Загубена любов, последна любов

Предизвикателният й пламък бе угаснал. Да върви по дяволите. Щеше да я прогони от мислите си, каквото и да му костваше това.

Стив продължи напред с изострени сетива, тъй като по тия места се навъртаха опасни мародери. Прейърс енд беше останал далече назад.

* * *

Той би се усмихнал, ако знаеше за спора, който се водеше в негова чест между Роналдо Ортега и съпругата му Мелиса. На Миси не можеше да се сърди човек, въпреки че бе в състояние да вбеси всекиго.

Роналдо не бе точно вбесен, защото уважаваше младата си съпруга. Но… Проклятие! Трудно му бе да си обясни простоватия начин, по който Миси гледаше на нещата. Напук на напредналата си бременност, в седмия месец тя все още изглеждаше невероятно стройна. Всички се притесняваха от това, освен лекарят, когото дон Франсиско бе повикал. Тя се възползва от бременността си — негодуваше Роналдо, а Миси виреше предизвикателно заострената си брадичка.

— Все още не разбирам и няма да спра да задавам въпроси, докато не разбера. И така, Роналдо, защо мислиш, че го е направила? И не мога да разбера защо дядо ти, уж толкова строг и неумолим, е разрешил такова нещо! Мислех си, че обича Маноло, искам да кажа Естебан, разбира се. Просто не мога да свикна с…

— Съкровище — нежно я прекъсна Роналдо, — не виждаш ли, че е безполезно да се безпокоиш за нещо, което не можем да променим? Джини замина за Европа с онзи лорд Тиндейл и децата си и не можеш да отречеш, че тя има право да ги вземе със себе си. Естебан не се върна да ги види и дори не изпрати писмо, за да попита как са. Братовчед ми е толкова… безчувствен.

— Не е! Е, не съвсем. Видя колко мил бе с мен и дори с татко, а и с момчетата после. На него дължим това, че сега имат земята, която по наследство се пада на майка ми, нали? Той всъщност не е толкова лош и коварен, и мисля, че не е честно. Все някой трябва да му го е казал. Мисля, че Джини го е сторила. Не ти се сърдя, че си бил малко влюбен в нея, преди да ме срещнеш.

Роналдо я прегърна объркан:

— Никога не съм обичал друга жена, освен теб, съкровище мое, и никога не ще обичам. Как бих могъл? Ти ме правиш най-щастливия мъж в света! Но…

— Тогава напиши писмо на Стив и му съобщи. Или остави това на мен. А аз ще пиша на Джини — ти имаш адреса на леля й и братовчед й във Франция. Бедните дечица, това пътуване! А накрая тя да ги изостави, за да се мотае из… из Турция, все с тоя Ричард. Не съм го виждала и не мога да го съдя. Харесвам сестра му, но това няма значение. Ако искаш да знаеш, аз мисля, че Джини е избягала, за да види дали Стив ще я последва. Дали ще й докаже любовта си. И мисля, че Ричард се е възползвал от нея, когато е била толкова болна, така че ако Стив знаеше…

Мисълта накара Роналдо да пребледнее, още повече, че се утешаваше с мисълта, че дядо му ще се оправи със ситуацията.

Естебан трябваше да бъде осведомен, и, разбира се, така щеше да стане. Той бе твърде горд, за да тръгне да гони съпруга, която толкова открито бе показала, че не го иска. А и около Стив винаги се навъртаха тълпи жени.

За да спре караницата, Роналдо каза:

— Мисля, че трябва да се влияем единствено от фактите, нали, любов моя? Но ти обещавам да пиша на Естебан. Това ще върне ли усмивката на лицето ти? Съдружникът му Сам Мърдок сигурно има представа къде може да бъде открит.

Сам Мърдок искрено се надяваше Стив да отговори на писмото му. Бе търпелив, а и не си бе почивал от години. Ако Стив не дойдеше, поне щеше да изпрати отговор.

Ранчото на Прендъргаст, с изписано навсякъде двойно „П“, се простираше от хълмовете към долината, накъдето гледаше и къщата. А Джак Прендъргаст управляваше имота си като крал. Имаше трима сина от първата си съпруга — изстрадала женица, която просто бе изсъхнала, докато мъжът й сякаш смучеше сили отвсякъде и ставаше все по-твърдоглав. Няколко години по-късно Амелия умря и Джак Прендъргаст се ожени за привлекателна, около тридесетгодишна французойка, далечна братовчедка на маркиз Де Мора, който бе опитал да си направи ранчо в Ню Мексико. Франсоаз, все още привлекателна и енергична като съпруга си, го дари с дъщеря, която нарекоха Лорна. Лорна бе единственият член от семейството, над когото Джак нямаше власт. Коронованата принцеса въртеше баща си и братята си на малкото си пръстче. Правеше го с големите си очи и невинно излъчване. Единственото, което Лорна искаше, и все още не успяваше да получи, бе пътуване до Европа. Майка й нямаше да остави баща й, а и той искаше Лорна да си бъде вкъщи. Нямаше доверие на ония европейски контета. Доверяваше се на приятеля си Сам Мърдок. Защо изобщо неговото момиченце трябваше да ходи в Европа? Каквото и да пожелаеше оттам, той щеше да й го достави, като рояла, който бе поискала преди няколко години. И учител по танци. И лична шивачка — жена, която бе работила в Париж. Достатъчно бе изпращането на Лорна в училище на изток, което я бе откъснало от къщи за дълго. По-добре беше да си постои малко в къщи. И без това не беше време за пътуване с тия вилнеещи индианци и заселниците, дето все създаваха неприятности…

Сам Мърдок бе добър слушател, а когато отвореше уста, говореше смислено. Той бе от малкото хора, които Джак наричаше „приятели“, и в чието думи бе се вслушал. Тази вечер седяха на верандата, докато очакваха да бъде приготвена вечерята. Бурята току-що бе утихнала и из въздуха се носеше свеж аромат на пелин и бор.

— Е, какво мислиш? — остро рече Джак Прендъргаст. — Доусън е говорил с шериф Блейн и казва, че човекът, когото държал затворен, прилича по описание на съдружника ти. Лошо са го гръмнали и едва не са го обесили тия дребни собственици, за които ти говорих. Помислили са, че е някое от моите момчета, предполагам. Но след това изведнъж изчезна. Това не ми харесва. Искам да знам какво става и изпратих момчетата да разберат. А и проклетите апахи създават неприятности.

— Стив не би се оставил да го застрелят — сухо отвърна Сам Мърдок и добави мрачно: — Трябва да призная, изненадан съм, че не се е появил досега. Може би трябва да разучим.

В този момент на верандата се появи Лорна. Косата й бе кестенява, очите й — светлокафяви, а когато се усмихнеше, на бузите й се появяваха трапчинки. Бе облечена в модна вечерна рокля. Откакто Франсоаз бе тук, имаха обичай да се издокарват за вечеря.

— Все още ли говорите за тоя Стив Морган? Бих искала да се появи, за да поупражня френския си. А може и да ми разкаже нещо повече за Европа.

Тя хвърли предизвикателен поглед към баща си, а той понечи да се намръщи, но успя само да се усмихне глупаво.

— Лорна има последователен ум.

— И е решила твърдо да замине за Европа, преди да остарее. Ти обеща да помислиш по въпроса, папа! Не би ли искал да се върна с титла?

— Аз… — Джак Прендъргаст бе прекъснат от далечен поздрав. — Май е Клинт… закъснява за вечеря.

— О, Клинтън винаги закъснява и винаги си има извинение.

Лорна се взря в тъмнината, а после извика възбудено:

— Папа! Май ще имаме компания за вечеря. С Клинтън язди някой.

Тя се загледа с любопитство, правейки се, че не чува майка си, която я викаше отвътре.

Новата компания е винаги нещо вълнуващо — поне в началото. Но обикновено се оказваше скучна, също като баща й и братята й. Тя обаче все още се надяваше истинският живот да й предложи нещо повече — нещо от онова, което се случваше в книгите.

Моментът явно бе настъпил. При вида на високия мъж, който вървеше редом до заварения й брат, дъхът на Лорна секна.

Бе висок като баща й — това беше първото, което й направи впечатление. Висок, с широки рамене. Косата му бе черна, а очите — тъмносини. Имаше загоряло като на индианец лице. На едната му буза личеше белег, друг пресичаше слепоочието. Въпреки белезите и мрачната походка, Лорна реши, че това е най-красивият и вълнуващ мъж, когото е срещала някога. Дори преди да чуе поздрава на Сам Мърдок, тя