу. — Уил поклати замислено глава. — Тази фамилия нищо не ми говори. Но аз определено я познавам отнякъде. Когато се сетя, ще ви кажа.
— Благодаря.
Беше грешка да се обажда на майка си. В мига, в който позвъни, Дру осъзна това моментално. Но не можеше да изхвърли сутрешната посетителка от главата си. Единственият начин да се отърве от натрапчивите мисли, бе да провери дали онова, което жената й разказа, беше истина.
Майка й веднага отрече да познава някоя Гло Хароу, макар че познавала една Лаура Хароу и една Барбара с моминско име Хароу. Дру се успокои от бодрото настроение на майка си и от новината, че двамата с баща й се бяха сдобрили.
Поне за момента.
Разговорът им обаче скоро потече по неизменните канали и правила. Защо не се приберяла вкъщи за уикенда? Или още по-добре, за цялото лято? Защо не отидела с цялото семейство за няколко дни в семейната къща в Северен Хамптън?
Всички причини бяха отхвърлени, извиненията игнорирани и когато затвори, Дру беше сигурна, че майка й е толкова нещастна и ядосана, колкото и тя самата.
Това й напомни, че да останеш сам е много лошо.
Но откри, че може да бъде и още по-зле, когато десет минути преди да затвори магазина същия ден, майка й влезе в него.
— Миличка! — Катерин разпери ръце, втурна се към дъщеря си и ги обви около нея. — Толкова съм
