без да продума. Защо мълчеше? Нямаше право да я използва и да се отнася с нея като с уличница, която е намерил предната вечер, за да се наслади на някой и друг приятен миг. Вече копнееше за гореща баня и топли дрехи. Както и за едно прахче, което да премахне засилващото се главоболие.
Колкото и бесен да беше, Стив се оказа достатъчно предпазлив да се приближи към къщата откъм задния вход.
Бе избързал малко напред и Джини дръпна юздите, чувайки го гневно да ругае.
— Проклятие! Трябваше да те оставя да се оправяш сама и да обясняваш вида си. Може би съпругът ти е решил да ни почете с присъствието си. Надявам се, вече си съчинила някое правдоподобно извинение.
— Защо трябва да измислям извинения. Оставям това на теб… един толкова изпечен лъжец!
Той се извърна и студените сини очи я пронизаха.
— По-добре съчинявай историйката си, малката. Аз не се безпокоя за доброто си име. А и не съм женен, слава Богу!
В конюшните цареше оживление. Навсякъде се щураха коняри, заети с разпрягането и разседлаването на конете.
Изгубила предишния си кураж, Джини изтръпна от страх.
— Божичко! — загриженият й глас прозвуча по-скоро като стон.
Зает със свалянето на юздите на коня си, Стив й хвърли сърдит поглед.
— Както изглежда, току-що са пристигнали. Навярно ще се качат по стаите си, за да си починат.
Тя се върна назад в спомените. Гневният, провлачен говор на Стив:
Защо точно сега трябваше да се будят тези спомени?
Тя го последва, без да задава въпроси. Вече бе прекалено късно за притеснения.
Влязоха през главния вход. Лицето на застаряващия портиер остана безизразно.
— Нищо не си видял — троснато рече Стив.
— Да, господине.
Пръстите му се впиха в ръката на Джини.
— Къде си тръгнала? Оттук.
За да избегне голямата празна зала, в която предната вечер се бяха събрали гостите, Стив сви по едно тайно странично стълбище. Изкачвайки многобройните стъпала, Джини вече едва успяваше да си поеме дъх, препъвайки се в полите на роклята си.
От другия край на коридора долитаха приглушени гласове и смях.
— По дяволите! — тихо изруга Стив, след което почука на една врата и натисна бравата. В първия миг вратата остана затворена, но след това се открехна и Джини бе издърпана вътре. Вратата се захлопна зад гърба й.
Очите й срещнаха изненаданото, ядосано лице на Консепсион.
— За Бога! Да не сте полудели? Какво търсиш тук и то с нея? Естебан, казах ти…
— Не, не искам да го чувам. Не и от теб, скъпа.
Той пусна ръката на Джини сякаш бе прокажена, и с целувка накара Консепсион да замълчи. Джини стоеше като ударена от гръм, виждайки как след миг ръката на момичето обви врата на Стив, така че той трябваше да направи усилие да се освободи.
— Претърпяхме малка злополука…
— Паднал си във водата, виждам и сама. Тя също?
— Ами…
— Аз се къпех, а той реши да ми направи компания. Трябва ли да криеш от нея Стив? Защо просто не й кажеш…
— Затваряй си устата, Джини!
— Но защо? С удоволствие бих чула цялата история.
— Повдига ми се от вас! — задъхано рече Джини, извръщайки се, за да излезе, но Стив я спря и я притегли към себе си.
— Мислиш ли, че всичко това ми е приятно? Ще потърпиш, докато намеря начин да те върна в стаята ти, без половината Сан Франциско да научи какво си направила.
— Какво съм направила? Аз…
Консепсион се изсмя.
— Ясно е какво сте правили вие двамата. Но за разлика от вас, аз не съм омъжена, принцесо. Искате ли всички да разберат каква сте всъщност? Прелюбодейка! Защо си губиш времето с нея, Естебан? Тя ляга с всеки, който я пожелае.
Ако Стив не се бе намесил навреме, Джини щеше да издере лицето й. Мъжът сърдито рече:
— По-късно ще имате възможност да се разберете коя от вас двете е по-голяма уличница. Сега не ми е до това. Къде е Сам?
Едва сега Джини забеляза, че Консепсион се разполагаше в спалнята на Сам Мърдок, захвърлила обувките си на пода, без да изпитва ни най-малко притеснение.
20
Погнуса и разочарование обзеха Джини по-късно, когато някак си се добра до стаята си и успя да успокои изплашената Делия. Обясни й, че е яздила в гората и паднала от коня.
— О, госпожо… принцесо. Не посмях да кажа никому, защото се боях, че ще ми се разсърдят. Толкова се молих да се върнете час по-скоро и да не ви се е случило нещо лошо. Добре сте, нали?
„Само външно“ — горчиво мислеше Джини. Тя поклати глава и момичето облекчено се разбъбри:
— О, колко жалко. Ужасно жалко! — извика тя, когато Джини свали роклята за езда, която толкова обичаше. — Цялата е разкъсана, виждате ли… на гърба и тук, където се закопчава. Може би ще успея да я закърпя.
— Моля те, остави! — остро рече Джини. — Не искам да я виждам повече. Изхвърли я.
След като Делия бе спуснала завесите, Джини се отпусна на леглото. В затъмнената стая тя затвори очи и опита да не мисли за нищо. Очакваше появата на така желаното чувство на безметежност, което скоро щеше да я обземе. Една малка доза от нейното лекарство — и забравата идваше.
— Ще кажа, че сте стояла прекалено дълго на слънце и сега имате главоболие. Останалите се върнаха десетина минути преди вас, госпожо. — Тихият глас на Делия идваше сякаш много отдалеч. В главата на Джини се появяваха и изчезваха хаотични образи.
Стив, който я разглеждаше със студения си, претеглящ поглед. Начинът, по който я бе любил този следобед, без нито една дума, без нежност… а тя не се възпротиви!
Консепсион, чиито алени устни се бяха разтеглили в иронична усмивка и чиито ръце собственически прегръщаха Стив, мълвеше:
— Изненадана си да ме видиш тук? Но защо не? Мога да използвам стаите на Сам, когато пожелая, а аз толкова обичам всичките тези огледала. Ти също, нали, скъпи? — при което хвърляше многозначителен поглед към Стив, сякаш за момент забравила за присъствието на Джини! Значи неочакваната й поява тук не бе случайност, както и тази на Стив. Твърде много съвпадения, които в крайна сметка се бяха оказали съвсем закономерни.
Най-лошото обаче бе Сам Мърдок. Трябваше да бъде по-предпазлива и да се вслуша във всичко онова, което бе чула за него. Колко безскрупулен бил и по какъв начин се е издигнал. За какво му бяха телохранители на човек, водещ безукорен монашески живот. Виждайки спалнята му, една стая, която той почти не използваше лично, Джини трябваше да се досети що за човек всъщност е Мърдок. Една стая за любовни игри. Дали Сам Мърдок бе хвърлил око и на нея? Но ако е така, защо тогава я бе оставил на Стив, който все пак бе само негов телохранител… поне по думите на Стив?
