— Да.
— Още веднъж.
— Да.
— Още веднъж.
— Да — всяка дума излизаше като въздишка, освен последната, която повече заприлича на вик. Кристъл почти не осъзнаваше какво беше казала, освен че Конър искаше тя да остане с него, и това й се струваше прекрасно.
Той се разсмя и я задържа в прегръдките си известно време. Тялото и постепенно се отпусна доволно, но много скоро копнежът се появи отново. Съмнения и желание се бореха за надмощие и в гърлото й беше заседнала буца. За нея нямаше никаква надежда. Освен това беше напълно безпомощна.
Ръцете му се заеха отново с роклята й, само че този път, за да я закопчеят. На объркания й мозък му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво правеше той.
— Какво…
— Не можем да те покажем в този вид на свещеника.
— Какъв свещеник?
— Онзи, който ще ни венчае. Наистина ли смяташе, че ще легна с теб преди бракосъчетанието. Ами ако някой ден децата ни научат за това…
Въпросът му я изненада.
— Откъде ще разберат?
— О, любов моя, значи признаваш, че ще имаме деца.
Отново беше попаднала в капан.
— Не, аз… не, не може да… — на вратата се почука.
— Това трябва да е той — каза Конър. — Ти си костелив орех, любов моя. Известно време си мислех, че може би не съм преценил добре времето.
— Не си преценил времето ли — Кристъл беше объркана. Сигурно си беше изгубила разума.
— Да — той я целуна бързо, приглади косата й и оправи дрехите си, като обърна повече внимание на панталона си. След това се ухили на Кристъл и сви рамене, сякаш искаше да каже „Какво може да направи един мъж с жена като теб?“ и отиде да отвори вратата. В стаята влязоха госпожа Трухарт и свещеникът.
Кристъл отстъпи ужасено назад, сякаш дребният мъж пред нея беше нахълтал с оръжие в ръка. Само че той не носеше револвер, а само една библия с кожена подвързия и гледаше малко враждебно.
Мъжът се представи като преподобния Тиъдър Пауъл.
Госпожа Трухарт кимна за поздрав и погледна Кристъл с доволна усмивка.
— Аз ще бъда свидетел — обясни тя. — Но…
— Взех разрешителното — каза свещеникът и потупа джоба на сакото си.
— Преподобният Тед мисли за всичко — каза госпожа Трухарт. — Също като мен.
Секунда по-късно Кристъл се озова пред добрия, решителен свещеник, обградена отдясно от Конър и отляво от мадам. Дори стоманени решетки нямаше да я пленят по-ефикасно. Нямаше никаква възможност за отстъпление.
— Няма да участвам в измама — заяви преподобният Тед. — Тази сватба може и да е бърза и необичайна, но ще бъде законна пред господ и пред закона.
— Дори аз не бих могла да се изразя толкова добре — каза госпожа Трухарт.
Свещеникът не й обърна внимание. Той се обърна към Конър.
— Обичаш ли тази жена?
Конър не сваляше поглед от Кристъл.
— Да.
Поне една дузина пъти през последните два дни Кристъл бе забелязала нещо мрачно да се крие под веселото настроение на Конър. Този път обаче това нещо липсваше. Той я караше да се чувства нищожна само с поглед, оставяше я слаба и същевременно силна, горда и ужасена.
Свещеникът се обърна към нея.
— А вие, госпожице Кристъл Брейдън, заклевате ли се да обичате този мъж?
Кристъл се отказа да се бори повече.
— Да — каза тя.
Церемонията приключи само за една минута. Конър дори беше купил пръстен. Когато я целуна, за да скрепят клетвите си, тя си каза, че всичко щеше да се нареди добре. Той я обичаше и тя също го обичаше. Нали мама Стюарт я беше учила, че любовта е най-могъщата сила на света? Това, че освен в брака на дядо си и баба си Кристъл не беше виждала признаци, потвърждаващи думите на мама Стюарт, не означаваше, че те не бяха верни.
Документите бяха подписани и свещеникът получи парите си. Госпожа Трухарт сложи един пакет на леглото.
— Нещо за чеиза ти. Няма да го носиш дълго.
След това свещеникът и мадам си тръгнаха, оставяйки младоженците сами. Кристъл беше нервна и отчаяно искаше да успее да се овладее, затова насочи вниманието си към подаръка. Тя разкъса хартията и извади от пакета дреха от коприна и дантели, за която предположи, че е нощница. Дрехата нямаше да покрива кой знае колко.
— Госпожо О’Браян.
Гласът на Конър сякаш обгърна тялото й. Тя не се обърна веднага.
— Не си ли знаеш името, момиче?
Кристъл се помоли мислено за сили, остави нощницата на леглото и се обърна към съпруга си.
— Какво е това? Страх ли усещам — той поклати глава. — Когато те видях за първи път, реших, че шансовете ни да стигнем дотук са повече от равни. — Той хвърли един поглед на нощницата. Изглежда, че печеля.
Тихият вик на Кристъл го спря само за миг.
— И двамата печелим — добави той. — Понякога светът си играе шеги с нас. Това е нещо, което всеки ирландец знае, независимо къде е роден. Този път светът е на наша страна.
Той отиде до вратата.
— Ще те оставя да облечеш това. Не се бави. Както несъмнено вече си разбрала, аз не съм много търпелив.
Вратата се затвори след него. Кристъл бе обзета от паника. Тя огледа стаята и погледът й се спря на леглото, върху което беше оставила нощницата, а след това и върху златната халка, която Конър беше сложил на пръста й.
Бракът им наистина беше законен. Това беше факт. Това беше цената, която Кристъл беше платила, за да забави завръщането на Конър в ранчото.
В съзнанието й изплуваха образи на баща й и Ройс на фона на призрачните сенки на мама и Джъдж. Утре Даниъл О’Браян щеше да бъде погребан. Утре ранчото „Бушуак“ щеше да попадне в ръцете на Едгар Брейдън.
Тя се бе срещала с Даниъл само няколко пъти, докато бе придружавала майка си на посещения от учтивост, но го беше харесала.
Сега пък се беше влюбила в сина му.
Какво почтено и честно имаше в онова, което беше направила? Трябваше да изтича след Конър и да му признае истината, да се остави на милостта му, да се сбогува с него.
Ако не можеше да направи това, то трябваше да се измъкне незабелязано, както вече бе направила веднъж, да оседлае Светкавица и да избяга надалеч, за да не го види никога повече, без да научи какво е да бъде обичана.
Кристъл обаче не тръгна към вратата. Вместо това започна да разкопчава роклята си.
Конър крачеше напред-назад из коридора. Струваше му се, че беше изминал цял час, въпреки че едва ли бяха изтекли повече от петнайсет минути. Кристъл беше нервна като подплашена кобилка. Това сигурно беше нормално за едно девствено момиче през първата му брачна нощ. Той скоро щеше да й покаже, че нямаше от какво да се страхува.
