Имаше толкова много неща, които трябваше да й покаже. За това щеше да му бъде необходим остатъкът от живота му.
Когато се върна в стаята си, той откри жена си в леглото, дръпнала завивките до брадичката си, с разпиляна върху възглавницата златиста коса.
Тя не беше толкова срамежлива, колкото изглеждаше на пръв поглед, и сега го гледаше право в очите. Погледът й беше непроницаем и го възбуди толкова, че му се прииска веднага да свали панталона си и да се нахвърли върху нея. Тя обаче заслужаваше нещо по-добро през първата си брачна нощ.
— Нямаш ли желание да ме съблечеш — попита Конър.
Тя продължи да го гледа и поклати глава. Очите й бяха най-прекрасните, които някога бе виждал.
— Кажи ми какво искаш, скъпа. Тук съм, за да ти доставя удоволствие.
Кристъл издаде някакъв гърлен звук, наподобяващ ръмжене, нещо съвсем нетипично за нея.
— Съблечи се.
— Представление ли искаш. Мога да го направя бързо, а мога и бавно — каза той. — На светло или на тъмно.
— Бавно — каза тя. Гласът й трепереше, но тя, изглежда, знаеше какво иска. — Остави светлината както си е.
— Кристъл, ти знаеш как да измъчиш един мъж.
Конър се освободи първо от жилетката си. След това измъкна ризата от панталона си и започна да разкопчава копчетата. Кристъл си пое рязко дъх, когато ризата се озова на пода.
— Не мога по-бавно, ако не искам да умра — каза Конър.
— Недей. Не искам нито едното, нито другото. Просто се опитах да си представа как изглеждаш без дрехи — тя се втренчи в ръцете и гърдите му. — Някои подробности ми бяха убягнали.
— А аз едва сега започвам. В какво се различавам от представите ти? Разочарована ли си?
— Не — тя отговори бързо и уверено. — Просто си по-загорял и широкоплещест.
— Да не си очаквала варосана талпа?
— Разбира се, че не — отвърна тя и усмивката й, колкото и кратка да беше, му донесе облекчение. — Харесвам те такъв, какъвто си. С космите и всичко останало.
— Космите на гърдите ми те изненадват?
— И ми доставят удоволствие.
— В такъв случай имам за теб още една изненада, която много ще ти хареса.
Той събу ботушите и чорапите си, а след тях и панталона си. Остана да стои пред нея само по бельо, което прилепваше по тялото му като втора кожа.
Той не искаше да я уплаши, но искаше тя да разбере как му въздействаше. Кристъл се беше втренчила между краката му и облиза устни. Очевидно бе разбрала.
Конър се съблече бързо, дръпна завивките и легна до нея.
— Има ли и други части, които си объркала, скъпа?
— Не стигнах достатъчно далеч — тя погали ръката, гърлото му, гърдите му. — Много си силен. И твърд. — Пръстите й започнаха да обикалят около втвърденото му зърно. Това за малко щеше да го подлуди. Конър улови ръката й и я целуна.
— Сега е мой ред — каза той. — Съблечи се.
— Облечена съм само с нощницата.
— Тя е прекрасна. Свали я — той целуна гърлото й. — Ще ти помогна. В крайна сметка, аз също си представях някои неща. Да видим дали съм бил прав.
Той свали горната част на нощницата и се втренчи в оголените гърди на Кристъл.
— Ти си прекрасна — каза той и се наведе да оближе зърната й. — И вкусна.
Кристъл извика тихо, уви ръце около врата му и се вкопчи силно в него. Той я остави да го прегръща така известно време, като се наслаждаваше на усещането от допира на гърдите й до своите.
— Още не съм свършил — прошепна той в косата й. Тя отпусна хватката си. Конър отметна завивките и свали нощницата до кръста й, като целуваше онези части от тялото й, които откриваше. Той почти бе стигнал до целта си, когато Кристъл го спря с вик.
— Не! Това е неприлично.
Той се надигна и я целуна по устните.
— Между съпруг и съпруга няма нищо неприлично — той я целуна отново. — Май малко избързах.
— Исках да кажа… — тя поклати глава. — Просто направи каквото трябва. Направи ме своя, Конър. Направи ме своя.
Тя изглеждаше по-скоро отчаяна, отколкото възбудена. Тръпките й сякаш се дължаха на нещо друго, различно от страст, а в очите й блестяха сълзи. Само че Конър беше потънал толкова в собствената си страст, че не забеляза това. Ако не побързаха, той щеше да излее семето си върху чаршафа като някой неопитен ученик, а това нямаше да бъде добре и за двама им.
Кристъл съблече нощницата си. Конър разтвори краката й и се настани между тях, след което използва мъжествеността си, за да я доведе до същата точка на безумно желание, до която бе стигнал сам, но когато навлезе в нея, тя повдигна бедра нагоре и го пое изцяло.
Няколко секунди по-късно той свърши с вик, сякаш му беше за първи път. Силата и бързината, с които свърши, го изненадаха, но само докато осъзна, че тя също беше извикала, но не от удоволствие, а от болка.
Кристъл се беше вкопчила здраво в него. Конър знаеше, че тя не беше достигнала върха заедно с него, но засега не можеше да направи нищо, за да промени това. Той продължи да я притиска към себе си дори когато тя отпусна хватката си. Кристъл му се струваше толкова крехка и малка и толкова зависима от него.
При първото им сношение той не се беше справил много добре.
Конър повдигна главата й.
— Съжалявам.
Тя го погледна с тревога.
— За какво? За това, че се ожени за мен ли?
— Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, любов моя. Съжалявам затова, че те нараних.
Тя въздъхна.
— А, за това ли. От малкото, което са ми казвали, знаех, че ще ме боли.
— Само веднъж. След това става по-хубаво.
Тя кимна веднъж и затвори очи. Конър се намести до нея, но не можа да измисли какво друго да й каже, освен „обичам те“, след което започна да глади косата и ръката й.
— Следващия път ще те накарам да се почувстваш по-добре — каза той след малко.
Тя му се усмихна. В усмивката й нещо не беше наред; в нея имаше някаква тъга, която преди не бе забелязал. Сърцето му се сви.
— Беше идеално — каза Кристъл. — Аз наистина съм твоя. Във всяко едно отношение.
— Следващия път ще усетиш разликата.
Тя въздъхна.
— Не знам дали ще искам да бъде по-различно.
За първи път Конър не знаеше какво да каже или да направи в присъствието на жена, единствената жена, на която най-много от всичко на света бе искал да достави удоволствие.
Докато Кристъл се обръщаше, за да се сгуши в него, той си обеща, че следващия път щеше да бъде много по-различно. Кристъл остана да лежи неподвижно и след малко дишането й стана равномерно и дълбоко. Конър реши да я остави да си почине. След това щеше дай покаже как трябваше да се любят всеки път. Щеше да й го покаже още щом се съмнеше.
Проблемът беше, че да лежи до нея беше истинско мъчение. Не можеше да накара ръцете си да се отдръпнат от тялото й. Той стана бавно, облече се, целуна я по челото и слезе в бара за едно питие.
Барът на хотела представляваше мрачно помещение с ламперия и изход към улицата. Половин дузина мъже седяха мълчаливо на отделни маси, всеки вглъбен в собствените си мисли. Това беше добре. Конър също имаше нужда да помнели.
