— Познаваме се твърде отскоро, Конър.
— Да. Страхотно е, нали? Сега признай истината.
Тя се втренчи в устните му.
— Обичам… усмивката ти.
Това го изненада.
— И защо?
— Много отива на лицето ти. Пък и аз не съм свикнала да виждам мъже, които се усмихват.
Какъв ли живот бе водила тя? Той целуна едното ъгълче на устата й, след това и другото. Целуна очите й. Целуна ухото й и притисна устни към врата й, остави дъха си да стопли кожата й и долови как тя си пое рязко въздух.
След това Конър се отдръпна и се втренчи в очите й.
— Искам да разбереш едно нещо, Кристъл. Няма да те оставя на мира, докато не ми кажеш какво точно чувстваш.
Глава 5
Какво чувстваше тя? По колко начина можеше да му каже.
Ако това бяха единствените симптоми, тя спокойно можеше да ги отдаде на грипа. Само че това не беше всичко. Имаше още. Много повече.
Изминалите два дни, прекарани с него, бяха най-щастливите в живота й, а също и най-невероятните. Кристъл се чувстваше като каруца с повредени спирачки, спускаща се с бясна скорост по склона на хълм.
Тя не си спомняше някога да се беше чувствала толкова прекрасно. Ако това беше любов, то тя го обичаше повече от собствения си живот. По-скоро щеше да умре, отколкото да му навреди.
Невъзможно. Твърде бързо. Истинска лудост.
На всичкото отгоре тя му вредеше с всяка секунда, която прекарваше с него.
Сега беше моментът да му каже всичко, но думите не идваха, защото той седеше неподвижно до нея в стаята си в хотела и просто я гледаше втренчено с невероятно сините си очи. Една жена можеше да гледа тези очи до края на света.
Имаше само един отговор на въпроса му.
— Обичам те — каза тя.
Конър се ухили. Сърцето й спря да бие.
— Добре — каза той. — Това е уредено.
— Нищо не е уредено. Не искам да те нараня.
— И как можеш да го направиш? Освен като кажеш, че няма да се омъжиш за мен.
— Няма да се омъжа за теб. Не мога да го направя.
Преди той да успее да я целуне отново, Кристъл скочи на крака и се отдалечи. Когато се обърна отново с лице към него, й се наложи да се пребори с желанието си да се хвърли отново в прегръдките му. Той й предлагаше безопасност и освобождение от всичко онова, което я измъчваше. Предлагаше й всичко, което тя искаше.
А тя какво му предлагаше в замяна? Предателство. Трябваше да му каже истината. Мъж като него щеше да разбере натиска, който се упражняваше над нея, заплахите, обещанията, които й се беше наложило да даде.
Но думите отново не идваха. Не още. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че когато ги изречеше, всичко щеше да бъде изгубено.
— Ще бъда твоя — само за една нощ. — Не е ли това, което искат всички мъже?
— О, така ли? — той се изправи и направи една крачка към нея. — И какво мислиш, означава, да бъдеш моя? Да изпълняваш всичко, което ти наредя? Да ми готвиш? Да ми переш дрехите.
Тя се изкашля.
— Знаеш какво имам предвид. Ще спим заедно.
Той кимна.
— Няма смисъл от жена, която не прави това — Конър се приближи към нея. — Ще спим голи, разбира се.
Тя си представи Конър без дрехи. Някои подробности й се губеха. Кристъл изпита силно желание да го съблече и да провери дали представата й беше вярна.
— Щом така искаш — колко еротична беше думата „голи“. Никога досега не беше го забелязвала.
— Това е само едно от нещата, които искам.
Той беше почти върху нея.
— Няма да спим много — каза Конър.
— О!
Той хвана ръката й.
— Може и да останем в леглото в продължение на дни. Просто за да сме сигурни, че правим всичко както трябва.
От думите му й се зави свят.
— Дни — каза тя, като знаеше колко глупаво звучи това.
— Да. Брат ти може да се появи и да си тръгне през това време, но ние няма да знаем.
— Брат ми?
Тя дори не си спомняше името му, защото ръцете на Конър върху нейните изгаряха плътта й и топлината изпълваше жилите й и подклаждаше хиляди огньове, които стигаха чак до сърцето й.
Той пусна ръката й и започна да разкопчава роклята й. Пръстите му докосваха леко кожата й. Погледът му се спусна по копринената й долна риза и се спря върху тъмните, стегнати връхчета на гърдите й, които се надигаха под тънкия плат и сякаш молеха да бъдат докоснати.
Конър не я разочарова. Когато погали гърдите й, краката на Кристъл се подкосиха. Той я задържа и тя посрещна с облекчение силата му, като й се искаше тя да надвие слабата й воля.
Кристъл уви ръце около него и отърка гърдите си в грубата кожа на елека му.
— Моля те, Конър, докосни ме отново. Съблечи ме изцяло. Съблечи се и ти.
Цялото му тяло беше планина от твърди мускули. Ръцете му намериха кръста й, след което се плъзнаха надолу и придърпаха бедрата й към неговите. През плата на дрехите им Кристъл усети някаква нова твърдост да се притиска между бедрата й и изпита непозната досега тръпка.
Инстинктите й взеха връх. Тя разтвори крака, за да опознае по-добре тялото му, и започна да се движи съвсем леко напред-назад.
— Омъжи се за мен — прошепна той в ухото й.
— Не — успя да отвърне тя.
Тръпките, които усещаше, изискваха от нея да продължи да върши това, което правеше. Ръката му някак си бе успяла да се пъхне под полата й и безпогрешно успя да намери някакво много чувствително място. Кристъл никога не бе изпитвала нещо толкова силно.
— Кажи да — гласът му беше тих и настоятелен. Той беше истински дявол, щом успяваше да направи това с нея, но Кристъл беше сигурна, че щеше да умре, ако престанеше.
Времето сякаш спря, тръпките се сляха в едно дълго разтърсване, след което последва експлозия. Цялото й тяло пулсираше и тя се отпусна на гърдите му, замаяна от онова, което се беше случило с нея.
— Кажи да.
