ваканцията си в Ленинград, имаха там роднини, познати, той нямаше никого в Ленинград. И за това завиждаше на арбатските интелигенти, както впрочем и за много други неща. Сега и той заминава за Ленинград, няма да търси подслон у роднини, а ще бъде на отговорна работа, отначало ще живее в хотел, а после ще му дадат жилище.
Същия ден беше на доклад при Березин, занесе му документи за подпис.
След като подписа документите, Березин каза:
— Предстои набор за висшата школа на НКВД. Искате ли да учите?
Шарок се смути. И висшата школа е нещо примамливо, подготвя служители от най-висок ранг. Да, но Ленинград?
— Не знам — неуверено отговори Шарок, — нали другарят Запорожец искал да ме вземе в Ленинград.
Березин внимателно го погледна, после наведе глава, скри погледа си.
— Е, това е друга работа, въпросът отпада.
Лицето му беше непроницаемо.
Шарок излезе от кабинета. Березин заключи вратата след него. В същата връзка ключове намери ключ от касата в ъгъла, отключи я, сложи до нея стол и заизважда върху него папките от касата, като ги прелистваше една след друга.
Най-сетне намери папката, която търсеше, отдели я, останалите върна в касата, като ги подреди по същия начин, както бяха по-рано, а вместо отделената папка, мушна лист хартия, та после да я върне на предишното й място.
Внимателно прелисти папката, спря се на интересуващата го страница… Запали цигара.
Информацията, която Березин случайно получи от Шарок, потвърди подозренията му: в Ленинград се подготвяше някаква акция.
Първи тласък за това подозрение му даде изпращането на Алфьоров в Източен Сибир. А нали Киров искаше да го пратят при него. Но вместо в Ленинград, изпратиха Алфьоров на Ангара, като районен пълномощник: трябвало, видите ли, да се уточнят някои аспекти от дейността му в Китай, а засега да поживеел в Сибир. Алфьоров дори не бе допуснат в Москва, наредиха му да спре в Канск, а оттам бе препратен в района.
Вместо Алфьоров, за Ленинград замина Иван Запорожец. Висок, широк в раменете, „левент“, шегаджия и зевзек, любител на виното и жените, пее хубаво. Живееше на Палиха, веднъж се оплакваше, че в жилището му нямало вана, жена му го тормозела заради тази работа, тя беше красавица, Роза Проскуровская…
Березин пак се наведе над бюрото, прегледа досието на Запорожец. Бивш ляв есер, но успял да остане в централния апарат на ЧК. Разбира се, запазил го е Ягода, те винаги са заедно. В списъка на проведените от Запорожец операции най-голямата е изпращането му в щаба на Махно. Авантюрист с късмет. Сега подготвя нова авантюра. Един човек на Березин от обкръжението на Запорожец му бе предал копие на прехванато писмо от някой си Николаев. Странно и плашещо писмо… Березин го препрочете.
Леонид Николаев. Влязъл в партията през 1920 година на фронта, на шестнайсетгодишна възраст. От работническо семейство и също работник в миналото. До 1934 година работил в Ленинградската РКИ32 като инспектор по цените. От РКИ, пишеше Николаев, го махнали поради интригите на затаили се в апарата на областния комитет троцкисти и го прехвърлили в един завод. Но секретарят на заводската партийна организация, също троцкист, го изпратил по партийна мобилизация в транспорта. Той е готов да работи навсякъде, където го изпрати партията, но го изпраща не партията, а троцкистите, които искат да го изгонят от Ленинград. Той отказал да замине. Изключили го от партията, от месец март е безработен. Писал на другаря Киров двайсет писма с молба да разгледа въпроса му, писал на другаря Киров за троцкистите, надигнали глава в ленинградския апарат. Но не получил отговор на нито едно писмо. Или другарят Киров не смята за нужно да му отговори, или писмата не стигат до другаря Киров. Виновно за това е троцкисткото обкръжение, на което другарят Киров сляпо се доверява. От своите трийсет години той, Николаев, е прекарал четиринайсет в партията, не си представя своето съществуване без партията, докаран е до крайност и е способен на всичко…
„Способен на всичко…“ Какво означава това?
Самоубийство? Човекът е четиринайсет години в партията и разбира, че никого няма да уплаши с такава закана. Терористичен акт? За такова нещо не се пише, не се предупреждава, за подобна закана се разстрелва. А ето че е писал, заканва се. Може би психически не е в ред?
Към кого са отправени тези закани? И най-важното: Запорожец работи с този човек. За какво му е?
В качеството на какви взема Запорожец новите хора в Ленинград? Кого трябва да заместят те? С каква цел? Защо е тази секретност? Дори той, Березин, членът на колегията, научава за това случайно.
Сталин не е доволен от положението в Ленинград — това е общоизвестно. Иска от Киров репресии срещу така наречените участници в зиновиевската опозиция, настоява за терор в Ленинград. С каква цел? Като детонатор за терор из цялата страна? Киров отказва и очевидно задачата на Запорожец е да провокира инцидент, който би помогнал да се преодолее съпротивата на Киров. Но каквото и да организира Запорожец, следствието ще се води в Ленинград, Киров няма да изпусне от ръцете си това следствие, няма да отстъпи, ще пренесе въпроса в Политбюро.
Значи Запорожец трябва да организира нещо такова, което да зашемети всички и пред което Киров ще бъде принуден да отстъпи.
Но какво ще бъде то? Диверсия, взрив, железопътна катастрофа? С такова нещо Киров не може да бъде неутрализиран! Убийство на някой от съратниците му? Чудов, Кодацки, Позерн?… За това ли пазят Николаев? Много по-страшно е, но пак няма да отстранят Киров от следствието.
Какво тогава?
Березин добре помнеше думите, които Сталин му бе казал през 1918 година в Царицин. Сталин поиска да бъдат разстреляни няколко военни специалисти измежду бившите офицери от царската армия. Березин, тогава началник на специалния отдел, му доказваше, че обвиненията са неубедителни и разстрелът ще предизвика много усложнения и проблеми.
Сталин поучително му отговори:
— Смъртта решава всички проблеми. Няма ли го човека, няма ги и проблемите.
И Сталин излезе прав. Получи се телеграма разстрелите да се отменят, но хората вече бяха разстреляни. Не се породиха никакви проблеми.
Такава е философията на този човек. Дали ще я приложи сега? Да, безспорно да! Той, Березин, не може да заговори открито, една непредпазлива дума — и ще бъде унищожен. Но има възможност да предупреди.
Вечерта Березин се отби у Будягин. Живееха в различни входове на Петия дом на Съветите и макар че малко се познаваха и рядко се срещаха, изпитваха симпатия един към друг: и двамата бяха от желязната фаланга на старите болшевики, изминали еднакъв житейски път и необременени от честолюбиви амбиции.
Березин не изказа пред Будягин никакви подозрения. На Будягин му бе достатъчен фактът, че Березин бе дошъл в дома му, бе дошъл за пръв път в живота си, уж за някаква книга по икономика на Далечния изток, която можеше да си изиска от всяка библиотека. В достатъчна степен оцени Будягин и мярналото се в разговора съобщение на Березин, че Иван Запорожец подбира за Ленинград група свои хора и че това се пази в най-строга тайна.
След като изпрати Березин, Будягин отиде в кухнята, запари си силен чай. Жалко, че Ашхен Степановна я нямаше, искаше му се да обсъди с нея съобщението на Березин, то беше тревожно.
На сутринта Будягин подмина своя кабинет, влезе при Сьомушкин и кимна към вратата на Орджоникидзе.
— Тук ли е?
— Тук е — отговори Сьомушкин.
Като разказваше на Орджоникидзе, че на Запорожец му назначават нови хора за Ленинград, Будягин не спомена за Березин. В такива случаи източникът на информацията не се споменава.
Орджоникидзе се замисли. Ако новите назначения са обичайна ведомствена интрига в апарата на НКВД,
