Може би той щеше да разбере намека. Последва дълга пауза, през която тя почти заспа, знаейки, че пак се измъква.
— Уморена ли си?
— Хм.
Искаше й се да беше млъкнал. Какво би направила Дилайт?
Като вдигна крака и ги протегна върху луксозната тапицерия на седалката, Сара каза, стараейки се да наподоби сънливо мънкане:
— Бъди мил и ме събуди, когато стигнем.
Тя наистина заспа и се събуди, едва когато спряха на портала, за да бъдат проверени от униформената охрана. Лимузината спря елегантно пред мрачна постройка, която изглеждаше незначителна на фона на огромната като хангар снимачна площадка зад нея.
— Казаха, че първо трябва ви заведат при гримьорите. Късмет!
Чувствайки се малко виновна, Сара му хвърли бърза усмивка и едно „Благодаря — оценявам това, че ме оставихте да поспя!“
Той беше млад мъж и погледна след нея доста замислено, докато тя изчезваше в сградата. Определено не си приличаше много със снимките! Трудно беше да се каже дали под обемистия анцуг, който беше облякла заради сутрешния хлад, наистина се криеше онова чувствено тяло, за което беше жадувал. Но със сигурност би му харесало да разбере! Значи това беше Дилайт Адамс. Странно как всички те не отговаряха на очакванията, като ги видиш отблизо, особено рано сутрин!
— Дилайт!
Мъжът, който извика името й и забърза към нея, имаше преждевременно състарено и тъжно лице — отличителна черта на британците. Спомняйки си от снимките кой е той, Сара си позволи да му се усмихне. Лу Вайсман беше и агент на майка й и неотдавна се беше включил във филма по настояване на Мона, „за да се грижи за Дилайт“ по време на снимките на „Мохаве“.
„Лу постоянно се заяжда и понякога ме вбесява, но мисля, че наистина го харесвам,“ беше споделила Дилайт при една от техните „индоктриниращи сбирки“. „Поне съм сигурна, че не се опитва да ме сваля — по един или друг начин!“ И тя се изсмя на ядосаното изражение на Сара.
— Здрасти, Лу!
Той не отвърна на усмивката й. Лицето му остана сериозно, а очите му я стрелнаха почти обвинително.
— Здрасти, Лу — ми казва. Само това. Сякаш не трябваше да вечеряме заедно снощи. А когато опитах да ти се обадя, не си беше вкъщи. Какво ще измислиш този път?
Тъй като очите му продължаваха да изучават лицето й, Сара за миг изпита ужас да не би той да се догажда, че в крайна сметка тя не е Дилайт. Наложи се да си напомни строго, че Дилайт и Лу всъщност не бяха се виждали откакто мама Мона го беше помолила да й стане агент. Така че той в действителност не я позна.
— Изключих телефона. — Когато не си сигурен, казвай истината! Сара впери в него ясен поглед и после сведе очи. — Аз… преди известно време имах няколко досадни обаждания, а исках да поспя.
— Ха! — Тя не можа да разбере по изсумтяването му дали й повярва или не — но това всъщност нямаше значение, нали? Дилайт не би позволила на никого да я сплаши!
— Сигурно никой не ти е казвал, че времето на агента е ценно. Имам и други клиенти, които трябва да дундуркам, хлапе, не го забравяй!
— Като Гарън Хънт? Мм… той е страхотен! Ще ни запознаеш ли?
Сара си помисли, че всъщност невероятно лесно се превъплъщава в Дилайт и се поздрави за това. Тя погледна Лу предизвикателно.
За нейна изненада той поклати глава.
— Исусе Христе! Само за това ли можеш да мислиш? Трябва да съм луд да се захващам с теб — съсипах се от тичане да ти осигуря тази роля, за да можеш да си смениш имиджа. Може би ти трябва цяла фирма за връзки с обществеността, а не агент!
Сара сложи ръката си върху неговата и тя, също като гримираното й лице, изглеждаше различно с дългите червени нокти.
— Хайде, Лу, бъди мил, моля те! Съжалявам за снощи, но наистина имах нужда от почивка. Бях… бях кълбо от нерви!
— По дяволите… какво ли само не търпя! Ти приличаш на майка си повече, отколкото съм предполагал, знаеш ли? Но повече не ми излизай с този номер, чуваш ли? Не мога да си позволя да си губя времето, госпожице Адамс!
— Съжалявам, наистина съжалявам. И обещавам да се държа прилично. Аз… аз реших да се променя. Нещо като… прераждане, знаеш.
Наблюдавайки промяната в изражението на Лу докато я гледаше преценяващо, Сара реши, че може би е пресилила нещата.
— Няма значение — каза той най-после с дрезгав глас. — Само им докажи, че съм бил прав да те пробутам за ролята на Фран, чуваш ли? Гледай да се представиш още по-добре, отколкото на пробните снимки, иначе ще стана за посмешище.
Тя все още продължаваше само да се навърта наоколо. Въпреки че трябваше да се явява рано всяка сутрин, за да се облече и да я гримират, можеше да не снимат никоя от сцените с нейно участие. Но да седи сгушена тихо в ъгъла на някоя голяма сцена, наблюдавайки актьорите и действието, не беше нещо съвсем ново за Сара, която няколко пъти в миналото беше гледала майка си „да си играе на преструвки“, както наричаше това като дете. Странно, но тя дори беше успяла да се пребори със сценичната треска, която я измъчваше цялата нощ.
Сара откри, че може да се смее — и то безгрижно — а това я изпълни с надежда: „Може би приличам на майка си повече, отколкото дори ти, Лу, би могъл да си представиш. Смятам да бъда добра в тази роля. Толкова добра, че всички ще се стреснат и ще ме забележат.“
4
Заснемането на кратката, но много важна любовна сцена между Гарън Хънт, който играеше ченге под прикритие и Дилайт Адамс в ролята на Фран, разглезено богато момиче, чийто баща е шеф на наркокартел, се проточваше.
— Какво, по дяволите, й става на тъпата малка кучка? Преди се е събличала чисто гола пред камерата, а сега вдига шум, че трябва да си разголи циците. За бога, Лу, поговори с нея!
Докато режисираше тази сцена, Дан Реймънд беше на път да оскубе оредяващата си коса. Промяната в сценария беше направена в последния момент, но беше идея на Гарън, който сам продуцираше филма.
— Дан, знаеш дяволски добре, че Дилайт искаше тази роля, защото е сериозна — нещо различно от това, което е правила досега. Тя иска да покаже на публиката, че може да играе, а не само да се перчи и демонстрира хубави цици и дупе. Освен това в договора й пише…
— Лу е прав, Дан. И аз съм сигурна, че Гарън няма да настоява повече — това беше само една идея, един поглед върху сцената от друг ъгъл. Знаеш какъв перфекционист е!
Кривата усмивка на Лу Вайсман беше признание за неочакваната подкрепа от страна на Сали Локууд, партньорка и съпруга на Гарън от петнадесет години. Бракът им беше един от най-стабилните в Холивуд, а Сали никога не проявяваше ревност, дори в случаите, когато Гарън наистина кривваше. Осведомените твърдяха, че точно затова успява да го задържи.
— Благодаря, Сал.
Тя се усмихна, докато гледаше как Дан се отдалечава с тежка стъпка.
— Няма защо. Знаеш, че Гарън си пада по женските гърди. И е искал да разбере дали нейните са истински. Мисля си обаче, че сега е по-заинтригуван заради упорития й отказ да си свали блузата за онази сцена… о, боже!
— Тя няма да излезе с него. Твърди, че е влюбена. В един млад мъж, за когото смята да се омъжи. Каза
