постараеше, може би щеше да успее да го убеди с целувки.
Тя се наслаждаваше на устните му върху своите, докато той не заби пръсти в раменете й, в ръцете й, в гърба й. Конър не я целуваше, а я наказваше. Кристъл обаче приемаше с радост всяко негово действие, независимо от целта му, като се молеше с цялото си сърце яростта, която кипеше в него, да се превърне в топлина.
Езикът му си проправи път в устата й. Тя опря длани върху голите му гърди. Кожата му беше гореща и стегната. Искаше й се да плъзне ръце по тялото му, да посети местата, които едва бе започнала да опознава, да му доставя удоволствие, докато той не я приеме за своя съпруга.
След това тя забрави за всичко, освен за езика му, който се оплиташе в нейния, и за ръцете му, които се плъзгаха по гърба й. Всеки допир беше по-груб, отколкото тя помнеше отпреди. Това не беше онзи Конър, когото познаваше, но беше онзи Конър, когото тя бе създала — мъжа, когото обичаше.
Той я помете като гръмотевична лятна буря и Кристъл усети как в нея се надига желание, което й пречеше да мисли за друго, освен за местата, на които я докосваше Конър, и за местата, които тя докосваше по него. Кристъл галеше гърдите му, като вплиташе пръсти в космите по тях.
Одеялото се свлече от кръста му. Той я дръпна на пода и двамата легнаха върху топлия плат, преплели ръце и крака, без да прекъсват целувката си. Той покри лицето и врата й с целувки, като едновременно изсмукваше живота от нея и й вдъхваше нов.
Твърди ръце намериха гърдите й и дори през плата на нощницата тя разбра, че той усети щръкналите им връхчета. Конър я галеше и стискаше по-болезнено от всякога, но Кристъл нямаше да го спре дори ако можеше. Самотата я нараняваше много повече от всяка физическа болка.
Тя усети как сълзи напират в очите й, и се опита да ги преглътне. Беше готова да даде живота си за малко нежност, но тази вечер не беше моментът, в който двамата щяха да възстановят брака си.
Каквато си беше глупачка, тя се остави звуците и миризмите да я подлудят колкото него. Конър почти не й позволяваше да го докосва, толкова се беше вглъбил в онова, което вършеше, но тя все пак успя да погали стегнатите очертания на мускулите на ръцете му, контурите на гърдите му, тесния му кръст.
Свенливост и срам й бяха попречили да прояви смелост през първата им брачна нощ, но сега тя се беше освободила от тях и някак успя да прокара ръката си по кръста му, по плоския му корем, през гъстите косми и най-накрая да стигне до члена му. Когато пръстите й се увиха около твърдата му дължина, той изстена и дръпна рязко края на нощницата й, а ръката му се плъзна нагоре по бедрото й.
Първата мисъл, която мина през ума на Кристъл, бе съжаление, че носеше бельо, а втората — че това щеше да бъде преграда за Конър. Тя разтвори крака. Той целуна гърдите й и плъзна ръка между краката, след което палецът му започна да си играе с набъбналата й женственост. Влагата започна да прониква през плата. Кристъл изви бедра нагоре и Конър изръмжа нетърпеливо.
— Разкъсай ги, Конър. Бързо.
Тя усети пръстите му да хващат плата, след което той се спря. Кристъл го подкани, като повдигна още повече бедрата си, но единственият отговор, който получи, беше ръмжене, изразяващо повече отвращение, отколкото желание и той се отдръпна от нея, оставяйки я изпълнена със страх, какъвто никога не беше изпитвала.
Всяко вдишване й причиняваше болка. Кристъл се чувстваше като пълна глупачка и по-самотна от всякога. Най-лошото беше, че все още усещаше тръпката между краката си, а сърцето й беше сковано от студ. Необходимо й беше известно време, преди да разбере какво ставаше. Твърде много неща се бяха случили изведнъж — внезапната му поява в дневната, грубите думи, целувката и всичко след това. Той бе копнял по нея също толкова, колкото и тя по него, но я беше отблъснал, сякаш беше парче вмирисано месо.
Конър седеше с гръб към нея и гледаше втренчено огъня. Лунната светлина хвърляше призрачни отблясъци върху главата и раменете му. За първи път от началото на кратката им връзка й се удаваше да види всяка част от гърба му. Гледката беше интимна като всичко у него, но също така й показваше, че е била отхвърлена. Той беше гол, но тя бе тази, която трепереше и която взе одеялото, за да се защити от студа.
Мълчанието му беше ужасяващо: желанието му към нея беше проклятие, което трябваше да превъзмогне. Сълзите й напираха, но Кристъл не искаше да се разплаче. Той бе казал, че иска жена с гордост. Сега това беше единственото, което тя можеше да му предложи, въпреки че всяка проява на гордост щеше да бъде измамна и лъжлива.
Тя успя да отвори уста.
— Знаел си, че ще се случи нещо такова.
Той не отговори веднага.
— Такава възможност винаги съществува, когато сме заедно. Знаех го също толкова добре колкото и ти. Това, което не знаех, бе, че ще успея да се опомня навреме.
— Е, ти успя. Поздравления. Ти си много по-силен от мен.
Той я погледна през рамо; очите му бяха мрачни и бездънни като небе без звезди. Кристъл се чувстваше глупаво да седи гола на пода, толкова близо до него и същевременно толкова далеч. Двамата бяха като деца, които си играят пред камината, но детството отдавна бе отминало за тях и онова, което правеха, нямаше нищо общо с игра.
Конър се обърна още малко към нея и лицето му се скри в сянка. Ако Кристъл пожелаеше, можеше да види по-голямата част от голото му тяло. Тя, разбира се, искаше да гледа всеки сантиметър от него, но сега това щеше да бъде по-скоро наказание, отколкото удоволствие и тя не отмести поглед от врата му.
— Разбирам — каза той. — Искала си да приемеш семето ми и да ми родиш дете. Това щеше да ни свърже със сигурност, въпреки че за мен си остава загадка, защо толкова много го искаш.
Той говореше така, сякаш такова желание беше лошо и неестествено, а не прекрасно. Нараняваше я по-силно, отколкото можеше да си представи. Освен това я ядосваше. Беше отишъл твърде далеч.
Гордостта й се надигна по-лесно, отколкото бе предполагала. Тя отметна косата от лицето си и остави одеялото да падне от раменете й.
— Браво на теб, Конър. Най-после успя да разгадаеш намеренията ми. Едно дете щеше да те задължи повече, отколкото която и да било клетва. Затова се облякох толкова предизвикателно и лежах в очакване да дойдеш при мен.
— Твърде си изтънчена, за да направиш нещо толкова очевидно.
— Че кога съм била изтънчена. Когато те хванах с ласото на пътя ли? Или когато се появих тук днес и ти заявих, че съм твоя съпруга и ти не можеш да направиш нищо, за да промениш това.
Кристъл забеляза по погледа му, че беше успяла да го нарани. Думите й бяха улучили целта. За миг й се прииска да можеше да ги върне обратно, както бе готова да върне обратно голяма част от онова, което се бе случило между тях по време на кратката им, но бурна връзка.
— Разбрах какво искаше да ми кажеш. Няма нито един Брейдън, който да притежава дори далечно подобие на изтънченост.
— Аз вече съм О’Браян.
Той погледна към ръката й. Кристъл осъзна, че беше започнала да върти халката на пръста си, но това не я накара да спре. Пръстенът и името му бяха факт, който не можеше да бъде заличен.
Когато погледът му срещна нейния, тя разчете милите му, сякаш ги беше изрекъл на глас. Разводът можеше да се окаже най-доброто решение за двама им, независимо дали беше правилно. Кристъл усети как в нея се надига паника.
— Тази вечер бях груб с теб. Извинявам се за това.
— Не си ме наранил, поне не по начина, който имаш предвид.
Той не показа признаци на облекчение.
— Повече няма да те докосна и няма значение, че имам законното право на това.
— Смяташ ли, че ще ти бъде лесно да стоиш далеч от мен?
— Много малко неща, които стават между нас, са лесни.
Конър говореше почти с тъга. Тя усети как пропастта между тях се разширява, въпреки че ги делеше не повече от метър.
— Преведох ти пари по сметка в банката — продължи той. — Можеш да ги използваш, за да си намериш къде да живееш.
