затворническия си нар с отворени очи; спохождаха ли я пристъпи на мъчителен страх — него го водеха на разпит и той се измъчваше, луташе в мислите си и страдаше. Тя си спомни как веднъж, много отдавна, го наказа, защото не я пускаше да иде на театър, тогава той плака не от болка, а от обида, тя го унижи, него, мъничкия. Сега го удря животът.
Марк бе говорил за Саша с високопоставени и влиятелни хора. Тя вярваше на Марк той не лъжеше, не успокояваше, той бе направил всичко, което бе могъл. И все пак повече, отколкото на Марк, тя вярваше на жените от опашките пред затворите. Там всичко беше ясно, просто, справедливо. Тези слаби жени имаха силата да защитават своите близки, сгряваха ги с топлината си, която губеха, докато чакаха на студа, утоляваха глада им с нищожния залък, който откъсваха от оскъдните си дажби, през дебелите каменни стени им изпращаха своята любов и надежда. Сега Софя Александровна мислеше без страх за опашките пред затвора: там не се чувствуваше самотна. Това не намали страданията й, но премахна острото чувство за изключителност. Тя трябва да върши същото, което правят другите. Светът, който по-рано й изглеждаше страшен, искаше от нея да действува, а действието потиска страха. Жените я научиха как да намери Саша, как да предаде колетче и какво да сложи в него, към кого да се обръща, на кого и какво да пише. Именно адресите, които й даваха те, излизаха верни. Издействува да я приеме прокурорът по надзора над органите на ОГПУ. „Когато следствието приключи, ще научите резултата“ — отговорът, който те й бяха предсказали и който въпреки това беше важен: сега прокурорът ще обърне внимание на делото на Саша, това може да промени много неща. Жените от опашките знаеха какво трябва да се прави, ако осъдят Саша, знаеха целия път и този път бе път на живота, хората вървяха по него — и това я успокояваше повече, отколкото надеждите и обещанията. Къде ще го изпратят — зависи от това дали Саша ще се сети да поиска медицински преглед, той има слаби бронхи, може да си издействува Приволжието вместо Сибир. Ако й се обадят и й кажат да приготви топли дрехи, това означава Сибир или Севера, а ако не й кажат — значи в Средна Азия.
И когато дойде домоуправителят Виктор Иванович Носов, тя беше готова, бяха я предупредили, че ще запечатат стаята на Саша, трябва да го стори домоуправителят, макар че сигурно ще се чувствува неудобно. Страх я беше само, че той от смущение ще се държи грубо и си беше приготвила специална фраза, ако се случеше така.
„Виктор Иванович — смяташе да му каже, — ако ми говорите спокойно, ще ви разбера по-добре.“
Но Виктор Иванович не се държа грубо.
— Такъв е редът, Софя Александровна. Когато му дойде времето, ще я разпечатаме. И вие ще сте по- спокойна. Нали знаете какви са хората, намести ли се някой вътре, после иди, че го гони. Ако искате да пренесете някои мебели, ще ви пратя портиера. А каквото не ви трябва, оставете го, стаята си е ваша.
Той й намекваше, че не бива да изважда всички мебели, Софя Александровна и без това го разбираше: докато в стаята има мебели, никой не може да се настани в нея самоволно. Но не пожела портиерът да й помогне — трябваше да му плати, а нямаше пари.
Тя освободи не общата стая, в която по-рано спеше и учеше Саша, а своята спалня. Трябваше да изнесе оттам всичко, което й беше нужно, а да премести в спалнята бюрото, дивана, закачалката.
Точно когато разместваше, дойде Варя. Бързо си съблече палтото и се захвана да помага — пренасяше купчинките бельо, роклите, килимчетата, възглавниците, одеялата, нищо не изпускаше, нищо не губеше, точно знаеше кое къде да сложи и подреждаше така, че за всичко да има място.
На Софя Александровна й беше приятно, че това момиче й помага, и самото то й харесваше. Понякога си мислеше, че може би не е хубаво да въвлича Варя в своя живот, в своето нещастие, ала съчувствието на Варя, нейният стремеж да помогне бяха толкова непоколебими, че Софя Александровна не можеше да си представи как ще я отстрани.
И сега благодарение на помощта на това момиче работата им приличаше на обикновено шетане, на обикновено разместване на мебели и за да запази тази илюзия, Софя Александровна нищо не й говореше. Ала усещаше, че мъжеството я напуска. Съпругът й я остави, затвориха сина й, отнемат й стаята… Отдавна трябваше да даде тази стая на Саша. Вече бе мъж, било му е неудобно в общата стая, а тя не му я предложи, не искаше да се лиши от удобството. Колко егоистично от нейна страна! А той не отваряше дума за това, нейното скъпо, скромно момче.
Не можаха да разглобят железния креват, едното краче на гардероба се счупи, скринът не щеше дори да помръдне, макар че извадиха чекмеджетата.
Михаил Юриевич си дойде от работа, довтаса и съседката Галя, те помогнаха да преместят гардероба и скрина, разглобиха кревата, пренесоха в малката стая дивана, на който спеше Саша, неговото бюро и етажерката. Софя Александровна подреди приборите за писане, сложи няколко книги на Саша, окачи перденце.
Варя си тръгна от Софя Александровна, когато свършиха всичко, макар да знаеше, че вкъщи я чака Серафим, същият онзи младичък курсант, когото Макс беше довел на Нова година.
Този Серафим — виж го ти колко е бърз — се обади на Варя по телефона още на другия ден и й определи среща на Арбатския площад. Тя тръгна ей тъй, на шега, взе Зоя и още едно момиче. Приятелките й останаха на отсрещния тротоар, видяха как до Варя приближи младичък военен, как двамата тръгнаха по Арбат. Момичетата също вървяха по другия тротоар, правеха й знаци, които тя не разбираше, и тя им правеше знаци, които те също не разбираха. Серафим я покани на танцова забава в Дома на Червената армия. Варя не можеше да отиде тази вечер, имаше билет за кино. Но знаеше колко е трудно да идеш на забава в Дома на Червената армия, затова обеща на Серафим за следващата събота. Серафим играеше всички модерни танци, започнаха да ходят там всяка седмица, приятелките й заблазяваха.
Варя се примири със смешното му име, единият от братята Знаменски7 също се казваше Серафим. Вярно, не беше като момчетата от техния двор — кореняците московчани, арбатчаните — стеснително провинциалистче. Но той я ухажваше сериозно, това ласкаеше Варя, тя се чувствуваше голяма, пък и Нинка не можеше да има нищо против дружбата им, нали Серафим беше приятел на нейния Макс, а Макс не може да има лоши приятели.
Вкъщи Нина посрещна Варя със сърдит поглед: вече цял час Серафим скучаеше на дивана с книга в ръце, шумоленето на страниците дразнеше Нина, пречеше й да работи — тя поправяше ученически тетрадки. И нейният укорен поглед означаваше: „Щом си определила среща на човека, прибирай се навреме, не съм длъжна да забавлявам кавалерите ти.“
Варя не захвана да й обяснява защо бе закъсняла. Ще и каже после. А сега нареди на Серафим да излезе в коридора: трябваше да се преоблече.
Огледалото беше окачено на вратата на гардероба. Варя отвори вратата така, че да стои не с гръб, а странично към светлината, и започна да се преоблича. Това също ядоса Нина, нали и без това беше с хубава рокля, можеше да иде с нея. И как само си обува чорапа! Изопва си крака и чак примира, любува се на себе си. Ами този навик да снове из стаята почти гола, откъде ли се е взел пък той?! На шестнайсет години!
— Не забравяй, че те чакат.
— Да — кротко отговори Варя. И все така кротко попита: — Ще ми дадеш ли обувките си за тази вечер?
На Нина не й се даваха единствените официални обувки, но тя нямаше търпение да чака Варя най сетне да се махне.
— Вземи ги.
Варя извади обувките, дълго ги оглежда и опипва, а когато ги обу, пак ги заоглежда, изопна крак и пак му се залюбува. Най-сетне приключи с обличането, отвори вратата.
— Влез, Серафиме.
Чак когато си облече палтото, върза шала и се огледа в огледалото, Варя се обърна към сестра си.
— Бях у Софя Александровна. Помагах й да размести мебелите. Стаята на Саша се запечатва.
Варя нанесе удара на Нина инстинктивно, но точно: Нина научава от нея дори онова, което става в дома на Саша.
Разбира се, нито Нина, нито който и да било може да помогне на Саша. Какво да сторят? Без да знаят в какво е обвинен! И все пак тя е виновна пред Саша дори затова, че е на свобода, а той е в затвора. Най- добрият измежду тях! И всички си мълчат. Нина се бе надявала, че недоразумението ще се изясни, но щом
