не мога… о, не ме гледай така, моля те!
— Той ли ти причини това? Твоят съпруг? — Беше я вдигнат на крака и сега здраво я държеше в обятията си, без да обръща внимание на развълнуваните й думи, но Хелена потрепери от твърдостта в гласа му, когато го чу да повтаря: — Кажи ми, по дяволите! Той ли заповяда да ти причинят това?
Тя избухна в неудържим плач, а Франко усещаше тръпките, които разтърсваха тялото й. Най-сетне Хелена успя да промълви:
— Да, да! Той… ах, Франко! Той е научил за нас и каза, че трябва да бъда наказана, а след това… а след това ме накара… принуди ме… Ох! Как би могъл все още да ме желаеш след всичко, което ми причиниха и което трябваше да правя! Невъзможно е… зная, но моля те, поне ме отведи далеч от тук, далеч от него! Моля те, Франко, моля те! И не ме гледай така, моля те, не ме гледай така!
Едва сега булото на гнева започна постепенно да се вдига. Докато Хелена с прекършен глас го молеше да не я гледа, той осъзна какво й бяха причинили. Тялото й бе покрито със следи от камшик, които изпъкваха мораво-червени върху млечно бялата й кожа. След това погледът му спря върху проклетия пояс със златната верижка, която се спускаше от кръста й и болезнено се впиваше между бедрата. В този момент Франко реши как ще убие мъжа й.
Трябваше му известно време, за да осъзнае, че Хелена, чийто глас бе пресипнал и дрезгав от писъците, се опитваше да му каже нещо друго:
— … и Лора! О, боже! Лора! Бедната Лора! Първо я упоиха, а след това, както бе в безсъзнание, съвсем беззащитна… я… сториха с нея същото, което и с мен… и двамата — Арчи и Реджи! Превърнаха я в такова уплашено и малодушно същество, че тя обеща всичко, всичко, само и само да не й причинят повече болка! Ах, Франко! Принудиха я да се омъжи за Реджи, защото той иска да получи парите й! — Тя извърна към него подпухналото си от сълзи, покрито със синини и кръвоизливи лице и неочаквано твърдо рече: — Франко! Няма значение какво ще стане с мен, но Лора… трябва да направиш нещо, за да й помогнеш! Преди да я е отвел в Танжер… преди да е станало прекалено късно!
С максимално усилие на волята Франко успя да овладее гласа си и каже успокоително:
— Ена, скъпа! Ти все още си моя любима… и аз ще направя всичко възможно да забравиш онова, което си преживяла, трябва да ми вярваш. Ще те отведа далече от тук, далече от него — тук гласът му придоби заплашително студена нотка, — от мъртвеца, който някога бе твой съпруг. — След това, без да обръща внимание на вялите й протести, я вдигна на ръце и я понесе към кабинета, където бе оставил Арчи и Трент. Франко, чийто гняв бушуваше като огън, имаше в главата си една единствена мисъл — да отмъсти на Арчи, преди Трент да го е изпреварил.
Цялата прислуга сякаш се бе разтворила във въздуха. Все още с Хелена на ръце, Франко отвори с крак вратата на кабинета, където видя Арчи да стои до стената с вдигнати на тила ръце и, заеквайки, да мълви накъсани от заплахи и ругатни обещания, Франко не можа да не забележи как Хелена потръпна и извърна лице, когато го съзря, него, граф Седжуик, чудовището, което все още беше неин съпруг.
В работния кабинет имаше малко канапе и Франко внимателно я положи върху него, преди със сковани движения и треперещо от необуздан гняв тяло да пристъпи към Арчи, който с ужасен вик падна на колене.
Неочаквано Трент протегна ръка и, без да изпуска от поглед Арчи, задържа Франко за рамото. Младият мъж, който в този момент не беше настроен за спорове, бе готов да излее гнева си дори върху Трент.
— Проклятие, махни се от пътя ми, Трент! Той е мой! Разбра ли? И ако мислиш, че би могъл да ме спреш…
— По дяволите, Франко! Ти имаш сестра, забрави ли? И граф Седжуик, свидетелят на нейното бракосъчетание, ще ни каже къде я е отвел Форестър! А ако откаже, можеш да се заемеш с него и да го нарежеш късче по късче. Но преди това той ще говори, разбра ли, Франко? Дръж кучия син на мушка, докато завържа палците му зад гърба. Помниш ли онова мъчение на апахите, което може да развърже езика на всекиго?
В гласа му имаше смразяваща кръвта заплаха, отразяваща се в изражението на Франко Морган, който неочаквано се усмихна. Това беше по-скоро едва доловимо потръпване на устните, накарало Арчи да се сгърчи от ужас.
— Така и ще направя! Тези апахи знаят как да измъчват — бавно и безмилостно, истинска прелест! Така че да измине цяла вечност, преди да позволят на жертвата да умре. Я да видим…
— Не! — извика Арчи с мъртвешки бледо лице, почти обезумял от страх. Бе попаднал в ръцете на двама диви американци, които говореха за най-ужасните мъчения съвсем спокойно — така, сякаш ставаше дума за нещо съвсем делнично.
Мъжът, когото познаваше като херцог Ройс, пристъпи зад него и завърза палците му толкова стегнато, че Арчи усети как кръвообращението в тях спря. Хленчещ за милост, той трябваше да изслуша спокойните обяснения на Франко за любимите мъчения на апахите.
— Дали най-напред да не му отрежем клепачите?
— Не! О, моля, умолявам ви, не го правете! Пуснете ме да си ходя и ще ви разкажа всичко!
— Ена ми каза какво сте сторили с Лора. — Франко леко извърна глава по посока на Трент и рече със студен, приглушен глас: — Измъчва ли са я по същия начин, както Ена. Трябва само да обърнеш глава, за да видиш какво са й причинили!
Хелена лежеше, покрита с жакета на Франко. Сега тя изненадващо извърна глава към мъжете и извика толкова развълнувано, че те едва успяха да я разберат:
— Пещерите! Пещерата Сен Мишел с килията за мъчения. Чух го да говори за нея! Трябва да отидете веднага, заклевам ви! Бог знае какво още ще й причини! Побързайте… ох, трябва да побързате!
Напуснаха къщата заедно — Арчи с вързани на гърба ръце. Франко — с Ена на ръце. Бе я увил в жакета си, за да скрие голотата й. За повече не бе останало време… Ена трябваше час по-скоро да бъде прегледана от лекар.
Трент беше наел карета, която ги чакаше пред къщата. Кочияшът, човек, който не задаваше излишни въпроси, стига да му платяха добре, подкара лудо само миг, след като се бяха качили. Накараха Арчи да легне по лице на пода, а Франко стъпи с ботуш на тила му, така че да не може да мърда.
— Няма да стигнете далече — високо извика Арчи. — Аз съм вицегубернатор й ако нещо ми се случи, ще има разследване! Що се отнася до другото, не можете да докажете нищо… нито пък вие, Ройс, херцог или не… не бихте могъл да се измъкнете безнаказан, ако ми се случи нещо.
— Приятелят ми и аз сме на друго мнение — изръмжа Трент. — Няма да бъдете убит, Седжуик. В никакъв случай. Екзекутиран е точната дума. Що се отнася до разследването, а и на кого ли ще липсвате… е, ще видим, не съм ли прав? — След тези думи Трент пъхна един парцал в устата на Арчи, за да го накара да мълчи.
Граф Седжуик лежеше върху мръсния под на каретата, хълцаше и приглушено стенеше през парцала, докато Франко, без да свали крак от тила му, се канеше да го прободе с ножа си. Само да му оставеха възможност да поговори разумно с тях! Само ако… в този миг бе обърнат по гръб и думите, които не му позволяваха да изрече заглъхнаха и се смесиха с обилните сълзи, засядайки на гърлото му като буца. В това време ножът играеше неумолимата си, изкусна игра по тялото му.
42
Майор Ийгън бе едновременно учуден и озадачен, когато ординарецът му съобщи за пристигането на херцог Ройс. В последните дни се бяха случили много забележителни събития, които умът му не можеше да побере.
Първо бе чул, че яхтата на принца на Уелс се е отклонила от курса си и поела обратно към Гибралтар! Не след дълго получи телеграма от принца, в която негово кралско височество му намекваше да окаже на Ройс всевъзможна подкрепа и, че каквото и да се случело, не бивало да се допуска избухването на скандал!
Какво, за бога, можеше да означава това? И какво всъщност ставаше? Навярно Ройс щеше да му обясни. И дали цялата тази суматоха нямаше нещо общо с бившата годеница на Ройс, очарователната госпожица Морган?
Майорът трябваше да признае пред себе си, че донякъде бе разочарован, научавайки за прибързаната
