— Ама успокойте се, всичко ще се уреди — говореше й Галя и я галеше по рамото, — ето и на Алмазови взеха сина, подържаха го, па го пуснаха. Защо ще плачете, и това се случва.
А тя трепереше и тихичко нареждаше:
— Това е краят, краят, краят…
Оперативният работник погледна часовника си.
— Обличайте се!
Хвърли фаса, стегна се, навъси се. Часовите също се изопнаха, отново поемаха задълженията си. Вече не даваха съвети, застанаха с пушки при нозе, готови за конвоирането. Оперативният работник направи с ръка жест, който предлагаше на Михаил Юриевич и Галя да се отдръпнат от пътя, по който сега ще преведат арестувания.
Саша си облече палтото, сложи си калпака, взе вързопчето.
Единият червеноармеец несръчно се мъчеше със секретната ключалка и най сетне отвори входната врата. Този звук стигна до Софя Александровна — тя го очакваше и се страхуваше от него. Изтича в антрето, видя Саша с палтото и калпака, притисна се до него, трепереше и се давеше в ридания.
Михаил Юриевич меко я прихвана за раменете.
— Софя Александровна, недейте така, хайде недейте.
Саша целуна майка си по главата, по разрешената бяла коса. Михаил Юриевич и Галя я придържаха, тя ридаеше и се мяташе в ръцете им.
Саша излезе от къщи.
Колата ги чакаше наблизо. Саша седна на задната седалка, от двете му страни се наместиха оперативният работник и конвоирът, вторият конвоир седна до шофьора. Мълчаливо пропътуваха няколко московски улици. Саша само не можа да разбере от коя страна пристигнаха до затвора. Отвориха се високите железни врати, пуснаха колата в дългия тесен покрит двор. Първи слязоха конвоирите, после Саша и накрая — оперативният работник. Колата веднага потегли. Въведоха Саша в огромно ниско празно помещение със сводове, гигантска маза без мебели, нито пейки, нито маси, миришеща на хлорна вар, с олющени стени и протрит от безброй крака циментов под. Саша се сети, че това е приемник разпределител, оттук арестуваните се разпращат по килиите, формират се групи за заминаване в други градове — тук бе входната и изходна врата на затвора, нейният последен етап. Сега разпределителят бе пуст.
Оперативният работник и конвоирите вече не следяха всяко движение на Саша — оттук не можеш избяга. Те благополучно бяха завършили своята акция, бяха довели арестувания, вече не отговаряха за него.
— Постойте тук — нареди оперативният работник и излезе.
Конвоирите също отидоха в караулното помещение; от отворената врата лъхна миризма на мокро шинелено сукно и войнишка зелева супа.
Саша стоеше до стената, беше пуснал вързопчето до краката си. Никой не го пазеше, не го следеше — паузата между приключването на акцията по арестуването и началото на затворническия живот. Но именно в тези минути, предоставен на себе си, той почувствува, че в него вече живее съзнанието за новото му положение. Дори крачка да направи, ще го спрат, ще му заповядат да стои, където е стоял, ще бъде принуден да се подчини, а това още повече ще го унижи. И не бива да дава повод за това. Само така ще може да запази достойнството си, достойнството на съветски човек, погрешка попаднал тук.
Мина един военен с две квадратчета на петлиците и в движение, без да го погледне, каза:
— Елате!
Саша вдигна вързопчето си и тръгна, вече без да изпитва нищо друго освен любопитство.
Още зад първия свод беше поставено малко канцеларско бюро. Военният седна, извади бланка. Фамилно? Име? Бащино? Година на раждане? Особени белези? Татуировки? Белези от рани? От изгаряния? Бенки?… Записа цвета на очите и косата му… Подаде му нещо като тампон за печати. Саша постави на бланката отпечатъците от пръстите си. Описа вещите: палто, шапка, обуща, пуловер, панталон, сако, риза.
— Парите!
Той преброи парите, записа цифрата в бланката, даде му да се подпише и прибра всичко в чекмеджето.
— Ще ви донесат квитанцията. — Той посочи вратата. — Идете там!
В стайчето очакваше Саша разплут, сънен дебелак с цивилни дрехи.
— Събличайте се!
Саша си свали палтото и калпака.
— Обущата!
Саша събу обущата и остана по чорапи.
— Извадете връзките.
Дебелакът сложи връзките на обущата на масата и му посочи ъгъла.
— Застанете там!
В ъгъла бе поставена летва с деления за измерване на ръста. Дебелакът намести върху главата на Саша плъзгача и силно, за да го чуе онзи зад стената, произнесе:
— Сто шейсет и седем!
После опипа палтото и калпака на Саша, разпори с ножче хастара, порови вътре, сложи ги на дървената пейка, кимна към костюма.
— Свалете го!
Саша свали сакото.
— Всичко съблечете!
Саша остана по гащета и фланелка.
Дебелакът опипа панталона и сакото, разпра хастара му, разпра маншетите на панталона, извади колана, сложи го до връзките от обущата, а сакото и панталона хвърли на пейката.
— Отворете си устата!
Приближи до Саша съненото си лице, огледа устата му, изтегли устните, погледна дали нещо не е скрито зад устните или между зъбите. После кимна към фланелката и гащетата.
— Съблечете ги!
Дебелакът търсеше татуировки, белези, следи от изгаряния или рани, но не намери.
— Обърнете се!
Саша почувствува по бедрата си студено докосване на пръсти.
— Обличайте се!
После, като крепеше панталона си без колан и шляпаше с разхлабените си обуща, Саша, придружен от конвоира, вървя по къси коридори, качва се и слиза по стълбища, обвити в метална мрежа, конвоирът тракаше с ключа по металните перила, скърцаха ключалки, наоколо имаше само мъртви килии и мъртви метални врати.
В един коридор спряха. Надзирателят, който ги очакваше, отвори една килия. Саша влезе. Вратата се затвори.
14.
Както бе настоял Сталин, запалиха четвъртата висока пещ предсрочно, на трийсети ноември в седем часа вечерта, при трийсет и пет градуса под нулата. Марк Александрович можеше да замине само след като се увереше, че с нея няма да се повтори катастрофата, станала с първата висока пещ, също запалена в големи студове. Затова изостана от областната делегация и тръгна за Москва на двайсети януари.
Служебният вагон вече беше закачен за локомотива, снегоринът беше заминал напред. Вятърът свиреше, намиташе преспи и люлееше редките мъждиви фенери — гарата и градът имаха ограничен лимит за електроенергия, тя трябваше на завода, където се лееше металът.
В мъничкото здание на гарата около кахлената печка се бяха събрали служители от заводоуправлението, пристигнали да съгласуват въпроси, които се подготвят дълго преди заминаването на началството за Москва, но се приключват в последната минута. След Марк Александрович те се качиха във
