Без да дочака отговор, той обви ръка около кръста на Джини и я свали от седлото.
Тя инстинктивно опря ръце на раменете му, за да запази равновесие. Дланите му сякаш съвсем естествено погалиха гърба й. Защо не? Той я желаеше. Защо се бе възпирал?
Джини издаде тих, хриптящ звук. От ужас? От страх? Твърде късно. Стив бе единственият мъж, който можеше да я накара да почувства, че е негова, че той може да сломи съпротивата й дори само с целувки. Пръстите й стиснаха раменете му, погалиха косата. След това Джини затвори очи и се предаде на така добре познатото чувство за изтощение, екстаз и желание. Той я целуна, устните му за кратко докоснаха нейните, после страните, сведените й клепачи, косата… Стив нетърпеливо свали шапката, която тя с толкова усилия бе закрепила, при което се разхвърчаха фиби. А когато косата й плисна надолу по раменете, той смачка един кичур между пръстите си, преди грубо да ги зарови в коприната на къдриците й, отмятайки главата й назад. Устните му изгориха шията, а след това и гърдите й. Джини гореше, а пламъкът, който я изпепеляваше, бе Стив. Почувства как изнемогва, губи сили и пада на земята. Запомни горещото слънце, сипещо жар върху телата им, мириса на смачкана трева и билки под тялото и, когато Стив спокойно, безмълвно и без нито едно излишно движение я съблече и взе.
Джини имаше чувството, че е била мъртва и сега бавно се връщаше към живот. Le petit mort. Малката смърт. Калейдоскопично въртящите се пред очите й предмети се подреждаха, образувайки отново едно цяло, докато дъхът й постепенно възвръщаше предишния си равномерен ритъм. Колко време бе минало? И къде бе изчезнал Стив? Дори повдигането на ръка, за да закрие очи от слънцето, й костваше неимоверно усилие.
Той се появи целият мокър от реката и прокара пръсти през косата си. Джини улови погледът му, суровите очи, подобни на тъмносини сапфири. Все така безмълвен, той започна да се облича.
Джини усещаше трескавите удари на сърцето си и имаше чувство, че ще се задуши от непрестанното пулсиране в гърлото й. След всичко, което се бе случило, пак ли няма да продума? Тя се подпря на лакти, с учудване установявайки колко е слаба. Недалеч съзря разкъсаната си рокля за езда, лежаща така, както я бе захвърлил Стив. Как щеше да се прибере сега? Останалите трябваше вече да са се върнали… цялата прислуга щеше да научи… но кога Стив се бе интересувал от хорското мнение?
Той се мотаеше около нея, закопчавайки колана си, след което преметна ризата си на раменете като пелерина.
— Така излегната, изглеждаш изключително изкусителна, сладка моя. Но няма ли да е по-добре да се облечеш? Нали не искаш мъжът ти още с идването си да бъде посрещнат от неособено приятни слухове?
Думите му, изречени без дори следа от колебание, както и начинът, по който той непринудено бе споменал нейния мъж, бяха за Джини като плесница. Първоначално бе така слисана, че не можеше да стори нищо друго, освен да го гледа — суровото му, небръснато лице, по което нямаше и следа от чувства.
— Е? Хайде, Джини. Ако искаш да се изкъпеш, трябва да побързаш.
Той с лекота й помогна да се изправи и за миг й се стори, че долавя в погледа му искрица, издаваща някакво чувство. Презрение? Съжаление? Каквото й да бе, то веднага бе изчезнало. Стив нетърпеливо я караше да бърза, сякаш искаше колкото бе възможно по-бързо да загърби този наистина приятен, но незначителен епизод. Приключение с омъжена жена, чийто съпруг не биваше да научава нищо.
Унижена и все по-гневна, Джини се отдръпна от него.
— Мислиш, че няма да се оправя и сама ли? Ако толкова бързаш, защо не тръгнеш без мен?
С издайнически треперещи пръсти тя зави косата си на кок високо на тила. Обърна гръб на Стив и спокойно нагази във водата. От студа дъхът й секна.
Мъжът я наблюдаваше, възседнал пъна, единият край, на който стърчеше от водата. Мисълта, че погледът му не се откъсва от нея, изучавайки я съвсем открито, изнервяше Джини. О, Боже. След всичко случило се, след безотговорния начин, по който я бе любил и изоставил, как бе възможно очите му все още да я изгарят като въглени?
Джини си даваше вид, че не забелязва присъствието му, нагазвайки към средата на потока. Усещаше растящата сила на течението, заплашващо да я отнесе.
— Спри! — извика той. — Или възнамеряваш да изиграеш ролята на Офелия?
Когато се потопи във водата и започна да се плиска, Джини вече не можеше да сдържи тракането на зъбите си. Забързани ледени струи обливаха раменете и гърба й.
— Нима си чел Шекспир? Значи се чувстваш като Хамлет, който не може да вземе решение? — Стив не обърна внимание на сарказма й.
— Ще посинееш от студ. Защо не излезеш най-сетне? — неприкритото нетърпение в гласа му я удиви и разгневи още повече.
Как бе могла да забрави. Беше време, когато сляпо го мразеше и сега той отново предизвикваше у нея същите чувства.
Без да му обръща внимание, тя загреба вода с длани, за да разхлади пламналото си лице.
— Джини! — Как се осмеляваше да й говори с такъв заповеднически тон?
— Върви си, щом толкова бързаш!
Изричайки тези думи, заслепена от водата, тя отметна глава назад и това внезапно, рязко движение я извади от равновесие. След миг задъхана изплува, махайки с ръце около себе си. Първото, което достигна до съзнанието й, бе подигравателният му смях.
— Ах ти, безчувствено чудовище… негодник! Ти… — тя безспирно ругаеше на мексикански, използвайки най-циничните изрази, които й хрумваха, докато с ръка махаше тежките мокри кичури, спускащи се върху лицето й.
— Това са думи по-скоро на уличница, отколкото на принцеса, Джини. И за Бога, събуждаш у мен желание да натисна главата ти под водата и да те удавя!
— Хайде, опитай! Само опитай, Стив Морган!
Обзета от детинска, непоносима омраза, тя се приближи и когато бе достатъчно близо, започна да го пръска с вода. Стив направи инстинктивен жест да се защити и извърна лице, но тя улови крака му и с все сила го дръпна във водата. След това се опита да потопи главата му в потока, при което и двамата едва не бяха отнесени от течението. Когато най-сетне я измъкна на брега, Стив наистина изпитваше желание да я бутне обратно.
Двамата бяха мокри до кости, но тя поне имаше сухи дрехи за обличане. Превъзбудена от борбата във водата и от необуздания си гняв, Джини не можеше да престане да се смее. Стив отчаяно огледа мокрите си дрехи. Добре поне, че оръжието му не бе на кръста. Когато се върнеха, то щеше да е единственото сухо нещо по него.
Сякаш усещайки гнева му, Джини се бе отдръпнала и започна да изсушава тялото и косата си с разкъсаната риза.
— Защо не се наметнеш с някое вълнено одеяло? Като с римска тога. Бих ти заела бельото си, но се боя, че няма да ти отива. Да се върна ли и да ти изпратя някой прислужник със сухи дрехи? В случай, че се е върнала, Консепсион с удоволствие сама би дошла.
— Обличай се най-сетне и се качвай на коня. Иначе хубавичкото ти тяло ще се сдобие с няколко синини, за които ще трябва да се оправдаваш пред съпруга си или пред настоящия си любовник!
Всичко това той изсъска през зъби и Джини неволно посегна към роклята си.
— Няма да посмееш. Нямаш право…
Стив й хвърли продължителен поглед, който я изплаши.
— Не бъди толкова сигурна. Търпението ми е на изчерпване. Мисля, че си от типа жени, които постоянно трябва да бъдат пердашени. Точно това и възнамерявам да сторя, ако не побързаш.
Трепереща от студ, тя започна да се облича, ядосвайки се на себе си за това, че се бе подчинила, но още повече на Стив, за наглостта му да я заплашва. Хрумна й да разкаже всичко на баща си и да обърне внимание на Сам Мърдок що за телохранител има.
Не след дълго двамата мълчаливо препуснаха обратно. Стив — гол до кръста, завързал ризата си за седлото.
Едва сега Джини започваше да осъзнава положението, в което се намираше. Косите й все още бяха напълно мокри и стичащата се вода образуваше тъмни петна по раменете и гърба й. Когато прекосяваха някоя гориста местност, в която не проникваха слънчевите лъчи, Джини трепереше от студ. Стив яздеше,
