вече се досещаше кой е. И независимо от облеклото му, знаеше, че този мъж се чувства еднакво свободно както на официален прием, така и сега в грубите си дрехи. Зарадва се, че тази вечер бе сложила най- хубавите си бижута. Той трябваше да я забележи — и я забеляза.
Вечерта се изниза неусетно, поне за Лорна Прендъргаст. Тя забеляза, че Стив Морган я наблюдава, и го заговори, но прочете в сините му очи само лек присмех. Бе любезен с нея, но все пак обърна повече внимание на баща й и братята й. Техният разговор изобщо не я интересуваше. Мъжете говорят само за добитък, оръжия и индианския проблем. Този мъж беше различен и тя го усещаше. И мисълта, че би се отнесъл със същата хладна любезност с нея, независимо от поведението й, я интригуваше.
След вечеря той излезе с останалите мъже на верандата, където пушеха пури и пиеха коняк, а Лорна остана с майка си, проследявайки с поглед госта.
— Защо е без жена си? Има ли жена? Мисля, че бих искала да го опитомя, маман!
Франсоаз поклати глава. Не искаше дъщеря й да бъде толкова самоуверена.
— Съкровище, внимавай. Не мисля, че е лесен мъж. Спомням си, че имаше жена или е имал. Във всеки случай е тук съвсем за кратко — да види Сам и да говори с баща ти. А и както разбирам, работата, по която е дошъл, не е приятна.
Лорна чуваше доста добре силните гласове отвън. Тя позна рева на брат си Джоузеф и направи гримаса.
— Джоузеф винаги се хвали, а Пити е подлизурко. Клинт изобщо не го е грижа, толкова е погълнат от оная жена, с която се вижда. Никой от тях не може да стъпи на малкото пръстче на татко, нито пък е толкова умен. Но мисля, че този Стив Морган също е умен мъж. Чудно, за какво ли спорят?
Спореха за правата на незаконните заселници, за правата на другите заселници и за дребните собственици. Джак Прендъргаст и синовете му шумно отстояваха своята гледна точка, а Сам Мърдок се усмихваше от време на време, като си дръпваше от пурата. Но със сигурност не си губеше времето — просто присъстваше. Чудеше се как ли би реагирал Прендъргаст, ако любезно му се обяснеше, че идеите му са остарели.
— Извинете ме, господине, но една местна война би ви струвала само пари и кръв, а няма да спечелите много. Прекалено ще сте зает с атаки и отбрана, за да можете да си вършите работата. Какво ще спечелите, ако изгоните със сила няколко нещастни заселници от земята, която по закон е тяхна? Страхувам се, че това време отмина. Трябваше да купите района, когато земята струваше не повече от няколко цента на акър. Сега тя си има собственици, които са се обединили и са решени да се бият, ако трябва, за да запазят онова, което е тяхно по право и по закон. Не бихте ли направил същото на тяхно място?
— Не е същото! — извика Джо Прендъргаст. Той се наведе от стола си, а лицето му почервеня. — Ние бяхме тук преди тях. Татко и приятелите му дойдоха тук първи, победиха индианците и се биха в проклетата война, за да запазят тази земя свободна. А после се появи това проклето котило, с техните хартийки, в които пише, че притежавали това и онова. Наслагаха огради и принудиха и нас да сложим огради. Става така, че няма къде да пасем добитъка си, а това означава, че трябва да се махат от земята или да бъдат прогонени.
— Научили са и за други областни войни и са решени да не се дават. Основали са асоциация и са готови, ако е необходимо, да се бия за онова, което считат за свое.
— Те са тълпа сополиви страхливци. Мръсни фермери и бивши говедари, с по няколко глави добитък, които се надяват да съберат собствени стада. Нищо не разбират от битки.
Стив Морган спокойно рече:
— Учат се от мен.
После седна и зачака избухването, което щеше да последва и наистина последва.
Лорна чакаше и се цупеше, но мъжете все още не влизаха. Тя само дочуваше силните им гласове. Искаше да излезе под претекст, че ще им сервира кафе, но майка й й забрани. Накрая, сърдита, тя отиде да си легне с твърдото намерение още на сутринта да получи своето. Обичаше да си ляга късно и накара една от прислужниците — мексиканки да й донесе мляко с кафе в стаята. Утрото щеше да бъде по-различно от друг път, щеше да стане рано за закуска — заедно с останалите, дори преди тях.
Къщата бе построена във формата на латинско U, с вътрешен сенчест двор. Беше проектирана от някакъв испанец, убит при набег на команчите, преди да я довърши. Джак Прендъргаст бе пристроил външни сгради и бе поставил дървена ограда. Къщата притежаваше всички удобства и за Лорна това бе истинският й дом, поне засега. Не й харесваше обаче да живее самотно и далече от училището и приятелите си. Повече от всичко искаше да пътува, а най-много желаеше да види Европа. Майка й имаше роднини там, защо да не ги посетят?
Лорна се събуди в шест часа и се насили да стане от леглото. Тоалетът й отне доста време, преди да бъде напълно готова. Любуваше се на изображението си в голямото огледало, което папа докара за нея. В новичкия черен костюм за езда изглеждаше по-възрастна от своите осемнадесет години. Жакетът беше поръбен със златист сатен и тя преметна около врата си шал от същия плат, на който забоде диамантено топазена брошка.
За беда, когато се появи на двора, където на дълги маси беше наредена импровизирана закуска, почти всички вече бяха станали.
Брат й Пит я подразни:
— Заради кого си станала по това време, сестричке?
Прииска й се да го ритне.
— Какво правиш толкова рано, кукло? — я попита нетактично баща й, а брат й Джо подсвирна силно.
Лорна реши да не се оставя да й развалят настроението.
— Добро утро на всички! — рече тя сладко, държейки полата си високо с една ръка, докато с другата махна на една прислужница за кафе.
Сам Мърдок беше там, но него го нямаше. Лорна прикри разочарованието си и след като целуна баща си, седна до възрастния мъж.
— Не мога да проспя тази сутрин. Навън е толкова хубаво! А Джипси трябва да се упражнява, така че мисля да пояздя. Ще дойдете ли с мен, господин Мърдок?
От начина, по който проблясваха очите му, тя разбра, че му е напълно ясно с кого би искала да поязди, но бе достатъчно мил да не го покаже.
— Е, госпожице Лорна, ако бях с няколко години по-млад, бих се възползвал от възможността. Но мисля да тръгвам веднага щом съдружникът ми реши да се появи.
— Не си тръгвате, нали? Ще липсвате на всички ни. Надявах се да сте убедили папа да пътувам с вас поне до Сан Франциско. Леля и чичо толкова ме молиха да ги посетя, а и двама приятели от училище живеят там. О, мистър Мърдок, говорете с папа.
На Сам му бе забавно да отбележи, че докато говореше, очите й гледаха някъде зад него — търсещи. Лорна вършеше нещата по свой начин и на него не му бе убягнало как предната вечер момичето бе гледало Стив през масата. Добре, че си тръгваха още днес.
В този момент се появи Стив Морган, облечен за езда, с пистолет на бедрото. Носеше черни панталони и избеляла синя риза с кожено сако отгоре. На шията му бе вързана тъмносиня кърпа. Стив имаше загрижен вид. Дълго след като останалите си бяха легнали, двамата със Сам бяха продължили да разговарят и сега с безпокойство се връщаше към нещата, които лежаха на плещите му. Трябваше веднага да се заеме с работите си, а мисълта за Бет не излизаше от главата му. По дяволите, искаше да направи нещо за нея.
Стив не знаеше, че, познавайки добре дъщеря си, Франсоаз Прендъргаст вече бе говорила със Сам, изкопчвайки от него чрез уж случайните си, но проницателни въпроси някои неща за съдружника му, включително и факта, че наскоро бе овдовял. След това бе разговаряла и със съпруга си, който все още не можеше да забрави този разговор. Сега Джак Прендъргаст изглеждаше разтревожен и сякаш не успяваше да събере мислите си. Той обаче не даваше да се разбере нищо от тревогите му, докато замислено наблюдаваше дъщеря си и Стив Морган.
Лорна му помогна да вземе решение — никога не можеше да устои на молбите й:
— Папа, моля те! Искам, да пояздя. Щях да изляза сама, но ти обеща.
— Знаеш, че е опасно, дъще. Не само заради индианците, но и заради проклетите заселници… — Изпод
