Медвед щеше да докладва за това на Киров. Обаче заинтересовани хора го съобщават чрез Будягин на него, члена на Политбюро, личния приятел на Киров. Значи информацията е не от вътрешноведомствен, а от общополитически характер.
— Ти какво мислиш за това? — попита Орджоникидзе.
— В Ленинград се готви нещо. Целта е да компрометират Сергей Миронович.
— По какъв начин?
— Трудно е да се каже. Искат да предизвикат репресии, да го поставят пред необходимостта да ги извърши. А ако отново откаже, да го махнат от Ленинград.
— Очевидно е така — съгласи се Орджоникидзе.
И през ум не им мина онова, за което веднага се досети кадровият чекист Березин.
10.
Заболя го зъб. Той отдавна се клатеше, но под куката на бюгелната протеза се държеше устойчиво. Снощи обаче, когато си сваляше протезата, Сталин усети болка. Пак си я сложи, кукичката фиксира зъба. Но когато го докоснеше с език, зъбът се клатеше и му се струваше, че го боли венецът.
Сталин си легна, без да свали протезата, и прекара нощта спокойно. На сутринта внимателно я свали, поразклати зъба с език, после с пръсти — клатеше се, дощя му се да го изтръгне, да го изхвърли от устата си с език. Сталин нареди да извикат от Москва зъболекар. Привечер му докладваха, че доктор Липман и един зъботехник-протезист са пристигнали със самолет и ще отседнат във вила номер три.
— Щом се настани, да дойде — нареди Сталин.
След половин час лекарят дойде — красив добродушен евреин на около четирийсет години. Той вече беше лекувал Сталин, Сталин беше доволен от него, дори веднъж беше казал: „Ръцете ви са по-гальовни, отколкото на Шапиро.“
Шапиро беше предшественикът на Липман. И той беше добър специалист. Но Сталин не обичаше лекари, които разпитват, опипват, преслушват, предписват лекарства, но нищо не ти обясняват, не ти казват от какво си болен, какво целят предписанията им, държат се прекалено многозначително, превръщат професията си в тайнство, в загадка. У дребничкия мълчалив Шапиро тези черти бяха особено неприятни.
Липман, напротив, обясняваше какво прави, какви са зъбите на Сталин, как трябва да се грижи за протезата, а когато за пръв път извади зъб на Сталин, не го хвърли в плювалника, както правеше Шапиро, а го показа на Сталин, показа му в какво се бе превърнал коренът и защо този зъб непременно е трябвало да бъде изваден. Сталин казваше със смях: „Хем ти вади зъбите, хем ти замазва очите.“
Виждаше, че Липман се страхува от него, в това нямаше нищо особено — всички се страхуваха. Но ако ръцете на един зъболекар треперят от страх, той може нещо да оплеска. И затова Сталин се държеше приветливо с Липман. Днес, както обикновено, го попита:
— Как живеете, как сте вкъщи — всичко наред ли е?
Макар че не знаеше абсолютно нищо за дома и семейството на Липман.
— Всичко е наред, Йосиф Висарионович, благодаря. — Липман отвори куфара си, доста голям, почти като пътнически, извади инструментите и възглавницата, която прикрепи към креслото. Това, че слагаше възглавницата предварително, също харесваше на Сталин. Шапиро го правеше, когато Сталин вече седеше в креслото, а на Сталин винаги му беше неприятно някой да се върти зад гърба му.
След като намести възглавницата и провери добре ли е закрепена, Липман покани Сталин да седне. Сталин седна. Липман му върза салфетка, с меко движение настани главата му на възглавницата.
— Удобно ли ви е?
— Добре е.
— От какво се оплаквате?
— Зъбът ми се клати, особено когато е свалена протезата.
— Сега ще видим — Липман подаде на Сталин чаша вода, — изплакнете, ако обичате… Така, добре… Сега, моля, отпуснете глава назад… Така, чудесно…
С внимателно движение Липман свали протезата, опипа зъба. Пръстите му бяха меки, миришеха на нещо приятно — спретнат лекар… После потърси сред подредените на масата инструменти, извади ръчно огледалце, отново огледа зъбите, каза:
— Този зъб трябва да го извадим, няма друг изход, той ще ви причинява само неприятности, а полза никаква, протезата не се държи на него. Много лош зъб.
— Колко време ще отнеме това?
— Е, раничката, надявам се, ще заздравее за два-три дена, ще направим протезата за едно денонощие. Мисля, че ще отидат пет дена, не повече.
— И аз пет дена ще ходя без зъби — намръщи се Сталин.
— Защо без зъби — усмихна се Липман, ще липсват само горните кътници. Разбира се, може временно да се приспособи и тази протеза — Липман повъртя в ръцете си старата бюгелна протеза, — тогава ще ви липсва само един зъб. Но при всяко неправилно захапване може да повредите здравия зъб — твърде голямо натоварване пада върху него. Защо да рискуваме? Ще потърпите ли няколко дена?
— Добре — съгласи се Сталин. — Кога ще вадите?
— Когато пожелаете, може и сега.
— Защо не утре сутринта?
— Може и утре сутринта.
— Днес имам гости, неудобно е да приемам гостите си без зъби, как мислите?
— На гостите — усмихна се Липман, — ако искат да похапнат, им трябват техните собствени зъби.
Сталин се изправи. Липман бързо му развърза салфетката.
— Почивайте — каза Сталин, — утре сутринта, след закуска, ще ви поканят.
Киров пристигна следобед. Сталин беше наредил на Жданов да го въведе в работата им върху учебника по история и да го покани на вечеря.
Вечеряха тримата: Сталин, Киров и Жданов.
— Добре че дойде, Сергей Миронович — каза Сталин, настанявайки се като домакин на почетното място, — защото Андрей Александрович — той кимна към Жданов — нито пие, нито яде, седи на масата като Исус Христос, иска и мене да умори от глад. А по този въпрос аз съм съгласен с Чехов: всички болести са измислени от лекарите. Трябва да се яде всичко, наистина по малко, в разумни количества. Полезни са кавказките подправки: кинза, тархун, джонджоли… Плодовете са полезни, сухото вино също, грузинското е хубаво. Пий, яж — всичко ще ти е от полза. Виждаш какво има на масата, ти си кавказки човек. Да не си забравил в Ленинград какво е хачапури, какво е лобио, какво е сациви?
— Не съм забравил — отговори Киров, засмя се и си сложи в чинията по малко от всяко ястие, — всичко помня и обичам всичко.
— Не знам каква кухня е на мода сега в Ленинград — замислено продума Сталин, — по-рано сред дворяните беше на мода френската, сред народа — немската: кренвирши, салами. А сега?
— Сега е на мода пролетарската кухня — каза Киров, — зелева супа, борш, кюфтета, макарони. Каквото даваме срещу купоните, това яде народът.
— Да, купоните — все така замислено каза Сталин, — ще ги отменим.
Киров изобщо не реагира на тези думи: отменянето на купоните за продукти от първи януари беше решен въпрос.
— Тази година се очаква добра реколта — продължи Сталин, — зърното трябва да ни стигне. Получихме сведения от Казахстан, пишат, че реколтата е незапомнена, от десетки години не е имало такава, надяват се да получат по двайсет и пет центнера от хектар. Страх ме е, че твоят приятел Мирзоян няма да се справи с такава реколта.
— Мирзоян е енергичен човек, няма да се изложи.
Сякаш нечул репликата на Киров, Сталин замислено продължи:
— Богатата реколта, разбира се, е хубаво нещо, но крие и опасност: сварва хората неподготвени,
