очи от Кристъл. Тя стоеше до мивката с лице срещу него и наблюдаваше ръката му, която държеше вилицата.
Веднъж, когато бяха яздили заедно, преди да настъпи разривът между тях, тя му бе казала, че харесва ръцете му, въпреки че бяха груби и мазолести. Харесвал й начинът, по който ги използвал, поне така му бе казала тогава, но го бе погледнала по начин, който бе изразявал нещо съвсем друго.
Сега погледът й му казваше същото както тогава.
Конър опита парче телешко, но то заседна в гърлото му и му се наложи да отпие глътка кафе.
— Виждам, че си се облякла за тръгване — каза той.
— Само едно парче ли ще изядеш?
— Още не съм решил. Не ми отговори на въпроса.
— Не разбрах, че си ме попитал нещо.
— Е, питах те.
— Аз също те попитах нещо. Изглеждаш изтощен, Конър. Трябва да се нахраниш. Аз не готвя толкова лошо.
Имаше и други неща в нея, които не бяха толкова лоши, но той си ги беше забранил. Конър понечи да й го каже, но реши, че трябва да задържи тази мисъл за себе си.
— Не, ти не готвиш толкова лошо. Кучетата вече не отказват храната.
Тя стисна устни.
— Благодаря ти за комплимента.
Кристъл се обърна към мивката и мръсните чинии, които я чакаха. Готварските й умения се бяха подобрили, но тя все още не се беше научила как да сготви и най-простото ястие, без да изцапа всички съдове в кухнята.
Ако между тях всичко беше наред, той сигурно щеше да я подкача за това, а понякога дори щеше да й помага. Само че между тях нищо не беше наред и не можеше да бъде. Вероятно никога не бе било. Конър бе копнял за съпруга и бе мислил, че…
По дяволите, нямаше никакъв смисъл да мисли отново за това. Беше го правил поне хиляда пъти. Ако я задържеше, тя само щеше да му напомня за онова, което бе имал възможност да притежава, и за това, какво бяха изгубили.
Докато миеше съдовете, Кристъл вдигаше много шум. Конър се опита да се концентрира върху храната си и да забрави за меките кожени дрехи, които подчертаваха формите на тялото й. Когато Кристъл се раздвижеше, той имаше чувството, че гледаше плътта й.
— Върви си, Кристъл. Няма да се получи.
Тя се вцепени. Той можеше само да гледа тила й и да потиска желанието си да я прегърне и да й каже колко много съжалява, че от брака им не беше излязло нищо; ако обаче я прегърнеше, едва ли щеше да бъде способен да каже нещо.
Дори да седи неподвижно на стола, си беше истинско мъчение за Конър. Той стана, като държеше чинията си в ръка и тръгна към задната врата.
— Къде си тръгнал с това?
Тя се бе обърнала с лице към него и го гледаше с ясните си кафяви очи. Не му се случваше често да я гледа толкова открито в очите и той отново забеляза колко беше красива. Както и че едва се сдържаше да не се разплаче.
Конър имаше чувството, че се пече на бавен огън. Той изруга мислено слабостта си.
— Отивам да нахраня кучетата, а след това имам малко работа — той се обърна с намерението да излезе.
Тихият й вик го изненада и той се обърна рязко към нея.
— Не си единственият.
Тя се впусна бързо към него и изби чинията от ръката му. Месо и бисквити се разлетяха във въздуха.
— Забрави за проклетите кучета.
За първи път я чуваше да ругае. Кристъл сложи ръце на кръста си и се втренчи ядосано в него.
— Не мога да понасям тази учтивост, тих глас и заобикаляне отдалеч, а същевременно да те желая толкова много, че да се чувствам празна отвътре.
— Кристъл…
— Освен това ми омръзна да се чудя къде ходиш по цял ден, да те чувам как плуваш в потока и да ми се иска да се съблека гола и да дойда при теб. И това няма нищо общо с правенето на деца, копеле мръсно, и не смей да ми казваш, че има.
Последните й думи бяха подсилени с удар в гърдите му.
— Не мога — каза бързо той, — ти не ми даваш възможност да си отворя устата.
Тя беше прекрасна, когато беше ядосана, и много по-опасна от всякога — като дива кобила, която трябва да бъде опитомена. Или може би не да бъде опитомена, а да си намери жребец също толкова див колкото нея.
Той усети как дивото се надига в него, но успя да се овладее.
— За бога, аз опитах да се променя, да готвя и да чистя като порядъчна съпруга, въпреки че задълженията ми не ми доставят голямо удоволствие. Искаш ли да знаеш какво правя всеки следобед. Искаш ли?
Той отвори уста да отговори, но не успя.
— Яздя, за да не полудея. Напоследък започнах да се виждам с Джъдж, за да се уверя, че мама е добре, и да му кажа, че съм добре. Чувствам се, сякаш се опитвам да живея два различни живота: този тук и онзи, с който бях свикнала, само че не се справям много добре. Най-вече защото не получавам никаква помощ.
— Съжалявам, Кристъл. Наистина съжалявам. Ако ти е толкова трудно, знаеш какво трябва да направиш.
— И какво трябва да направя? Да скоча в потока и да чакам да дойдеш при мен ли? И двамата знаем, че онова, което искаш от мен, е да се махна оттук и повече да не те притеснявам.
Той очакваше, че тя ще се разплаче, но Кристъл, изглежда, беше твърде разгневена. Бузите й бяха зачервени, главата й беше вдигната високо, а устните й бяха толкова наблизо, че Конър трябваше само леко да наведе глава, за да ги вкуси.
— Може би в крайна сметка съм решила, че не те искам, не такъв — тя стисна юмруци и ги допря до бузите си. — Това, което наистина ми се иска, е да те ударя. Толкова много го искам, че направо ме сърбят ръцете.
— Тогава го направи.
— Никога не съм вдигала ръка срещу друг човек.
— Аз съм го правил. Не е толкова зле.
Конър знаеше, че тя помнеше сбиването му с мъжа, който я бе купил срещу мулето си. Конър я разтърси, не много силно, но достатъчно, за да привлече вниманието и.
— Удари ме. Защити се.
Тя го направи Конър очакваше плесница или някаква атака по женски, но Кристъл стовари юмрук в челюстта му, след което извика, отскочи назад и разтърси ръката си.
Той потърка лицето си. Кристъл беше по-силна, отколкото изглеждаше, но това едва ли трябваше да го изненадва. Двамата се погледнаха. Кристъл дишаше учестено и лицето й бе зачервено, а няколко кичура от косата й падаха върху бузите. Конър изпита желание, което го изгаряше. Той я сграбчи, без да мисли, и я целуна — само веднъж, но дълго. След това я отблъсна. Тя трябваше да разбере, че така се беше сбогувал с нея.
Устните й бяха влажни и вече започваха да се подуват. Тя стоеше и го гледаше втренчено, отпуснала ръце до тялото си. Конър изпита тревога и копнеж, който не можеше да бъде задоволен. Той излезе, преди да направи хиляди неща, които би искал. Кучетата изджавкаха и избягаха да се скрият, когато той мина гневно през вратата.
Конър сграбчи шапката си от гвоздея, нахлупи я и се отдалечи на десетина метра от къщата, преди да спре. Какво беше направил, за да заслужи такива мъчения? А, да, беше се влюбил от пръв поглед.
