Кристъл се отдръпна, но не веднага.
— Някой може да ни види.
— Наистина ли имаш нещо против?
Тя се замисли за миг.
— Не.
Конър я целуна отново, този път с повече плам, като преплете език с нейния.
Сега той беше този, който се отдръпна пръв.
— В случай, че се питаш, любов моя, не успях да го намеря.
— Кого?
— Брат ти.
— О!
— Просто в случай, че си се питала.
— Не съм.
Конър се почувства, сякаш сърцето му щеше да се пръсне от радост.
— Да се разходим — предложи той и тя се съгласи, след което го остави за малко, за да си вземе бонето, ръкавиците и чадъра за слънце.
— Никога не съм имала такива неща — каза тя. — Госпожа Трухарт мисли за всичко.
— Сигурно е необходимо, като се има предвид професията й. О, извинявай, притесних те.
— Не си — увери го тя, докато излизаха навън. — Просто се питах как това се вписва в професията й.
Конър отметна глава назад и се разсмя. Почувства се още по-влюбен.
Двамата продължиха да вървят, като си говореха. Той й разказа за годините, прекарани в Саратога, за беднотията си по времето, когато бе работил за други, за добрите времена, когато познанията му за конете бяха започнали да се изплащат. Няколко щастливи залагания, няколко покупки и скоро бе създал своя собствена конюшня. След това я беше разширил.
— Никога ли не си искал да се върнеш у дома? Имам предвид Тексас.
— Всеки ден.
— И защо не си го направил?
— Имах инструкции да си остана в Ню Йорк.
— От кого?
Двамата вървяха по брега на реката. Конър спря и се заслуша в шума на водата и смеха на децата на отсрещния бряг.
— Баща ми.
— О! — извика тя и притисна ръка към устните си.
— Може би така беше най-добре. Кой знае? Държах връзка с него чрез един адвокат в Кервил. Сега той ме повика и аз съм в състояние да му помогна така, както преди не можех.
Кристъл се загледа някъде встрани от него, но Конър се съмняваше дали тя вижда нещо.
— Не се притеснявай. Аз вярвам в съдбата и в щастливия край.
Тя се отдръпна от него и се затича по пътеката. Конър я настигна.
— Какво има?
Кристъл изглеждаше, сякаш много й се искаше да му каже. Вместо това тя взе ръката му и целуна дланта й. Никоя жена не бе правила с него нещо толкова нежно и с толкова обич. Конър започна да крои много конкретни планове.
Той погледна встрани от нея към смеещите се деца.
— Искаш ли деца?
Тя проследи погледа му.
— Помагах за отглеждането на по-малкия ми брат Джъдж. Сега той е на четиринайсет.
— Има странно име.
— Това е съкратено от Джъджмънт.
Нещо в тона й го предупреди да не се опитва да рови повече в тази посока.
— Е, какво ще кажеш за децата?
Кристъл наведе чадъра така, че той не можеше да вижда лицето й.
— Какво значение има?
— Никакво, ако не искаш деца. Просто аз винаги съм искал голямо семейство. Предполагам, че това се дължи на толкова много години, прекарани в самота.
— Нямам нищо против децата — отвърна тихо тя.
— Не забравяй, че казах голямо семейство.
До слуха им отново долетя смехът на децата.
— И трябва да го имаш — каза Кристъл и тръгна бързо нагоре по брега към пътеката, която водеше към града.
Двамата обядваха в малка странноприемница близо до реката и когато Кристъл заяви, че е изморена, Конър я върна в пансиона. Той не възрази, защото също трябваше да свърши малко работа.
На следващата сутрин тя се появи в дневната облечена в пола за езда и кожено яке, а косата й беше прибрана в плитка.
— Госпожа Трухарт — обясни тя.
Двамата прекараха този и следващия ден, като яздеха в околностите на града, почти забравили, че търсят брат й, и просто си говореха — тя за Вирджиния и малко за Тексас, а той за плановете си да отглежда коне за работа и състезания.
— Жребецът ти е много добър — спомена веднъж Конър. — Откъде идва името му?
— Отгледах го от малък. Татко каза, че той създава само неприятности и ми пречи да си върша работата, но аз се погрижих това да не бъде така.
Конър погали врата на коня си.
— Този го купих, когато пристигнах в Сан Антонио. В Ню Йорк имам един прекрасен жребец и възнамерявам да го докарам тук, когато в ранчото всичко се оправи. Ще го използвам за разплод и за участие в надбягвания, ако ми се удаде такава възможност.
Тя се ухили.
— Надбягвания с коне? В Тексас? Това може да се уреди.
— Знаеше ли, че имаш само една трапчинка на бузите?
Кристъл отвърна поглед и усмивката й изчезна.
— Аз…
— Две щяха да бъдат прекалено много, не мислиш ли? На мен ми харесваш повече само с една.
Тя се умълча и той реши да не прекъсва мислите й.
Конър не беше забравил напълно за баща си. По едно време той дори бе обмислил дали да не уведоми Даниъл или адвоката в Кервил, че е бил забавен в Сан Антонио и че когато се прибере, няма да бъде сам, на реши да не го прави. Скоро щеше да се върне в ранчото, а Кристъл щеше да бъде прекрасната му съпруга.
На третата вечер, откакто се бяха запознали, двамата се озоваха отново в хотела му, този път в неговата стая, където им беше сервирана вечерята. Изобщо не докоснаха храната. В продължение на два дни се бяха държали просто като приятели, като бяха проявявали интимност само по време на разговорите си, бяха докосвали ръцете си от време на време и се бяха целували за лека нощ пред вратата на Кристъл. На Конър му беше омръзнало да се държи като джентълмен ухажор и той подозираше, че същото важеше и за нея.
Оказа се, че не грешеше. Когато седнаха един до друг на малкия диван, Кристъл се озова в прегръдките му толкова естествено, сякаш го правеше всяка вечер.
— Не мога да си държа ръцете далеч от теб — каза той.
Тя сведе поглед и не отговори, но ръцете й останаха увити около врата му и той усети топлината, която се разля по тялото й.
Конър повдигна брадичката й.
— Ти ме обичаш — каза той.
