чинии се издигаше до мивката. В задната част на печката се виждаше покрита с кърпа чиния, за която той предположи, че е източникът на неприятната миризма.
Кристъл влезе през вратата, която водеше към дневната. Тя беше сресала косата си и беше облякла синята рокля, която й бе подарила госпожа Трухарт в Сан Антонио. Слагаше си престилка в движение и гледаше към земята, но когато внезапно спря и бавно вдигна поглед, Конър осъзна, че тя бе усетила присъствието му.
Един фенер, окачен на кука до умивалника, хвърляше златиста светлина върху лицето й и той успя да я огледа добре: косата и тъмните й очи. Гледката накара Конър да затаи дъх и сърцето му пропусна няколко удара. Може би наистина трябваше да избяга.
Той я изруга мислено, защото не можеше да си позволи да й покаже, че му въздействаше по такъв начин.
Освен това отказваше да се заглежда в гърдите й, независимо колко плътно прилепваше роклята по очертанията на тялото й.
— Вечерята ти е готова — тя мина край него, като го заобиколи отдалеч, и остави чинията на масата, след това отиде до мивката. — Ако присъствието ми не те притеснява, смятам да измия съдовете.
— Разбира се, че ме притеснява. Защо остана?
Тя се обърна към мивката.
— Със Сток се обзаложихме дали ще се върнеш тук тази вечер, ако все още не съм си тръгнала.
— Аз пък очаквах отново да започнеш да ми говориш за чувствата си.
Тя започна да търка една чиния.
— И това също го има.
— Е, аз се върнах. Загуби или спечели?
— Загубих. Той каза, че ще се върнеш, аз казах, че няма.
— Всъщност си спечелила. Не знаех, че си тук, докато не забелязах неприятност в обора.
— И си разбрал, че ще има проблеми в къщата, нали?
— Такава мисъл наистина ми мина през ума.
— Имам още лоши новини за теб. Не само че оставам, но и занапред аз ще готвя. В продължение на цяла седмица. Такива бяха условията на облога.
Конър вдигна кърпата, с която беше покрита чинията му. Не можеше да се различи какво точно бе представлявала храната, преди да бъде сготвена.
— Какво е това?
— Телешко с боб. Направих и бисквити, но ги дадох на кучетата.
— Изядоха ли ги?
— Опитаха се — тя започна да мие друга чиния.
— Нищо чудно, че си почиват на верандата.
Той взе едно твърдо като камък бобено зърно и започна да го мачка между палеца и показалеца си.
— Разбрах какво си намислила. Искаш да си счупя зъбите, за да не мога да те хапя.
Тя се обърна към него и избърса ръце в престилката си. Погледът й срещна неговия.
— Можеш да ме хапеш, когато и където поискаш, Конър.
Той се опита да не реагира, но беше просто обикновен човек и не му се удаде. Ако станеше, тя щеше да разбере колко силно му въздействаше. Той не я обичаше, но я желаеше. Дяволите да вземат слабостта му, желаеше я също толкова, колкото и преди.
Необходимо му бе да мобилизира всичките си сили, за да се въздържи да не скочи през масата и да я обладае на пода в кухнята.
— Ще се въздържа — каза той, но гласът му прозвуча неестествено дори за самия него. — И по отношение на теб, и за боба.
Кристъл му обърна отново гръб и се зае отново с чиниите, но не преди той да бе успял да забележи влагата в очите й. Е, можеше да плаче колкото си иска. Беше способен да понесе това. Бе преживял много по-лоши неща от сълзите на една жена.
Кристъл стоеше с гръб към него и Конър виждаше как се тресат раменете й. Почувства се като мръсник, макар да знаеше, че не той бе този, който бе сбъркал.
Отблъсна стола си назад, стана и затръшна задната врата след себе си, като хвърляше дрехите си по пътя, знаейки, че Сток, а сигурно и Кристъл го наблюдават. Е, тя можеше да види голия му задник, ако толкова много искаше. По-скоро адът щеше да замръзне, отколкото той да я види гола.
Конър се хвърли в потока. Водата беше по-студена, отколкото бе очаквал. Добре. Той имаше нужда от охлаждане. В кухнята беше твърде горещо.
Продължи да плува, докато кожата му не се набръчка; докато Сток не тръгна да си легне в обора; докато светлините в къщата не угаснаха.
Къде трябваше да спи? Сигурен беше, че леглото му вече е заето, а той нямаше намерение да продължава това, което беше започнал в хотела.
Конър остави въздухът да го изсуши, за да се увери, че му е достатъчно студено. Студът беше като убежище. Той сграбчи дрехите си и влезе в къщата. Лунната светлина нахлуваше през прозореца на дневната. Щеше да спи на дивана, а утре щяха да измислят нещо друго. Само че Кристъл го беше изпреварила и спеше на дивана, увита като пашкул в завивките. Косата й беше разпиляна навсякъде. Трябваше да прояви малко приличие и да я прибере в плитка, преди да си легне.
Леглото беше оправено и тя му беше оставила чифт чисто бельо. Конър захвърли бельото на пода. Проклет щеше да бъде, ако се оставеше една жена да му казва как да спи.
Дълго време се обръщаше неспокойно от една страна на друга. Всеки път, когато почти заспиваше, я чуваше да се размърдва и това прогонваше съня. Против волята си, против здравия разум, той започна да се пита дали и тя спеше гола като него. Понякога решаваше, че е гола, понякога — че не е. Въпросът не излизаше от ума му. Дали тя имаше смелостта да заеме дневната и да показва така тялото си?
Разбира се, че я имаше.
Тя не можеше да остане тук и той трябваше да й каже това незабавно.
Конър се уви в едно одеяло и влезе в дневната. Хвърли един дънер върху жаравата в камината и когато се обърна, видя, че Кристъл е седнала на дивана и го гледа. Лунната светлина и отблясъците на огъня хвърляха сенки по лицето и разрошената й коса. Завивките паднаха встрани. Тя беше облякла най- скромната нощница, която той бе виждал някога, с висока яка и дълги ръкави.
— Не ти ли е горещо така? — той не бе искал да каже точно това.
— Ще я съблека.
Искаше му се да възрази, но думите не излизаха от устата му. Затъкна одеялото около кръста си и миг по-късно се озова до дивана.
— Така няма да се получи — каза той.
— Ти си имаш легло. На мен ми е добре и тук.
— Не се тревожех за това, дали на теб ти е удобно или не. Виж, Кристъл, не знам защо си тук…
— Аз съм твоя съпруга. И те обичам.
— Бих казал, че си тук, защото те измъчва съвестта, или защото няма къде другаде да отидеш.
Една сълза се закачи за миглите й.
— Недей да плачеш. Независимо какво чувстваш, любов или вина, за мен то не е нищо повече от едно бреме.
Конър вярваше във всяка една изречена дума, но тогава сълзата й се търкулна по бузата й. Тази мека, бледа буза. Нещо в него сякаш избухна. Кристъл понечи да каже нещо, но той не й даде възможност, сграбчи я за раменете и я изправи на крака. След това се втренчи във влажните й, разтворени устни.
Да я докосва, беше грешка. Бе възнамерявал да я разтърси и да я наругае. Вместо това я притисна силно до себе си и впи устни в нейните.
Глава 9
Кристъл се отпусна в прегръдките на Конър удивена, потресена, радостна и изпълнена с надежда, каквато нямаше право да чувства. Разговорите с него не бяха успели да докажат любовта й. Ако се
