мястото.
— О, Господи! По дяволите! Исусе Христе, помогни ми! Това беше тя — Глория Делоутър!
Сет хвана главата си с ръце.
— Мамка му!
— Чакайте, чакайте! — вдигна ръце Дан. — Искаш да кажеш, че Глория Делоутър е била в магазина на Дру? Вчера? Това не може да бъде. Тя си отиде. Не помните ли? Преди много години се махна оттук.
— Тя беше — повтори убедено Уил. — Не я познах веднага, но сега ми светна. Ние я видяхме само веднъж — рече той на Дан, — но споменът ми е много ясен. Как викаше и искаше да вземе Сет в онази кола. Сибил я блъсна и събори, а Фулиш лаеше, сякаш щеше да я разкъса на парчета. Променила се е, но не чак толкова много. Тя беше! Сигурен съм!
— Наистина не се е променила. — Сет отпусна ръце. — Не чак толкова.
— И какво, по дяволите, търси тук? — попита Уил. — Ти вече не си дете. Не може да се опита да те отвлече, така че да изнудва братята ти за откуп или нещо друго. А едва ли иска да сдобрите и да се съберете като майка и син. Тогава какъв е смисълът?
— Уил е малко бавен в мисленето — рече Дан, — особено когато става дума за нещата от тъмната страна на живота. Този път работата е в парите, нали, Сет? Става дума за пари. Нашият приятел е прочут художник, който се е изкачил до върха на славата и богатството. В каквато и дупка да е живяла на края на света, тя е научила за него. И сега се връща, за да получи малко от печалбата. Иска парче от баницата.
— Почти позна — промърмори Сет.
— Все още не мога да вдяна. — Уил оправи косата си с ръка. — Ти не й дължиш нищо! Тя не е направила нищо за теб.
— Плащах й години наред.
— Стига бе! Сет! Какви ги говориш?
— И ето, че тя отново изплува на повърхността. Давах й пари, за да се махне. Знам, че е глупаво, но не виждах какво друго мога да направя, за да й попреча да тормози семейството ми. Те си имат своя бизнес, децата им са пораснали. Не искам тя да ги измъчва и да обърква живота им.
— Те не знаят ли? — попита Уил.
— Не, никога не им казах. — Беше скрил всичко дълбоко в себе си и се бе опитал да го заключи. — Преди няколко месеца тя ме откри в Рим. Тогава реших, че няма никакъв смисъл да живея на три хиляди мили от дома си и да се крия, след като успя да ме намери и там. Исках да се върна. Преди седмица ми се обади тук. Отново й платих. Обикновено между появите й минава повече време. Около година, понякога дори две. Мислех, че съм се откупил за малко и ще ме остави на спокойствие. Но отиването й в магазина на Дру едва ли е било, защото е искала да си купи маргаритки.
— Какво искаш от нас да направим — попита Дан.
— Нищо. Не можете да сторите нищо. Просто запазете тайната, докато измисля как да постъпя. Впрочем, аз също ще изчакам. Искам да видя каква ще бъде следващата й стъпка.
Но Сет не можеше да стои със скръстени ръце и да чака просто така. Прекара часове наред, обикаляйки хотели и мотели, за да я търси, без да знае какво ще направи, когато я намери.
Започна търсенето, подтикван повече от ярост, отколкото действайки според някакъв план. Мислеше само, че трябва да я отдалечи, да я спре на всяка цена, каквото и да му струва. Но докато обикаляше от хотел на хотел, гневът започна да охладнява. Започна да мисли така, както мислеше Глория. Студенокръвно, трезво и без емоции.
Ако тя знаеше, че Дру означава нещо за него, щеше да я използва. Като инструмент, оръжие или жертва. Най-вероятно и като трите. Значи, когато я откриеше, трябваше да обрисува връзката си с Дру като нещо обикновено, нищо не означаващо, дори безчувствено.
Единственото на този свят, което Глория знаеше, разбираше и дори уважаваше, бе използването на другите хора. Да използва някого за своите цели, според нея бе съвсем правилно.
Следователно докато тя мислеше, че той използва Дру само за секс и да му позира, Дру щеше да бъде в безопасност.
Тогава поне един човек, който означаваше много за него, щеше да бъде предпазен от мръсотията на Глория.
Беше изминал повече от четиридесет мили извън Сейнт Крис, преди да открие този отговор.
Поредният мотел имаше басейн, кабелна телевизия и семейни апартаменти. Момичето на рецепцията беше младо и доста наперено, поради което реши, че е било наето за през лятото.
Подпря се на бюрото и я заговори приятелски.
— Здрасти, как върви?
— Добре, благодаря. Ще отседнете ли?
— Не, само търся една приятелка. Глория Делоутър.
— Делоутър. Един момент, моля. — Момичето започна да търси в компютъра, като прехапа долната си устна. — Бихте ли ми казали името по букви?
— Разбира се.
След като той го направи, тя потърси отново и го погледна с извинителна усмивка.
— Съжалявам. Нямаме регистрирана Делоутър.
— Хм. Знаете ли, тя може да се е регистрирала под името Хароу. Често използва това име в бизнеса си.
— Глория Хароу? — Тя отново провери и се усмихна. — Да, но госпожица Хароу напусна мотела.
— Напусна ли? Кога? — Сет се стегна, като се помъчи да запази гласа си спокоен.
— Тази сутрин. Лично аз я отписах.
— Ама че лош късмет! Руса? Слаба? Горе-долу толкова висока — показа той с ръка.
— Да, точно така.
— По дяволите! Сигурно съм объркал датата на срещата ни. Благодаря все пак. — Той тръгна да излиза, но се сети и се върна. — Не спомена ли дали ще ходи в Сейнт Кристофър?
— Не. Напротив, струва ми се, че тръгна в друга посока. За Бога, надявам се, че всичко е наред?
— Просто малко объркване — рече той с облекчение. — Благодаря.
Непрекъснато си повтаряше, че си е отишла. Взе от него десет хиляди долара и се махна. Наистина, беше проверила Дру и това бе обезпокоително, но Сет се успокояваше, че след като се е запознала с нея, сигурно е видяла, че помежду им не може да има сериозна връзка, която евентуално да използва за гнусните си цели.
Всъщност истината бе, че той самият не знаеше каква точно е връзката му с Дру.
Тя не беше от онези, които носят сърцето си на ръкава. Нито където и да е другаде на лесно място. И не беше ли точно нейната сдържаност една от причините, поради които толкова я харесваше и й се възхищаваше?
Ето че в края на краищата се бе получило — интересът му и привличането се бяха смесили в нещо много по-силно.
Сега вече той искаше повече.
Единият от начините, които му помагаха да вникне в хората бе, като ги рисуваше.
Сет знаеше, че Дру едва ли щеше да се съгласи да му позира отново срещу картина — особено в онази поза, която той имаше в ума си. Но подреди студиото си в неделя така, сякаш бе получил ентусиазираното й обещание.
— Защо просто не ми продадеш картината си за пари?
— Защото не ми трябват пари. — Леглото бе застлано с чаршафите, които бе взел от Фил, след като внимателно бе разгледал спалното бельо на брат си.
Тъканта беше мека и падаше красиво. А цветът бе нюанс на нежното сияние на орлови нокти, което щеше идеално да хармонира с яркочервеното на листенцата от рози и на деликатната белота на кожата на Дру.
Сет искаше богата палитра от тонове и настроения — топли, палещи и студени, защото самата Дру
