продължение на часове. Донякъде се беше страхувала, а донякъде се беше надявала, че той е тръгнал без нея, че се беше отказал от любовта й и беше решил, че в крайна сметка няма нужда от жена.
Особено от жена, която почти не познаваше.
Такива мисли не спираха да минават през ума й, откакто той беше излязъл от стаята. Кристъл лежеше будна в тъмнината, преструваше се на заспала, в случай че той се върнеше, преструваше се на вярна съпруга, за каквато я мислеше Конър.
Преструвките вече й бяха станали втора природа. Мразеше себе си също толкова, колкото обичаше Конър.
Бе желала с цялото си сърце да го накара да прекара добре времето с нея, но се беше провалила. Дори в мрака присъствието му изпълваше стаята. Ниско в стомаха си тя почувства позната топлина. Поредният опит може би предстоеше преди признанието й.
Не. Това щеше да бъде също толкова лошо, колкото и всичко друго, което беше извършила. Пък и без това сигурно отново щеше да обърка всичко.
Конър запали лампата. Кристъл долови миризма на алкохол. Тя седна в леглото и го погледна, като отметна косата от очите си и притисна завивката към брадичката си.
Как трябваше да започне? С истината. Стига толкова лъжи.
— Трябва да ти кажа нещо — започна тя. И тогава го огледа добре.
Ръцете му бяха свити в юмруци до бедрата му. Погледът му беше нещо, което не й се искаше да види повторно.
Тя си спомни мрачния блясък, който от време на време бе забелязвала в дълбините на сините му очи, и любовта, която беше надвила грозотата на миналото му само преди няколко часа, когато свещеникът беше извършил бракосъчетанието им.
Сега блясъкът беше изчезнал, а заедно с него и любовта. В погледа му цареше мрак. Нямаше нужда да му признава нищо. Той вече знаеше. Сърцето й се сви и тя загуби всякаква надежда.
Конър дръпна завивките и се втренчи в голото й тяло. Голотата вече не беше еротична. Кристъл се чувстваше засрамена и й беше студено.
Точно това обаче сигурно беше целта му. Още в самото начало беше разбрала, че Конър е умен човек. Сега разбираше, че той можеше да бъде и жесток.
Добре. Тя заслужаваше всичко, което той решеше да направи с нея. Единственото, за което се надяваше, беше да побърза и да избави и двама им от нещастието.
Кристъл сграбчи роклята си, която лежеше пред леглото, и я облече. Той не направи никакъв опит да й попречи.
— Как разбра — попита го тя, докато се облягаше отново на възглавницата. Гласът й прозвуча, сякаш излизаше от бездънна пропаст.
— Долу видях един стар приятел. Хам Гейтс.
— Чувала съм това име.
— Оказа се, че и той е чувал твоето. Той ми каза, че семейството ти е купило имота на другия бряг на потока малко след моето заминаване. Оттогава за теб се говори из целия окръг — жената, която язди из ранчото, грижи се за стадото като истински каубой, не е много общителна и никога не ходи в града. Каза, че си била истинска красавица и много мъже са искали да те ухажват, но мъжете Брейдън бързо ги отказвали.
Тя почти не го слушаше.
— Щях да ти кажа.
— Сигурен съм, че е така.
— Обичам…
Тя не довърши. Той изобщо не се интересуваше от това.
— Защо го направи? — попита Конър.
Той имаше предвид всичко това, с изключение на последното.
— Дадох дума.
— Даде я няколко пъти.
Искаше му се да я удари. Кристъл виждаше това в начина, по който Конър стискаше юмруци, и се надяваше, че той наистина щеше да го направи. Той обаче продължи да я гледа с поглед, студен като смъртта.
— Какво ти каза твоят приятел?
— Защо искаш да нагласиш разказа си ли?
Резкият му тон я накара да потръпне. Досега го беше чувала да й говори само любезно и закачливо. Сега любезността беше изчезнала също като блясъка в очите му. На Кристъл й се прииска да умре.
Такава възможност за спасение обаче нямаше. Тя го погледна право в очите.
— Баща ми заплаши, че ще се разправи жестоко с мама и Джъдж, ако не успея да те задържа в града за известно време.
— Щял е да застреля собствената си жена и син? Ама че семейство си имаш.
— Опитах се да ти разкажа за семейството си. Само че ти не ме разбра правилно. Той нямаше да ги застреля. Не, той заплаши да ги изхвърли на улицата. Мама е болна и нямаше да оцелее, а Джъдж щеше да тръгне по-лош път. Аз трябваше да ги защитя.
Тя сметна, че не е необходимо да споменава за старите обещания, които беше дала на татко и мама Стюарт. Конър не беше в настроение да се интересува от това.
— Не си ли помисли, че и аз бих направил същото?
— Това ли щеше да направиш, ако ти бях казала всичко?
— Иска ми се да мисля, че бих опитал да го направя.
— Не можех да поема такъв риск — гласът й се превърна почти в шепот. — Не съм свикнала да виждам добри мъже.
— Мислила си, че съм като баща ти и брат ти. Хам ми разказа някои неща за тях. Не съм поласкан.
Тя се опита да преглътне буцата в гърлото си, но не успя.
— Знам, че не си като тях.
— Не. Аз съм по-глупав от тях.
Той коленичи до леглото. Кристъл усети как в нея се надига истерия и се овладя с огромно усилие на волята си.
— Баща ми е мъртъв — каза Конър. — Трябваше да ми кажеш.
Искаше й се да докосне бузата му, да го прегърне и да му нашепне успокоителни думи.
Вместо това Кристъл се загледа с празен поглед някъде край него и му разказа фактите такива, каквито ги знаеше.
— Това стана преди седмица. Сърцето му не беше в ред и от няколко месеца беше на легло. Лекарят каза, че вълнението от новината за твоето завръщане му е дошло твърде много.
Тя млъкна, затвори очи и се опита да се пребори с напиращите сълзи. Това беше по-лошо, отколкото си беше представяла, а тя си беше представяла големи ужасии.
— Съжалявам, Конър. Имам предвид баща ти.
Той издаде някакъв звук, който сякаш разкъса сърцето й.
— Достатъчно сме говорили за него.
Кристъл едва го чу.
— Даниъл ми харесваше. Той беше добър човек и се държеше любезно с мама.
— Казах достатъчно.
Но Кристъл не можеше да спре.
— Татко мислеше, че между тях има нещо, но грешеше. Баща ти почина, преди да се запозная с теб. Не аз съм ти попречила да се видиш с него.
— Но ми попречи да присъствам на погребението му. То е само след няколко часа, нали? Никога няма да стигнем навреме.
Конър уви ръце около гърлото й. Палците му натиснаха пулсиращите й артерии.
— Разбира се, ти знаеш това. То е било част от плана.
