като своя собственост? Да му покажа ли колко добре можеш да обслужваш Фатима или може би да му дам да разгледа отблизо девствения ти пояс?
Хелена хълцаше без сълзи. Гърдите й се повдигаха и спускаха от вълнение, а гърлото й бе изранено от писъци. Тя го гледаше замаяно и не смееше да отговори, защото се боеше да не каже нещо, което да го ядоса. Бе коленичила на пода, а Фатима стоеше зад нея с омразния камшик и в този момент само игриво докосваше бедрата и слабините й. Хелена знаеше, че няма да дръзне да промени положението си, преди да са й позволили да го стори. Не можеше да понесе мисълта, да бъде видяна от Франко такава!
Арчи закопча жилетката си и на излизане й хвърли още един подигравателен поглед.
— Скъпа, когато се върна, ще ти разкажа какво са казали те и какво съм им казал аз!
Ахмед бе въвел двамата мъже в облицования с дърво кабинет, предлагайки им коняк, червено вино и цигари, но те бяха отказали. Докато излизаше, Ахмед въздъхна с облекчение, смятайки, че се е отървал от сигурна смърт или дори нещо по-лошо. Най-сетне, засипвайки ги с порой от извинения, се появи и Арчи Айър, граф Седжук.
— Ройс! И… господин Морган! Виж ти! Ако знаех, че ще дойдете, нямаше да си легна толкова рано. — След това добави, хвърляйки кос поглед към Франко: — Жена ми е с крехко здраве, знаете ли. Изглежда местният климат не й понася, така че се опитвам да бъда при нея толкова често, колкото е възможно. Изпитвам известна вина, че толкова дълго я пренебрегвах, за което и тя често ме упреква! А кой мъж може да устои на представата за сладката си малка женичка, която с копнеж го очаква в леглото му?
В този момент Франко, който се боеше да не избухне, стана и остро рече:
— Ако не възразявате, тъй като Ройс има да обсъжда с вас лични въпроси, ще изляза в градината да изпуша една цигара.
След тези думи младият мъж напусна стаята. При влизането на Арчи Ройс се бе изправил и остана прав, въпреки поканата на домакина да се разположат удобно. Сега Трент стоеше с леко разтворени крака и кръстосани на гърба ръце и оглеждаше графа, който очевидно, изпитваше известно неудобство да гледа нагоре към изправеният пред него мъж.
— Желаете ли цигара? Съжалявам, че госпожица Морган си тръгна. Чух, че Франко Морган и сестра му са добри приятели на жена ми. Не искате ли чаша коняк? Червено вино? — Арчи се обърна, за да си налее коняк, и установи, че ръцете му леко треперят. „Дяволски объркващо… — мислеше си той — да се изправиш срещу стена от мълчание. Защо, за бога, не казва нищо?“
Той облиза устните си и рече:
— Е, намираме се в особена ситуация… Стари приятелю, аз наистина не зная какво да кажа! Трябва да се опитате да разберете положението, в което се намирам.
— Вашето положение? Ах, да, естествено — рече Ройс с особена интонация, която никак не се понрави на Арчи. — Да, моля, бъдете така добър да ми обясните положението си, Седжуик, стари приятелю. И се надявам, че ще побързате с обяснението, защото не обичам дългите предисловия.
Арчи поде заеквайки:
— Е, да… значи, допускам… ще рече, мислех… сигурно сте дошъл заради телеграмата, която госпожица Морган толкова държеше да ви изпрати? Трябва да се опитате да разберете колко неприятно е всичко това за мен… ще рече, че трябва да ви обясня… но какво можех да кажа, когато ме помоли да пусна телеграмата до вас? Бе ми разказала, че сте се спречкали и искала отново да оправи всичко.
Арчи постепенно бе успял да се овладее и сега, без да съзнава, си наля още една чаша коняк. След това, хвърляйки бегъл поглед към безизразното лице на събеседника си, припряно добави:
— Вярвайте ми, Ройс, не знаех, че е шега! Докато не се появи Форестър и тя не го прие с отворени обятия! Едва тогава ми призна, че са планирали всичко и са ви повикали тук само за да станете свидетел на щастието им! Дори настояха да се венчаят веднага и не пожелаха да чуят никакви възражения. Наложи се да ги заведа при един служител, когото подкупих, за да ускори малко нещата и да им спести някои от обичайните спънки и формалности. Трябва да призная, че дори влязох в ролята на свидетел, но какво можех да сторя? Те бяха категорични и аз си помислих, че поне бих могъл да се погрижа всичко да стане така, както го изисква законът. Убеден бях, че това е най-доброто, което мога да сторя, разбирате ли?
През цялото време Ройс не бе отронил нито дума и само бе пронизвал Арчи с ледените си сиви очи. Но сега, когато графът завърши разказа си и затаи дъх, Ройс взе думата. Гласът му беше спокоен, но в него се криеше такава убийствена студенина, че Арчи се изплаши.
— Не, Седжуик, боя се, че не разбирам. Надявам се да ми обясните цялата история по-подробно, така че да мога да разбера. Защо, например, толкова скоро след като сте ми изпратил телеграма, в която тя ме моли незабавно да дойда при нея, изведнъж ставате свидетел на сватбата й с Форестър, а отгоре на всичко сте си дал труда да ускорявате нещата? Седжуик, съветвам ви да не ме мислите за някой от глупаците, с които обикновено си имате работа! — Ледената нотка, прозвучала в гласа му, накара Арчи да изтръпне.
Той се опита да прояви твърдост.
— Чуйте ме, Ройс! Смятам, че проявих достатъчно търпение и ви разказах всичко, което знам! Ако не ми вярвате, мога да ви покажа дори брачното свидетелство… по-точно едно копие, което държа тук, в писалището си. Помолиха ме да го прибера на сигурно място, докато се върнат от сватбеното си пътешествие. — Арчи посегна към едно от чекмеджетата на бюрото си, където държеше пистолета си, но внезапно замръзна с протегната ръка.
— На ваше място, Седжуик, не бих посягал към пистолета. Не мисля, че малката ви играчка може да се мери с един 45-милиметров Колт.
За миг Арчи занемя от ужас. Ройс носеше обичайния редингот, но с внезапно, почти светкавично движение бе извадил някакъв револвер… едно смразяващо кръвта оръжие с дълга цев, за каквито граф Седжуик бе чувал само от разказите за Дивия запад.
— До съвсем неотдавна бях професионален стрелец — провлачено обясни Трент Чаланджър, отърсвайки се от херцог Ройс като от змийска кожа, за да разкрие истинското си аз.
Арчи стоеше като ударен от гръм и не можеше да откъсне очи от заплашителния револвер, който гостът му държеше насочен към него със спокойна, но сигурна ръка. Трент продължи с глас, който не вещаеше нищо добро:
— Навик, бих казал. Два револвера и резервни патрони в паласката. Също и нож за по-сериозни случаи. А сега… по-добре не забравяйте да се движите изключително предпазливо. И то само когато ви кажа, comprende!
Дори и да не знаеше нито дума испански, Арчи щеше да разбере смисъла на просъсканите с такъв гняв думи, от които по гърба му полазиха тръпки.
По знак, даден му от Трент с едва доловимо помръдване на дулото, Арчи се изправи внимателно и бавно се отдръпна от писалището. Сърцето му блъскаше лудо и той знаеше, че никога в живота си не бе изпитвал такъв страх!
— За бога, Ройс — заекна той, — трябва да сте полудял, напълно побъркан, ако вярвате, че това ще ви се размине! Не зная защо продължавате да ме заплашвате, след като вече ви обясних…
— Чух какво ми обяснихте. А сега искам да чуя истината. Цялата истина, Седжуик. Ако искате доказателство за това, че умея да си служа с този револвер… — преди Арчи да разбере какво става, той чу оглушителен пукот и почувства как един куршум облиза ухото му, преди да се забие в стената зад него.
Франко, който в това време се намираше в градината, недалече от входната врата, чу гърмежа, а когато се втурна вътре, къщата все още кънтеше. Какво, по дяволите, ставаше там? Дали Трент бе станал нетърпелив? Той вече бързаше към вратата на работния кабинет, когато чу писък — оглушителен, ужасяващ писък, последван от втори, който рязко секна. „Ена!“ — подсказа му инстинктът и Франко се втурна в посоката, от която бе дошъл писъкът, втурна се към покоите на граф и графиня Седжуик.
Фатима тъкмо бе натъпкала един парцал в устата на Хелена и отново я налагаше с бича, когато вратата се отвори с трясък. Мароканката вдигна поглед, но преди да успее да каже или направи нещо, в стаята се втурна разгневен мъж с револвер в едната и нож в другата ръка, който след миг бе до нея. Франко удари Фатима с дръжката на револвера толкова силно, че тя се строполи в безсъзнание.
В първия миг Хелена, чието лице бе подуто и обляно в сълзи, не можа да повярва на очите си.
— Франко? — невярващо прошепна тя. — О, боже, Франко! Не искам да ме виждаш такава, не искам…
