— Опитвам се да свържа всичко това. Предполагам, че искаш развод.
— Не съм казвала подобно нещо — отвърна Кристъл.
Само че той не я слушаше, а само я гледаше и преценяваше нещата по възможно най-лошия начин.
— Можем да го уредим. Ще имаш нужда от причина. Аз вече те изоставих. Дори ще си намеря друга жена и така ще можеш да прибавиш и обвинения в изневяра. Все можем да намерим достатъчно убедителна причина за който и да било съд в този щат.
— Не искам развод, дори ако си намериш друга жена. Ще се наложи ти да подадеш документите — тя повиши предизвикателно глас. — Но не мисля, че ще го направиш. Ти си католик.
— От години не съм ходил на църква.
— И все пак вярата е в теб. Затова се разстрои толкова много, когато научи истината. Бракът е за цял живот. Ти искаше съпруга. Аз бях жената, която избра. След това обаче ти откри, че не ме искаш.
— Исках жена с гордост.
— Както вече казах, това съм аз. Без гордост, без чест. Аз съм твоя съпруга и нямам къде да отида — тя започна да върти халката на пръста си и събра остатъците от силите си, за да каже: — Ще трябва да ме приемеш.
— Да не си бременна?
Откровеността на въпроса я зашемети.
— Аз… не мисля така. През последните няколко дни получих доказателство, че не съм.
Необходима му беше около минута, за да се овладее. След това я погледна с очи, които не обещаваха милост.
— Добра разказвачка си, момиче. Сигурно се дължи на ирландската ти кръв. Единственият проблем е, че си избрала неподходящ момент.
— Аз…
Той я прекъсна.
— Трябваше да ми кажеш всичко това, докато все още те обичах. Един такъв разказ щеше да разкъса сърцето ми и щях да бъда готов да се преборя с дракони, ако ти поискаше това от мен — той се приближи до нея и застана в цял ръст, при което Кристъл се почувства малка, слаба и уплашена. — Само че няма други дракони, освен онези, които сама създаде. Аз вече нямам сърце, госпожо О’Браян, и не ми остана любов.
Всяка сричка беше като удар с чук, но Конър не остана да види ефекта от думите си, а заобиколи дивана и излезе от стаята.
Кристъл се строполи върху възглавниците. Конър я беше отхвърлил окончателно. Беше се опитала да се подготви за това, но не беше успяла. С натежало сърце се заслуша в гневните му стъпки в кухнята. Задната врата се затръшна и след малко тя го чу да се отдалечава с коня си.
За втори път от началото на краткия им брак Конър си бе тръгнал. Тя се зачуди дали той нямаше да бяга от нея винаги, когато я видеше.
Кристъл премигна, за да пропъди сълзите си. Беше се провалила, но само засега. Все още не беше приключила с него, нито пък той с нея.
Тя успя да намери сили и да се изправи. Тъкмо бе започнала да си слага ръкавиците, когато Сток Прайс се появи на вратата.
— Той ще се върне — каза Сток.
— Не мисля така. Не и докато съм тук.
— Познавам го много по-добре от теб. Ще се върне, може би не веднага, но мога да се обзаложа на една седмица готвене, че ще се прибере до утре вечер. Просто има нужда да обмисли нещата. Чух разговора ви. Не се извинявам за това.
— Радвам се, че си чул. Вече нямам никакви тайни. Сигурно и ти ме мразиш.
— Не е моя работа да те съдя. Една седмица готвене. Обзалагаме ли се?
Тя почти се усмихна.
— Конър обича хазарта.
— Това го е заел от мен. Ти си голям залог, най-големият, който някога е решил да приеме, но той не е човек, който би се отказал само защото шансовете му са малки. Мисля, че и той ще погледне така на нещата.
— Това не е много романтично.
— Ако си търсила романтика, определено си объркала нещата. Не че те съдя, няма такова нещо. Просто казвам очевидното.
— Аз търся живот, господин Прайс. И единственият живот за мен е този със съпруга ми.
— Радвам се, че никога не си намерих жена. Всички вие сте толкова упорити.
— Ще го приема като комплимент. Това означава, че сме силни.
Кристъл си помисли, че забеляза искрица на възхищение в погледа му, но не можеше да бъде сигурна. Възхищението беше нещо, което не беше очаквала някой да изпитва към нея.
— Е, какво става с облога? — попита Сток. — Тръгваш ли си, или ще останеш известно време?
Кристъл отиде до предния прозорец и се загледа към дърветата навън.
— Чудя се какво ли би било, ако остана. Аз, разбира се, искам да остана с цялото си сърце. Точно затова дойдох, защото се надявах противно на здравия разум, че моята упоритост ще надвие неговата.
Тя се обърна към Сток.
— Аз не съм жената, за която ме смяташе Конър, нито толкова добра, нито толкова лоша. Въпросът е дали все още съм жената, която той иска.
— Питаш не, когото трябва. Оставаш ли, или си тръгваш?
— Знаеш, че ще остана. Проблемът е, че не знам да готвя.
— Тогава да отидем в кухнята. Възнамерявам да спечеля този облог, а не ми е приятно да ям помия.
Конър се върна малко след залез; беше гладен, намусен, изморен и цялото тяло го болеше. Денят се беше оказал твърде дълъг — първо махмурлукът, след това банкерът и адвокатът, градът, в който никой не го желаеше, и съпругата, която пък той не искаше.
Можеше да се справи с всичко, освен със съпругата. Добре, че тя си бе тръгнала.
Тогава обаче той забеляза Светкавица в задната ясла в обора, точно зад старата кобила на Сток.
В къщата също го чакаха проблеми. Ама че жена. Дяволски кураж трябваше да има, щом като беше останала след всичко, което й беше наговорил. Той бе казал истината, освен може би за това, че не искаше тя да се съблече.
Погрижи се за коня си, изми се на брега на потока и тръгна към кухнята. Сток седеше в люлеещ се стол на задната веранда. Хрътките се бяха излегнали до него с блестящи в мрака очи и заудряха опашките си в пода за поздрав.
— Отначало не те видях — каза Конър. — Какво правиш тук на тъмно?
— Седя си тук всяка вечер, което сигурно щеше да ти бъде известно, ако не се напиваше до козирката всяка вечер.
— Не започвай точно сега. Имах лош ден.
— Ще става още по-зле.
— Знам, че тя е тук. Видях коня й в обора.
— Това е само една част от всичко. Има и по-лошо.
— Чакай да видим. Какво може да бъде по-лошо от това. А, сетих се. Едгар Брейдън също е тук.
— Не. Тя е сама — той се поколеба.
Конър се приготви да чуе лошата новина.
— Тази вечер тя приготви храната — осведоми го Сток.
— На това ли се дължи миризмата, която надушвам?
— Като на опърлена кучешка козина. Да, точно това е. Добре дошъл у дома.
Конър прокара ръка през влажната си коса. Щеше да бъде страхливец, ако избягаше от една жена. Той закачи шапката си на гвоздея и влезе в къщата. В кухнята нямаше никого. Планина от мръсни тенджери и
