— Това не е моят дом. Нямам право да ти разрешавам да се нанесеш.
— Сток каза, че това място е толкова твое, колкото и негово.
— Значи вие двамата вече сте говорили. Трябваше да се досетя.
— Теб те нямаше, а той беше тук. Освен това аз не съм му казала нищо, което да не съм казвала и на теб.
— Вече си хвърлила око на имота ми, нали? Дошла си да видиш какво друго можеш да ми отмъкнеш, а?
Тя се намръщи. Конър знаеше как да наранява хората, без да използва оръжието си. Кристъл нямаше друга защита, освен любовта си към него, която все още й беше непонятна.
— Бъркаш ме с някой друг — каза тя. — Аз не притежавам нищо твое.
— Какво е станало? Едгар не иска да ти даде дял?
— Заслужавам всичко, което казваш. Само че няма да си тръгна. Не толкова скоро — тя се обърна и седна на дивана с гръб към него. — Казвам ти истината.
Конър се изсмя презрително и Кристъл за малко щеше да се откаже. Почти. Но тя все още имаше да му казва много неща, болезнени неща, които й бе трудно да изрази с думи.
— Татко не ме иска повече и от теб — каза тя тихо и бавно, с надеждата да го накара да се вслуша в думите й. Не искаше той да мисли за нищо друго, освен за нея. — Той казва, че съм повредена стока — продължи Кристъл. — Трябваше да преспя с теб, ако се наложи, но това беше всичко. Бракът не влизаше в сметките.
Тя почти усещаше дъха му в косата си, въпреки че Конър се намираше на около метър зад нея, и си представяше стиснатите му устни и презрителното му изражение, докато я слушаше. Той обаче не се отдалечи. Кристъл за малко щеше да въздъхне облекчено, ако не й предстоеше да му направи най-ужасното признание.
— Объркал съм нещата, като направих от теб почтена жена, така ли? Добър човек.
— Разбира се, че не е добър. Никога не съм твърдяла противното. Сега аз съм О’Браян, а той мрази всички, които носят това име. Казах ти, че според него майка ми и баща ти са имали връзка. Това не е вярно. Когато научи за смъртта на брат ти, мама ме накара да я закарам на другия бряг, за да изрази съболезнованията си и да занесе малко храна, както я бяха учили във Вирджиния. Двамата с баща ти си говориха за Джеймс и за майка ти и това беше всичко. Дори не са споменавали името ти.
— Ако всичко, което имаш да ми казваш, е подобно на чутото досега, предпочитам да не бъдеш толкова искрена. По-лесно ми беше да преглътна лъжите ти.
— Аз не мисля така.
Настъпи неловко мълчание. Кристъл нямаше нищо против, стига тишината да не траеше дълго.
Но мълчанието се проточи. Кристъл си пое дълбоко дъх.
— Имаш ли нещо против да седнеш някъде, където да те виждам? Имам да ти казвам още неща.
— Вече започваш да ме командваш, а?
Гласът му беше рязък, но въпреки това той взе един стол до камината и го обърна към нея. Конър седна на стола и протегна крака пред себе си. Кристъл си представи мускулите му под плата на панталона. Представи си и някои други части от тялото му. Вече не се срамуваше от това. Конър я бе научил да не се срамува.
Той кръстоса крака в глезените. Все още не беше свалил шпорите си и те дрънчаха леко при всяко негово движение. На Кристъл й се струваше, че нервите й щяха да се скъсат всеки момент.
Конър изглеждаше спокоен, но тя знаеше, че беше също толкова напрегнат, колкото и тя. Странно беше как бе научила толкова много за него, за това, как държеше раменете си, когато беше напрегнат, как очите му се набръчкваха в ъгълчетата, когато се концентрираше върху чутото.
Странно беше и как й се искаше само да го гледа, да поглъща с очи всяка подробност, докато спомените за последните дни, прекарани далеч от него, не избледнеят напълно.
Само че това беше лукс, който не можеше да си позволи, и тя се насили да продължи.
— Родена съм във Вирджиния, но ти вече знаеш това. Баща ми бил работник в плантацията на дядо ми. Единственото нещо, което някога е казвал за семейството си, е, че са били бедни бели боклуци някъде от далечния юг и никога вече не искал да ги види.
Тя изчака Конър да каже нещо язвително, но той си замълча и Кристъл продължи:
— Двамата с мама се влюбили. По онова време той бил очарователен младеж, който работел усилено с намерението да преуспее в живота. Издигнал се до надзирател и когато тя казала на родителите си, че той е мъжът, за когото иска да се омъжи, те не възразили. Била единственото им дете и те обичали да я глезят. Ройс се родил първи, а две години след него съм се родила и аз.
Кристъл затвори очи за момент при спомена за някои моменти от детството си, които предпочиташе да забрави.
— Докато растях, татко се промени. Тогава той вече имаше собствена ферма и работеше усилено, но започна да обвинява мама в… в ужасни неща. Тя загуби две деца и когато роди по-малкия ми брат, здравето й се разклати. Татко твърдеше, че момчето не било от него, както и мъртвородените бебета. Той го кръсти Джъджмънт, като казваше, че последствията от раждането му върху мама са наказание за греха й.
Тя усещаше върху себе си погледа на Конър, сякаш да я приковава за дивана. В него нямаше нито топлина, нито съчувствие. Може би трябваше да му каже колко лоши бяха онези години, но тя се съмняваше, че това щеше да промени погледа му. Нервите й се опънаха още повече. Искаше й се да стане и да започне да крачи из стаята, но в момента самото присъствие в една стая с намръщения й съпруг отнемаше всичките й сили.
Искаше й се също така да му каже колко й е трудно да му разказва за всичко това, но той сигурно вече сам се беше досетил.
Кристъл се втренчи в каменната камина и продължи:
— Положението във Вирджиния се влошаваше и той продаде имота си, като каза, че искал да отдалечи мама от семейството и любовниците й. Той се бе преобърнал с каруца, преследвайки някакъв мъж, за когото си мислел, че спи с мама. Въпреки че успя да се възстанови от повечето наранявания, накуцването му остана. А заедно с него и горчивината. Нея донесе със себе си и в Тексас.
Тя млъкна и затаи дъх.
— И какъв е смисълът да ми разказваш всичко това?
— Преди да заминем, дядо и баба ме извикаха и ме помолиха да се грижа за мама и Джъдж. „Ти си най-силната в семейството — казаха ми те, — затова ти ще трябва да ни заместиш.“ Знаех защо не се бяха обърнали към Ройс. Той беше безотговорен дори тогава. Само че аз бях само на четиринайсет, малко момиче в свят на мъже. Въпреки това им обещах да направя каквото мога. Заради мама Стюарт и татко Стюарт се съгласих да… да направя каквото направих с теб.
— Колко трогателно.
— Ти изобщо не си трогнат. Не те обвинявам. Трябваше да ти разкажа всичко още когато видях как се развиват нещата между нас.
Устните му потрепнаха.
— Престани да ми разправяш небивалици, Кристъл.
— Наричай ги както искаш, но това е самата истина. Сделката ми с татко беше, ако всичко станеше както той искаше, мама и Джъдж щяха да останат да живеят в „Дъсчения лагер“, а Ройс и той щяха да се преместят в „Бушуак“. И през ум не ми беше минало да искам нещо за себе си. Сигурно съм предполагала, че ще мога да живея, където си избера. Татко веднага забеляза този пропуск в споразумението ни. Той каза, че когато се отърва от името О̀Браян, ще мога да живея, в което ранчо си избера. Дотогава обаче не съм добре дошла в земите на Брейдън.
Тя се опита да се разсмее, но опитът й бе неуспешен.
— Той не иска да живея и тук. Всъщност не ме иска никъде. Истината е, че никога не е знаел какво да прави с мен — след това добави по-тихо: — Нито един от мъжете в живота ми не е знаел.
Конър се изправи, без да сваля очи от нея. Погледът му беше студен и суров като каменната камина.
