ми, че той е причината за… да го наречем, промяната във възгледите й.
— Това е хубаво. А и тя наистина изглежда мила. Знаеш, че винаги съм харесвала Мона. Някога Гарън беше лапнал по нея — когато снимаха „Бианка“, помниш ли? Тогава бяхме младоженци и Мона му отказа. Не мислиш ли, че Дилайт наистина много прилича на нея?
— Да, винаги съм си падал по теб, казвал ли съм ти преди?
Докато настройваха осветлението, а гримьорът пудреше лицето й, Сара гледаше как Сали и Лу се смеят непринудено. Щастлива е тази Сали — омъжена за мъж като Гарън Хънт… и толкова сигурна в него. Тя трябваше да се опита да забрави как се изчерви, когато Гарън каза крайно равнодушно: „Защо да не опитаме още веднъж — този път без блузата, а, сладурче?“
Сега той се приближаваше бавно към нея, повдигнал леко едната си вежда. Не й беше сърдит, слава богу!
— Трябва да повторим това. И тъй като не искаш да си свалиш блузата, какво ще кажеш да разкопчееш едно-две копчета заради мен? — Очите му бяха наситено сини и Сара се почувствува почти хипнотизирана от бистротата им, докато той викаше над рамото й, — Да опитаме по този начин, Дан. Захващам се с копчетата, докато й говоря — не се притеснявай, скъпа, ще оставим зърната покрити — и така по-лесно ще преминем нататък.
Дилайт нямаше да се смути! Дилайт сигурно щеше равнодушно да свали блузата си, без значение кой гледа. Сара прехапа долната си устна и гримьорът веднага се втурна да оправи червилото й, като издаваше сърдити звуци на неодобрение.
Тя се опита да срещне развеселения синеок поглед на Гарън с безразличие.
— Добре. Тишина, моля!
Това беше шести дубъл и ако е рекъл бог, щеше да е последен. Тя можеше да играе. Актьорството беше само една въображаема игра — шаради, пантомими, преобличане в дрехи за възрастни, както в детството й. Благодарение на Мона това беше в кръвта й. И както беше обещала на Лу, щеше да го докаже на всички — най-вече на Гарън Хънт!
Беше странно как въображаемата игра можеше да се превърне в реалност, особено ако наистина се стараеш да повярваш. Сара, която беше срамежлива по природа и сравнително неопитна, изчезна някъде зад по-яркия и самоуверен образ на Дилайт, която от своя страна играеше Фран — объркана млада жена, израснала, грабейки от живота прекалено много и прекалено бързо. Дилайт би могла да бъде роднина на Фран, щеше да знае как точно би реагирала Фран на този вълнуващ, опасен мъж, който сякаш прозираше зад невинно предизвикателната й фасада.
Времето сякаш се втурна покрай нея на вълни от светлина, цвят и топлина. Сара изгуби усещане за своето аз, макар после да предположи, че е направила всичко, което се искаше от нея, дотам, че да отвърне на целувката, която едва ли беше на ужким, защото разтвори насила устните й, притискайки ги до болка и заглушавайки инстинктивния й протест. Когато примигна, връщайки се към реалността, тя видя насмешливия поглед на Гарън — тези негови сини очи сякаш проникваха през тънката коприна на блузата и виждаха ускорения ритъм на сърцето й.
Сара започна да се закопчава с треперещи пръсти, надявайки се, че Гарън няма да забележи. Господи, той беше оставил неразкопчано само едно копче!
— Е! — каза той полугласно, с очи все още вперени във влажното й, зачервено лице. — Може би бихме могли да изиграем това отново по-късно, с някои малки промени? Ще ти се обадя, скъпа.
— Да! — отвърна тя прекалено бързо, надявайки се да е прозвучало достатъчно небрежно. Разбира се той нямаше предвид това — а и във всеки случай не знаеше номера й. Но тя получи една хубава истинска целувка от Гарън Хънт — нищо чудно, че жените бяха луди по него.
Наоколо се изпълни с хора, а Гарън беше изчезнал. Сара изпита облекчение, когато Лу дойде да я отведе.
— Беше направо страхотна, хлапе! Тази роля би могла да бъде начало на новата ти кариера, ако го искаш.
— Господин Хънт… Гарън направи нещата по-лесни за мен.
Сара установи, че отговаря механично, съзнавайки, че би трябвало да вложи повече въодушевление. Но искаше само да се скрие някъде и да анализира чувствата си. Ами ако Гарън открие номера й и се обади? Какво би направила тогава? Нямаше голям опит с целувките, а и тази определено беше различна! Тя все още чувстваше краката си омекнали. А — о, по дяволите, той естествено си мислеше, че тя е Дилайт. Дали си мислеше…?
— Дилайт, запознай се със Сали Локууд. Тя е стара приятелка на Мона.
О, Боже! Жената на Гарън! Сара се надяваше, че не се е изчервила виновно.
— Беше много добра, мила. Радвам се, че не позволи на Гарън да те тормози!
— О… благодаря ви! Надявах се да не ми проличи колко съм нервна.
— Предполагам, че на всички ни се налага да се борим с това. Ръцете ми винаги стават ледено-студени преди да се изправя пред камерата, освен това се знае, че съм си забравяла репликите.
— Не много често! Здрасти, Сали, Лу и…?
— Това е Дилайт Адамс. Пол Друри, нашият изпълнителен продуцент. Пол, скъпи, какво те води тук толкова рано?
Едрият набит мъж с черна къдрава коса приличаше на бивш футболист и вероятно беше такъв. Той кимна на Сара и й хвърли любопитен, малко остър поглед, преди да се наведе над стола на Сали, за да я целуне по бузата.
— Пари, какво друго? Този филм надхвърля бюджета и си мислех да напомня на Гарън за това, а също и да го представя отново на един стар приятел, който има желание да инвестира един-два милиона в „Мохаве“, така че в крайна сметка можем да си позволим външни снимки за онези сцени с преследването.
— Това е чудесно, Пол! Освен това Гарън ще бъде склонен на отстъпки — може би в крайна сметка ще получа моите диамантени обици!
Чувствайки се като натрапник и почти решила как да реагира, Сара леко махна с ръка на Лу и тръгна да се отдалечава.
— Хей! Не толкова бързо, госпожице Адамс!
От небрежното кимване няколко минути преди това Сара не беше останала с впечатлението, че Пол Друри наистина я е забелязал. Но изведнъж погледите на всички се спряха върху нея и Сара усети издайническата руменина по бузите си.
— Приятелят, за когото говорех… той иска да се запознае с вас. Голям ваш почитател е!
— О? — Тя онемя от смущение. Сега вече наистина знаеше какво означава това. — Е…
Сара погледна към Лу, но той не се интересуваше от нея. Цялото му внимание изглеждаше ангажирано със Сали Локууд.
Как би реагирала Дилайт? В известно отношение да се преструваш на някой друг изглеждаше по-лесно. Сара отметна глава и с припомнен жест прокара нетърпеливо пръсти през косата си и я отметна от лицето си, отправяйки нахална, предизвикателна усмивка.
— Е, защо не? Кой е този ваш приятел? Трябва да съм извънредно мила с него, нали, особено ако ще влага пари в нашия филм?
Пол Друри огледа Сара с преценяващ поглед, докато тя продължаваше да се усмихва. Добре, че не можеше да прочете мислите й. Ако този стар приятел прилича на него…
— Той е много богат, госпожице Адамс. Освен това би искал довечера да ви заведе на вечеря — ако вече не сте ангажирана.
Сара реши, че определено не харесва Пол Друри. А сигурно нямаше да хареса и богатия му приятел. Но Дилайт би приела такава покана и щом се правеше на Дилайт…
— Всъщност смятах само да си измия косата. Но…
— Гарън говореше за разширяване на ролята ви. Знаете какво — повече реплики, повече действие. А след като осигурихме финансирането, мисля, че можем да си позволим допълнителен метраж. Ще говоря с Лу за това, нали? А за вечерята — осем часа удобно ли ви е? С жена ми бихме могли да ви вземем.
Сара едва се удържа да не повдигне вежди. Канеха я на порядъчна вечеря? Май беше преценила грешно Пол Друри. А ако не, все пак щеше да й достави удоволствие да покаже на всички, че Дилайт Адамс
